Определение № 47 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 757/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение №345 от 10.03.2011 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. №238/2011 г., с което е потвърдено решение №3272 от 10.11.2010 г. по гр. дело №11331/2010 г. на Пловдивския районен съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените от С. Х. А. срещу РУ [фирма] – П.. искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, 2 и 3 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца поради съкращаване на щата е незаконно, защото работодателят не е извършил подбора по законовите критерии. Това е така, защото самото включване на трудовия стаж като самостоятелен показател за оценка на квалификацията и качеството на работата е незаконосъобразно. Решението е обжалвано от [фирма], като се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси за това дали трудовият стаж е относим показател към критерия „професионална квалификация” по смисъла на разпоредбата на чл.329 КТ. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Представено е решение №479 от 25.06.2010 г. по гр. дело №1000/2009 г. на ВКС, III г.о.. Ответникът по жалбата С. Х. А., [населено място], не е заявил становще. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Според разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като повдигнатите въпроси са обусловили крайното решение на съда и са в противоречие с практиката на ВКС. На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 159.46 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.