Определение № 2593 от 22.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 883/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Министерство на външните работи на РБългария чрез упълномощен юрист от дирекция „Правна” към министерството М. У. срещу решение №6029 от 05.11.2024г по в.гр.дело № 5980 по описа за 2024г. на Софийски градски съд, с което в обжалваната от касатора част е потвърдено решение №1732 от 31.01.2024г по гр.д №48045/2022г на Софийски районен съд, постановено в трудов спор. На основание пропускане на двумесечния срок в чл.194, ал.1 КТ е уважен иска по 344 ал.1 т.1 КТ ,предявен от В. Д. И. за отмяна на наложено със заповед № ЧЛ-95-00-344/07.07.2022г на министъра на външните работи дисциплинарно наказание „уволнение” от длъжността „главен специалист”,частично е уважен иска на основание 344 ал.1 т.3 КТ във вр.чл.225, ал.1 КТ ,като ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 6025,35 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 07.07.2022г.- 07.01.2023г.Въззивното решение,с което е потвърдено отхвъляне на този иск до пълния предвявен размер е влязло в сила като необжалвано. С исковата молба В. Д. И. е оспорила уволнението като незаконосъобразно, включително поради пропускане на срока за налагане на дисциплинарното наказание,че не се е явила на работа в посолството на РБългария в [населено място], С. А., за периода 17.02.2022 г. – 18.02.2022 г. и за периода 11.04.2022 г. – 14.04.2022 г,без писмено да й е разрешаван отпуск.Въззивният съд на свой ред е приел,че временно управляващият посолството на РБ в [населено място] Д. е узнал за твърдяните нарушения,като ги е докладвал в грама до Министерството. В отговор на тази грама Инспекторатът към МВнР е изпратил до посолството друга такава на 21.04.2022г. в която е посочено,че в изпълнение на заповед № 95-00-234/20.04.2022г. на министъра на външните работи. Инспекторатът извършва тематична проверка по постъпилите данни за неправомерно напускане на В.И. на държавата,в която е била дългосрочно командирована,изискано е предоставяне на писмени обяснения от служителката в срок до 26.04.2022г относно отсъствията й през процесните периоди от м. февруари и м.април 2022г.На 03.05.2022 г. е изготвен доклад от инспектората на МВнР до министъра, в който изрично е посочено, че е изготвен в изпълнение на негова Заповед № 95-00-234/20.04.2022г. за „извънпланова проверка” по твърденията за неоснователно отсъствие на завеждащия финансово-административна служба (ЗФАС – заеманата от ищцата длъжност в задграничното представителство). Едва след изготвяне на този доклад и въз основа на заповед на министъра № ЧР-95-00-290/14.06.2022 са изискани/повторно/ обяснения по реда на чл. 193 КТ ,като едва на 07.07.2022г. е издадена заповед от министъра за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Субектът на дисциплинарна власт - в случая министърът на външните работи като работодател на ищцата,е бил уведомен за констатираните две нейни отсъствия още през м. април 2022 г., като на 20.04.2022 г. е издал заповед за извършване на извънпланова проверка от инспектората с оглед установяване на фактите по конкретно докладваните му нарушения. След като още на 20.04.2022г. работодателят на ищцата е узнал за извършените от нея нарушения и е инициирал проверки за изясняване на случая, за да прецени дали е налице основание за налагане на дисциплинарно наказание, като дори е изискал писмените обяснения на служителя, (депозирани още на 22.04.2022 г. - л. 65 от делото на СРС), то и двумесечният срок по чл. 194, ал.1 КТ е започнал да тече от този момент. Още тогава министърът /субект на дисциплинарната власт / е бил запознат както със субекта на нарушенията,така и с времето и мястото на извършването им и е предстояло единствено изясняване на допълнителните факти около случая (причини за отсъствието) с оглед извършване на преценка за налагане на дисциплинарно наказание. Освен че причините са били безпротиворечиво изяснени (ищцата е заявила писмено исканата отпуска по лични причини от спешно естество,като е получила предварително разрешение за отсъствието си от своя пряк ръководител Д. А.,тогава с мандат на посланник в държавата на командироване,а към момента на констатиране на нарушенията в грамата - вече отзован), тази допълнителна проверка е следвало да приключи в рамките на двумесечния срок по чл. 194 КТ – до 20.06.2022 г., но дисциплинарното наказание е наложено по-късно – на 07.07.2022 г. Към този момент правото на работодателя да наложи наказание за узнатите още на 20.04.2022 г. нарушения вече е било преклудирано. Въззивният съд на свой ред не е приел доводите на ответника за по- късен начален момент на срока по чл. 194, ал.1 КТ Позовал се е на възприетото в трайната практика на ВКС - Решение от 24.06.2015 г. по гр. д. №6889/2014 г. на ВКС, IV г. о., Решение от 05.11.2015 г. по гр. д. № 438/2015 г. на ВКС, III г.о.,Решение № 363 от 10.01.2012 г. по гр. дело № 354/2011 г. на ВКС, I г.о., и др, че „откриване на нарушението“ по смисъла на посочената разпоредба означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт за нарушението на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци - субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение.В рамките на двумесечния срок от откриването на нарушението, т.е. от установяване на посочените съществени елементи от конкретния негов фактически състав, работодателят следва да извърши,ако прецени за необходимо, съответните необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на случая, както и да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, за да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му. Допълнително въззивният съд е изтъкнал и значението на факта ,че през целия период на трудови правоотношения служителката не е имала други дисциплинарни провинения ,като за 2020г и 2021г е получила изключително висока оценка за работата си, а също и предвид показанията на свидетеля А., бивш посланик в [населено място] ,че след като писмено е изразил съгласие по депозираната молба за отпуск поискана по спешност ,не е била изпратена грама до МВнР за разрешаването на отпуска поради негов пропуск,с оглед суматохата около заминаването му, но изпращането на тази грама не било отговорност на служителката И. а на самия посланик Изтъкнато е ,че субективното отношение на служителя към извършените нарушения не показва умишлено и грубо потъпкване на правилата на трудовата дисциплина, нито са налице данни за настъпили каквито и да било неблагоприятни последици за работодателя от краткотрайните отсъствия на ищцата от работното й място, които да обосновават налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Касаторът оспорва тези съображения и счита решаващият извод на съда за преклудиране на правото му на налагане на дисциплинарно наказание за неправилен. Доводът на защитата е,че срокът за налагане на наказание може да се начислява от 14.06.2022г, на която дата министърът на външните работи с изрична своя заповед е образувал дисциплинарно дело. Други по-ранни дати счита за неправилно презюмирани от съда. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, с позоваване на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК е формулиран въпрос: Кой е моментът ,от който се счита ,че дисциплинарно наказващият орган е открил извършено дисциплинарно нарушение ,от който момент започва да тече двумесечният срок по чл.194,ал.1 КТ. Постъпил е отговор от В. Д. И. чрез адв.И. П. от САК .По очертания от касатора въпрос има ясен и изчерпателен отговор в трайно формирана съдебна практика на върховните съдилища и въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване,тъй като всички индивидуализиращи признаци на деянието са били известни на министъра още към 20.04.2022г ,дори и по- рано.Претендират се разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване по поставения в изложението правен въпрос. В исковата молба е изтъкнато нарушаване на норма,чиято хипотеза е ясна и въпросът за спазването на срока по чл.194 КТ е включен в спорния предмет.Изпълнено е общото условие в чл.280, ал.1 ГПК формулираният правен въпрос да е обуславящ за изводите на съда в решението, не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по критерия на чл. 280,ал.1 т.3 ГПК, изтъкнат от защитата.За целта следва да се обоснове необходимост от произнасянето на Върховния касационнен съд по такъв правен въпрос, разглеждането на който ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменения в законодателството и обществените условия, респ. при непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, както е посочено в т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.Такива съображения в случая не са налице.Установена и съответно съобразена от въззивния съд е формираната практика на ВКС по приложението на чл.194,ал.1 КТ относно срока, в който работодателят може да наложи дисциплинарно наказание и обстоятелствата,с които Кодекса на труда свързва неговия начален момент - Решение № 367/06.10.2011г. по гр.д. № 108/2011г. на ІV г.о.; Решение № 256 от 18.05.2012г. по гр. д. № 1036/2011г. на ІV г.о.,Решение №207 от 24.06.2016г по гр.д №1123/2016г на ІV г.о;Решение от 24.06.2015 г. по гр. д. №6889/2014 г. на ВКС, IV г. о., Решение от 05.11.2015 г. по гр. д. № 438/2015 г. на ВКС, III г.о. и др. Двумесечният срок по чл.194, ал.1 КТ за налагане на дисциплинарните наказания започва да тече от откриване на нарушението, което означава узнаване от субекта на дисциплинарна власт (работодателят или лицето, упълномощено по надлежен ред) на установеното в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина, т.е. когато е установен извършителят на нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение. В рамките на двумесечния срок от откриването на нарушението,т.е. от установяване на посочените съществени елементи от конкретния негов фактически състав, работодателят следва да извърши съответните необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на случая, като в тази връзка следва и да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере посочените от него доказателства, да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание. Даденото от въззивния съд правно разрешение по прилагането на чл. 194, ал.1 КТ което обвързва началния момент на срока с така установените критерии, а не с по-късно издадена формална заповед на органа за „образуване на дисциплинарно дело”, е съответно на така утвърдената практика на ВКС,съдържаща изчерпателен отговор на поставения въпрос,споделян и от настоящия състав на Върховен касационен съд Трето г.о. Следва да се присъдят разноски на ответницата по касационната жалба, установени в размер на 1300 лева, платено адвокатско възнаграждение.. Поради гореизложеното Върховен касационен съд Трето г.о