Определение № 1762 от 21.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 855/2023 г.

Производството е с правно основание чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от Главна Дирекция „Пожарна безопастност и защита на населението“гр.София, представлявано от главен комисар Джартов, чрез процесуалния представител юрисконсулт М. касационна жалба против въззивно решение № 616 от 17.11.2022г. по в.гр.д. № 799/2022г. на Окръжен съд Благоевград, с което е потвърдено решение № 906603 от 2.06.2022г. по гр.д.№ 3314/2019г. на РС Благоевград в обжалваната част, с която е осъдена ГД „Пожарна безопастност и защита на населението“ [населено място] да заплати на Н. И. С. сумите от 1 494, 84лв., допълнително възнаграждание за положен извънреден труд от 210.50часа за периода 6.12.2016г.-6.12.2019г., получен в резултат от преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от 6.12.2019г., като е отхвърлен в останалата част до претендираните 5 001лв., както и 200лв., мораторна лихва за периода 1.02.2017г.-6.12.2019г., като са присъдени разноски. Постъпил е писмен отговор от Н. И. С., чрез процесуалния представител адвокат Ч., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че не са налице посочените от касатора основания за допустимост и че постановения въвзивен акт е правилен. Излага подробни доводи по съществото на спора. Претендира направените по делото разноски, без да представя доказателства за реалното извършване на такива. Върховният касационен съд, в настоящия състав, след преценка на матариалите по делото и изразените становища, намира следното: Въззивният съд е възприел мотивите на първата инстанция за дължимост на допълнително възнаграждание за положен извънреден труд, което е приел за установено в обем на 210.50часа, съобразно заключението на приетата експертиза. Позовал се и на съображения 7, 8 и 10 от Директива 2003/88/ЕО, касаещи някои аспекти на организацията на работното време, както и на мотивите на решение на СЕС по дело С-262/20 /т.48, т.51- т.55/, изискващи за работници от публичния сектор като полицаи и пожарникари, полагащи нощен труд да се осигурят мерки за защита /под формата на продължителност на работното време, допълнително заплащане, обезщетение или други/, които позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Въззивиният съд не е възприел направеното възражение, че такива компенсаторни механизми съществуват и не следва като такова да се използва и преобразуването на нощния труд в дневен с коефициент 1.143 и изплащането му като извънреден. Мотивирал се е довода, че посочените от ответната страна компенсаторни механизми /допълнително възнаграждение за прослужено време по чл.178, ал.1, т.1 ЗМВР, основен платен годишен отпуск по чл.189 ЗМВР, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.234 ЗМВР, обезщетение за прекратяване на служебното правоотношение, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд по чл.187, ал.5-7 ЗМВР/ са дължими само на посочените правни основания, предвидени са съответната категория служители и са различни от процесното Като неоснователно въззивният съд е оценил и възражението за дублиране на заплатеното допълнително възнаграждение /със заплащането по 0.25лв. на час за нощен труд/. Преценил е, че трудовото законодателство дава възможност на работещите да получават от една страна завишено почасово заплащане на нощния си труд и от друга задължава работодателя да преизчислява нощните часове в дневни. Субсидирното приложение на чл.9, ал.2 НСОРЗ съдът е мотивирал с необходимостта от постигане на целта - избягване постаняване на служителите на МВР в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение. При тези мотиви, касаторът като се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК поставя следния въпрос: При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР, приложими ли са разпоредбите на КТ и на Наредбта за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата Наредба/ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за МВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове? Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да се допуска, доколкото поставеният от касатора въпрос е разрешен с постановено Тълкувателно решение № 1/15.03.2023г. по т.д.№ 1/2020г.на ОСГК на ВКС, съгласно което „при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на Наредбта за структурата и организацията на работната заплата и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове“. В този смисъл е и постановения въззивен акт, в който - в съответствие с изложените в тълкувателния акт мотиви - е прието, че за полагащите труд през нощта следва да има мерки за защита, които да компенсират особената тежест на този вид труд, каквато мярка се явава и процесното преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент и изплащането му като извънреден. Доколкото касаторът други въпроси не е поставил, а единственият поставен е разрешен съобразно уеднаквената по надлежния ред съдебна практика, няма основание за допускане на касационно обжалване. Касаторът - с посочения от него въпрос - определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. В противен случай обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба /вж.т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС/. Поради липса на представени доказателства за реално направени разноски, такива не следва да се присъждат. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд