Определение № 4309 от 10.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 319/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. М. Л. срещу въззивно решение № 5014/31.07.2025 г., постановено по в.гр.д. № 817 /2024 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 18337 /08.11.2023 г., постановено по гр.д. № 6288 /2023 г. на СРС, 156-ти състав, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя Н. М. Л. срещу „С. К." АД с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ и жалбоподателят е осъден да заплати разноски в размер на 1 500 лв.

Ответникът по касационната жалба „С. К." АД в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е процесуално допустима: подадена е от страна по делото в предвидения в закона срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

За да постанови въззивното решение въззивният съд е приел следното:

Разгледал е наведените във въззивната жалба доводи на ищеца и е изложил изводи за тяхната неоснователност и за правилността на изводите на първоинстанционния съд по спорните въпроси във въззивното производство (които са същите както в първоинстанционното производство) и по тях е приел следните правни изводи:

Подписалият заповедта за уволнение главен директор „човешки ресурси“ на предприятието е бил изрично упълномощен да допише заповедта за уволнение поради съкращаване на щата. Т.е. процесното уволнение е било извършено от лице с надлежно учредена представителна власт.за това.

Частта от предприятието, в която е работил ищецът, е била реално закрита, съкратена. Поради това основанието за едностранното прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на посоченото в заповедта за уволнение основание чл.328, ал.1, т.2, изр.1 КТ е било осъществено. От структурата на предприятието е било премахнато негово организационно и структурно обособено звено и е прекратена изцяло дейността на това звено за напред.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

В изложението си на основания за допускане на касационно обжалване касационният жалбоподател поставя следните въпроси, за които твърди, че осъществяват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК:

1. При постановяване на решението длъжен ли е съдът да се произнесе по всички направени от страната възражения (фактически и/или правни), с които се навеждат твърдения за незаконност на уволнението? В тази връзка налице ли е нарушение на процесуалния закон (чл.12, вр. чл.235, ал. 2 ГПК), когато съдът пропусне да разгледа изложените пред него възражения на страната?

2. Следва ли съдът да изгради своите крайни изводи въз основа на съвкупна преценка и всестранен анализ на целия събран по делото доказателствен материал, преценявайки писмените доказателства и свидетелските показания във взаимната им връзка, при спазване правилата на логиката и когато констатира противоречие в показанията на свидетелите и между тях и писмените доказателства, да обоснове извод за това кои от тези показания следва да се кредитират и защо?

3. Длъжен ли е съдът в мотивите на постановения съдебен акт да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти, както и да обсъди всички твърдения и възражения на страните?

4. Може ли да има съкращаване на щата в едно предприятие при незаети позиции за служители в рамките на една и съща структура - в случая Дирекция „Транспорт и Г.“ и при запазване на трудовите функции за длъжността?

5. При извършване на преценката за наличие на реално съкращаване на щата достатъчно ли е въззивният съд да съпостави само длъжностните характеристики за отделните длъжности, без да изследват конкретните функции, които са включени в съответната длъжност?

6. Кога е налице действително съкращаване на щата?

Първите три въпроса са обуславящи, но не са разрешени както се твърди, а в съответствие с установената практика въззивният съд е обсъдил всички своевременно наведени доводи на жалбоподателя-ищец – тези, които са наведени с въззивната му жалба и се свеждат до това, че уволнението е било извършено от лице без надлежно учредена представителна власт за това и че не е извършено реално съкращаване на щата, които са същите, на които са основани исковете му, след като е установил фактите и обстоятелствата, на които те са основани въз основа на преценка на събраните по делото допустими и относими към тези факти доказателства.

Въззивният съд следва да обсъди доказателствата за релевантните факти, доводи и възражения – тези, на които са основани своевременно наведените основания на приетите за разглеждане искове и на защитата срещу тях. Въззивният съд не е следвало да се произнася по възражения на жалбоподателя, който е ищец и не е навел възражения, а доводи за неправилност на първоинстанционното решение и доводи основателността на исковете му, поради което тази част от въпросите не са обуславящи.

Доколкото въпросите се отнасят до несвоевременно (едва в първото съдебно заседание на въззивния съд) наведени факти, като основания на иска по чл.344, ал.1,т.1 КТ (за липсата на подбор по чл.329 КТ) и до несвоевременно направени доказателствени искания, без да бъдат обосновани предпоставките на чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК), въззивният съд също ги е разрешил в съответствие с установената практика. Въззивният съд няма задължение да обсъжда несвоевременно наведени факти и обстоятелства, представляващи основания на исковете, нито да допуска и събира доказателства за тях и да ги преценява извън хипотезите, визирани в чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК. Встъпването на адвокат във въззивното производство в откритото съдебно заседание, което е насрочено след приемането на въззивната жалба, не предвидено като основание да се сочат нови обстоятелства като основания на исковете, нито да се сочат нови основания за неправилност на първоинстанционното решение, нито да се събират нови доказателства за такива твърдения и обстоятелства.

При проверка на делото настоящият съдебен състав установи, че с исковата си молба ищецът не е релевирал доводи за незаконосъобразност на извършения подбор. Той не е оспорил законността на уволнението поради неизпълнение на задължението за извършване на подбор, нито поради ненадлежното му извършване. А установената практика на ВКС е в смисъл, че съдът не следи служебно за това извършен ли е подбор и не може да проверява служебно неговата законност. Поради което и въззивният съд, както и първоинстанционният, не е следвало да извършват проверка нито дали е извършен подбор, нито дали е надлежно извършен. Отделно от това с ТР по тълк.д. № 5 /2019 г. на ОСГК на ВКС, с което също е уеднаквена по задължителен за съдилищата начин съдебната практика (и на което се позовава ответникът в отговора си на исковата молба и на което са основани мотивите на въззивния и на първоинстанционния съд), е прието, че при закриване на част от предприятието работодателят има право, но не и задължение за подбор, т.е. извършването му е по негова преценка. Поради което и неизвършването на подбор не може да обуслови извод за незаконосъобразност на уволнението.

Четвъртият, петият и шестият въпроси не са обуславящи. Основанието за уволнението на ищеца (жалбоподател във въззивното и в касационното производство) е закриване на обособена част от предприятието на ответника, а не съкращаване на щата, което е различно основание за уволнение. Тези въпроси не са основани на фактическите констатации и на правните изводи на въззивния съд.

По делото се твърди от ответника и е установено от въззивната, както и от първата инстанция, реално закриване на цяла обособена част от предприятието на ответника. Извършена е структурна промяна на в предприятието на ответника като, е закрит определен сектор, който е организационно и структурно обособен. Организационната, структурната и функционалната обособеност на предприятието не подлежат на съдебен контрол., а са част от дискрецията на работодателя. Дейността на обособеното звено е била изцяло прекратена. Щатът на структурната единица на работодателя е изцяло съкратен. Всички длъжности в Сектор 1 са съкратени, не са назначавани нови работници.

Както е приел първоинстанционният съд в мотивите си, всъщност основният проблем в тезата на ищеца е, че спори за закриване на част от предприятието със съображения, доводи и доказателствени искания, касаещи съкращаване на щата, което е различно основание за уволнение, а съдът е длъжен с оглед принципа на диспозитивното начало да се произнесе по предявения иск (арг. чл.6, ал.2 ГПК), което е и направил.

Касационният жалбоподател се позовава и на очевидна неправилност на обжалваното решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК, но настоящият състав намира, че няма съмнение за очевидна неправилност на обжалваното решение.

Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост.

Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на решението (на мотивите към него). Такава неправилност може да бъде обусловена от такъв порок на въззивния акт, който да може да бъде установен пряко от неговото съдържание, без да бъде извършван анализ на доказателствата и на осъществените процесуални действия на съда и страните. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение и при установените от инстанцията по същество факти.

В конкретния случай при запознаване с обжалваното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Или: При запознаване със съдържанието на обжалваното решение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност по чл.281, т.3 ГПК.

Поради изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

С оглед изхода от това производство касационният жалбоподател няма право на разноски, поради което разноски не следва да му се присъждат. Ответникът претендира разноски, но не е представил списък на разноски, нито доказателства, че е направил разноски в касационното производство, поради което разноски не следва да му се присъждат.

Воден от изложеното съдът