Определение № 1209 от 12.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4897/2025 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на „ИНВЕСТБАНК“ АД, чрез адвокат С. Л.–Н., срещу решение № 152/11.06.2025 г. по в.гр.д.№ 161/2025 г. на Окръжен съд Перник, с което се отменя решение № 128 от 17.02.2025 г. по гр.д.№ 6469/2024 г. на Районен съд Перник и вместо това признава за незаконно уволнението на Г. Б. И. със Заповед № 181/11.09.2024 г., на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, възстановява го на заеманата преди уволнението длъжност „Директор финансов център, банка“ във Финансов център Перник и му се присъжда обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение в размер на 10 424,88 лева, за периода от 16.09.2024 г. до 16.03.2025 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 14.11.2024 г., до окончателното изплащане. С решението е отхвърлен като погасен чрез прихващане с изплатеното по чл.220, ал.1 КТ обезщетение в размер на 2094,90 лева, предявеният иск до пълния размер от 12 519,78 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК по въпроси, които се свеждат до предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение със служител, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички доводи във въззивната жалба, като мотивира правните си изводи по предмета на спора. Според касатора, въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, тъй като неправилно се тълкува стеснително разпоредбата на чл.328, ал.1, т.10а КТ. От Г. Б. И., чрез адвокат С. С. от АК – Перник, е постъпил писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищецът е заемал длъжността „Директор финансов център, банка“ във Финансов център Перник, при ответника, по трудов договор, прекратен със Заповед № 181/11.09.2024 г., на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от 16.09.2024 г. От фактическа страна е установил също, че считано от 10.11.2022 г. ищецът е упражнил правото си на пенсия по чл.68а, ал.1 КЗО, а възнаграждението му за последния пълен отработен месец преди уволнението е 12 519,78 лева. Според мотивите на съда, създадената нова разпоредба на чл.328, ал.1, т.10а КТ, представлява основание за прекратяване на трудовото правоотношение при вече упражнено право на пенсиониране, с което се прави изрично разграничение между придобиването и упражняването правото на пенсиониране, т.е. предвидена изрично е възможността работодателят да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, когато на работника или служителя е отпусната пенсия в намален размер по чл.68а КСО. Въз основа на тези данни съдът достига до извод, че след като ищецът е придобил и упражнил правото на пенсиониране по чл.68а, ал.1 КСО, той не може да придобие отново право на пенсия с навършване на възраст по чл.68, ал.1 КСО, поради което не е налице хипотезата на чл.328, ал.1, т.10 КТ, а уволнението е незаконно. Настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за предпоставките, при които възниква правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, по отношение на работник придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Отговор на материалноправния въпрос се дава в съдебната практика на ВКС, вкл.цитираното от касатора решение № 12/04.02.2020 г. по гр.д.№ 1814/2019 г., ІV г.о., в което се приема, че в чл.328, ал.1, т.10, пр.1 КТ в действащата след 01.01.2016г. редакция,...е уредено право на работодателя да прекрати с предизвестие трудовото правоотношение във всички хипотези на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. – и в хипотезите на т. нар. „ранно пенсиониране“, а не само при придобиване на право на „пълна“ пенсия в общата хипотеза на чл. 68 КСО. След изменението на чл.328, ал.1, т.10 КТ от 2016 г. законът изоставя изискването за прекратяване на трудовия договор от работодателя, а именно наличието на право на пълна пенсия за изслужено време и старост/както тогава е наричана пенсията за осигурителен стаж и възраст/ и включва в кръга на работниците и служителите, които могат да бъдат уволнявани по тази разпоредба и придобилите право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст. В случая липсва противоречие с практиката на ВКС, според която правото на работодателя да прекрати трудовия договор не може да се упражни спрямо лице, по отношение на което не е възникнало нито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, нито право на ранно пенсиониране. Мотивите в обжалваното решение са в същия смисъл - основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.10 КТ е в хипотезите, при които работникът или служителят е придобил право на пенсия, независимо дали е при условията на т.н. „ранно“ пенсиониране. Тези изводи са изцяло в съответствие с установената съдебна практика на ВКС. че създадената нова разпоредба на чл.328, ал.1, т.10а КТ, представлява специално основание за прекратяване на трудовия договор от работодателя при упражнено вече право на пенсиониране, т.е. когато на работника или служителя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а от Кодекса за социално осигуряване. Останалите въпроси на касатора по т.2 и т.3 в изложението, за основанието, което следва да използва работодателя в конкретния случай и дали реализирането на придобитото право на пенсия е свързано с основанието за прекратяване по чл.328, ал.1, т.10 КТ, не обуславят допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Преценката на съда за законността на уволнението се основава на събраните по делото доказателства за релевантните факти, въз основа на които е достигнал до извод, че не са налице материалноправните предпоставки по чл.328, ал.1, т.10 КТ, тъй като ищецът вече е упражнил правото на пенсиониране и му е отпусната пенсия в намален размер по чл.68а, ал.1 КСО. Тези изводи са направени по вътрешно убеждение на съдебния състав, което не може да бъде проверявано за необоснованост в производството по селектиране на касационните жалби. Последният въпрос за задължението на въззивния съд да мотивира своето решение след преценка и анализ на всички доказателства и обсъждане на защитните тези на страните, също не дава основание за допускане на касационно обжалване, тъй като е разрешен в съответствие с трайната съдебна практика на ВКС – напр.по гр.д.№ 1783/2009 г., IV г.о., гр.д.№ 1285/2012 г., III г.о., гр.д.№ 926/2012 г., IV г.о. и др., обобщена в ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК, според която, задълженията на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства произтича от разпоредбата на чл.121, ал.2 от Конституцията, съответно чл.5, чл.143, чл.154, чл.235 и чл.236 ГПК. Съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, съдът постановява решението си, като преценява всички доказателства и доводите на страните по свое вътрешно убеждение, върху приетите по делото обстоятелства и в рамките на заявените от страните факти, като всяка от тях носи тежестта на доказване за тези от тях, от които черпи изгодни за себе си последици. В мотивите на решението са изложени подробни аргументи, въз основа на които решаващият състав обосновава крайния си извод, че не е налице хипотезата на чл.328, ал.1, т.10 КТ, поради което уволнението на ищеца е незаконосъобразно, той следва да бъде възстановен на заеманата длъжност и да му се присъди обезщетение за оставяне без работа през исковия период, намалена със сумата, която му е била изплатена на основание чл.220, ал.1 КТ. Правните съображения са логично обосновани и отразяват решаваща дейност на въззивната инстанция по предмета на спора, поради което не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В тази връзка, декларативното изявление на процесуалния представител на касатора, че не споделя практиката на ВКС в частта относно прекратяването на трудовия договор не е основание за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Когато се твърди, че правната уредба е непълна, противоречива или липсва съдебна практика по определен въпрос, също е необходимо да се изложат съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В случая, липсват доводи в посочения смисъл, поради което не може да се приеме, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От Г. Б. И., чрез адвокат С. С. от АК – Перник, са поискани разноски по делото, които с оглед изхода на делото се дължат, но съдът не ги присъжда поради липса на доказателства, че са извършени. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение