Определение № 1249 от 11.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3977/2013 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от А. „М.”, действаща чрез юрисконсулт К. Т. против решение № ІІІ-34 от 26.03.2013 г. на Бургаския окръжен съд, гражданско отделение, трети въззивен състав, постановено по гр.д. № 368/2013 г. Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Представено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и условието по чл. 284, ал. 3 ГПК. Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответникът по касация А. К. Д. чрез адв. К. Тодорова в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е отговорил, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като решенията, цитирани в касационната жалба, не са влезли в сила. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: С обжалваното решение исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, то. 2 и т. 3 КТ са уважени. Поставеният в изложението материално правен въпрос, уточнен от състава на ВКС, а именно „във връзка с приложението на чл.325, ал.1, т.12 КТ налице ли е еднородност на трудовите функции на длъжността, заемана от ищеца преди уволнението и длъжността, предвидена с новото щатно разписание, в случаите, когато при запазване на част от трудовите функции са възложени задължения и отговорности в по-голям обем и с по-високи изисквания по отношение на длъжността, предвидена с новото щатно разписание”, е разгледан от въззивния съд. Същият правен проблем е преценяван и в приложените с изложението съдебни решения. В атакувания съдебен акт въззивната инстанция е възприела разрешение, противоположно на това, дадено в приложеното Решение № 45 от 20.02.2013 г., постановено от ОС – Хасково по гр.д.№ 20/2013 г., което е влязло в сила (с определение № 1149 от 14.10.2013 г., постановено по гр.д.№ 3030/2013 г. по описа на ВКС, ІV г.о. същото не е допуснато до касационно обжалване). Това сочи на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и касационното обжалване следва да бъде допуснато. Мотивиран от горното, съдебният състав