Определение № 687 от 29.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3082/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение от 14.12.2012 г., постановено по гр.д.№ 12815/2012 г., от ІV „а” състав на СГС. Ответникът по касационната жалба оспорва наличието на касационното основание, сочено в изложението на касационните основания по допустимостта на касационното обжалване. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел за основателен предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. За да достигне до този извод, съдът е отчел, че при извършване на съкращение в щата на дружеството, заеманата от ищцата длъжност „ръководител, отдел маркетинг” в отдел „Маркетинг и реклама” не съществува по новото щатно разписание, в което обаче, както и по старото щатно разписание е продължила да съществува длъжността „продуктов мениджър” в отдел „продажби”. Спорен по делото е бил въпросът, доколко последната длъжност, съществуваща по двете щатни разписания е сходна с длъжността, която е заемала ищцата към съкращението на щата. При съпоставка на длъжностните характеристики на двете длъжности, съдът е достигнал до извод, че трудовите функции на заеманата от ищцата длъжност са включени в съществуващата по щатното разписание длъжност. Това покриване на трудовите функции на двете длъжности по щатното разписание, работодателят е бил длъжен да осъществи подбор по чл.329 КТ между ищцата и лицето, заемало длъжността, която продължава да съществува и по новото щатно разписание. Относно твърдението на ответника, че на сходната длъжност „продуктов мениджър” не е имало назначено лице към момента на прекратяването на трудовото правоотношение, съдът е приел, че дори това да е така, то това не прави прекратяването на трудовото правоотношение законосъобразно, тъй като в този случай работодателят е бил длъжен да предложи заемането от ищцата на свободната длъжност, но съдът е приел, че е недоказано твърдението на ответника, че щатната длъжност, съществувала и по двете щатни разписания, е била незаета, като решаващия извод на съда за незаконосъобразност на уволнението е липсата на осъществен подбор. В изложението на касационните основания се сочи правен въпрос, свързан със задължението на работодателят да предложи на служителят друга длъжност, която включва трудовите функции на закритата, както и нови трудови функции и не е заета към момента на съкращаването в щата на длъжността, заемана от същия служител. Този въпрос се поставя в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Този правен въпрос не е относим към спора в производството по чл.288 ГПК, доколкото решаващите изводи на съда относно основателността на предявения иск са свързани със задължението на работодателят да извърши подбор по чл.329 КТ, както и с последиците от липсата на извършен такъв. Поради неотносимостта на поставения правен въпрос към спора, както и липсата на поставени други правни въпроси, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия