Определение № 2492 от 22.05.2024 г. на ВКС по д. № 4733/2023 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на ПГСС „Марко Марков“, с. Георги Дамяново, обл. Монгана срещу въззивното решение на Окръжен съд Монтана по гр.д. №137/23 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от П. Г. – Т. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжност „учител теоретично обучение“, извършено на осн. чл.71, ал.1 КТ със заповед от 30.06.22 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК по следните правни въпроси от предмета на спора:

1. Налице ли е прекратяване на тр. правоотношение, когато в срока на предизвестие на трудов договор за неопределено време се сключи допълнително споразумение между същите страни за друга длъжност при условията на чл.70, ал.1 и 2 КТ и служителят не е възразил и се е съгласил с допълнителното споразумение? 2.От значение ли е дали съществува, т.е. дали е продължено старото правоотношение между страните или е сключен нов трудов договор с оглед на забраната по чл.70, ал.5 КТ? 3. При преценка дали е нарушена разпоредбата на чл.70, ал.5 КТ кои длъжности се имат предвид с оглед на множеството допълнителни споразумения при съпоставка на трудовите функции на длъжностите? 4. При определяне на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ като санкционна мярка спрямо работодателя достатъчно ли е само да се предостави копие от тр. книжка или трябва да се изиска допълнителна информация дали лицето работи по трудово или служебно правоотношение?

По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 70, ал. 1 КТ предвижда сключване на трудов договор със срок за изпитване в случаите, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява. В чл. 70, ал. 5 КТ е предвидено, че за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. По делото е установено, че с ищцата е сключен трудов договор № 309/03.09.2018 г. с договорен срок за изпитване 6 месеца с първоначално изпълнявана длъжност „зам. директор учебна дейност“, като считано от 08.10.2018 г. ищцата е преназначена на длъжност „зам. директор административна дейност“ с право да изпълнява в рамките на работния ден преподавателска дейност в зависимост от утвърдените нормативи – т. 6 от връчената й на 08.10.2018 г. длъжностна характеристика. Трудовият й договор е сключен като срочен и с изтичане на продължения му срок на 31.08.2020 г. се е превърнал в безсрочен съгласно чл. 69, ал. 1 КТ. Този договор следва да се счита за прекратен на 06.12.2021 г. с връченото на ищцата на 05.10.2021 г. двумесечно предизвестие за прекратяване трудовия й договор с ответника на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ при липсата на доказателства за оттегляне на предизвестието. Разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ предвижда, че трудовият договор се прекратява с изтичане на срока на предизвестието. Страните на 13.12.2021 г. са сключили допълнително споразумение към трудовия договор № 309/03.09.2018 г., с което ищцата е преназначена на длъжност „учител теоретична подготовка“, считано от 04.01.2022 г. Дали е налице съществуващо ТПО между страните или е сключен нов трудов договор е без значение за преценката нарушена ли е забраната по чл. 70, ал. 5 КТ при назначаване на ищцата на длъжност „учител“ с договорен 6 месечен изпитателен срок при същия работодател, тъй като съдебната практика приема приложимост на тази норма и в двете хипотези. От значение при договорения повторно срок за изпитване е дали има съществена промяна в трудовата функция на възложената за изпълнение длъжност „учител“. Безспорно е установено по делото, че ищцата при първоначално договорения срок за изпитване с трудовия договор от 03.09.2018 г. е назначена на длъжност „зам. директор учебна дейност“ с длъжностна характеристика за старши учител, идентична по съдържание с трудовата функция, характерна за длъжността учител по сключеното на 13.12.2021 г. допълнително споразумение с основно задължение за осъществяване на преподавателска дейност. Преподавателска дейност е осъществявана от ищцата за целия период на ТПО между страните до прекратяването му с оспорената заповед, независимо от обстоятелството, че за периода 08.10.2018 г. – 06.12.2021 г. е изпълнявала длъжност „ зам. директор административна дейност“ с включено в длъжностната й характеристика право да изпълнява преподавателска дейност. Качеството й на предагогически специалист е удостоверено от работодателя в приложена към ЛТД /л. 53-51/ карта за определяне допълнително трудово възнаграждение на ищцата като педагогически специалист от 30.09.2019 г., както и от подадената от нея декларация по чл. 220, ал. 3 от Закона за предучилищното и училищно образование /ЗПУО/ – л. 54 ЛТД. Съгласно чл. 35, ал. 2 от Наредба № 15/22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и други педагогически специалисти, издадена на основание чл. 22 от ЗПУО, зам. директорите, които изпълняват норма на преподавателска работа, изпълняват и функциите по чл. 5, ал. 1, а именно функциите, присъщи на длъжността "учител". Минималната норма за преподавателска работа на зам. директорите е определена в Приложение № 1 към Наредба № 4/20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на образованието и науката и е в размер на 144 часа годишно.

Безспорно е установено по делото, че за учебните години през времетраенето на ТПО между страните ищцата е изпълнявала преподавателска дейност над минималната норма часове годишно. Обстоятелството, че часовете са й заплащани като лекторски не променя характера на изпълняваната от нея дейност на преподавател, тъй като лекторските са също учебни часове. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 4 определя като лекторски учебните часове по учебни предмети, които са над минималната норма за преподавателска работа и са недостатъчни за откриване на работно място.

При така установените обстоятелства въззивният съд е приел, че за времето от назначаване на ищцата като зам. директор по учебната дейност при ответника на 03.09.2018 г. до 06.12.2021 г., когато е прекратен трудовият й договор с изтичане срока на връченото й предизвестие, ищцата е изпълнявала преподавателска дейност като предагогически специалист с функции на учител, независимо от обстоятелството, че длъжността, на която е преназначена от 08.10.2018 г. „зам. директор административна дейност“ се е водела в структурата на непедагогически специалисти. Изрично длъжностната характеристика за тази длъжност включва правото да се изпълнява преподавателска дейност и такава дейност реално е осъществявана от ищцата, а възнаграждението й е определяно като на педагогически специалист. При назначаване на ищцата на длъжността "учител" съгласно сключения 13.12.2021 г. под формата на допълнително споразумение трудов договор не е налице съществена промяна в трудовите й функции, тъй като дейност на учител ищцата е изпълнявала при същия работодател до 06.12.2021 г. Затова и клаузата, предвиждаща 6 месечен изпитателен срок за проверка на годността й да изпълнява длъжността „учител“ е договорена в нарушение на императивната разпоредба на чл. 70, ал. 5 КТ и е недействителна на осн. чл. 74, ал. 1 във връзка с ал. 4 КТ.

Недействителността на договорения между страните изпитателен срок води до извод за незаконосъобразност на уволнението на ищцата, извършено на основание чл. 71, ал. 1 КТ, съответно до основателност на иска за отмяната му. Незаконосъобразността на уволнението според въззивния съд обуславя и основателност на иска за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, както и на иска за заплащане на обезщетение за оставането й без работа вследствие незаконното уволнение за период от 6 месеца, считано от 01.07.2022 г., на осн. чл. 225, ал. 1 КТ. От приложеното по делото извлечение от трудовата книжка на ищцата като официален удостоверителен документ, както и от извършената от съда в съдебно заседание от 18.01.2023 г. констатация по трудовата й книжка се установява, че след вписаното прекратяване на ТПО с ответника, други вписвания липсват. Дължимостта на обезщетението е свързана с липсата на работа по трудово правоотношение, като е без значение получаване на доходи на друго основание, поради което трудовата книжка е достатъчно доказателство за установяване липсата на заетост по трудов договор. Размерът на последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение е 1803, 40 лева. От общия размер на дължимото за 6 месеца обезщетение 10 820, 40 лева следва да се извади сумата, получена от ищцата като член на РИК – 2 192, 90 лева, тъй като възнаграждението за тази дейност е приравнено на трудово или дължимото обезщетение за периода 01.07.2022 до 31.12.2022 г. възлиза на 8 627, 50 лева. Обезщетението следва да се присъди, ведно със законна лихва, считано от исковата молба, така както е поискано от ищцата. Очевидно неоснователни според въззивния съд са доводите на жалбоподателя за неизтекъл 6 месечен срок към 18.01.2023 г., когато са приключили устните състезания по спора в първата инстанция. Неоснователни са и доводите във въззивната жалба, че не установено оставането на ищцата без работа. Трудовата книжка според въззивния съд е официален удостоверителен документ и установява липсата на ТПО след уволнението, а насрещната страна носи доказателствена тежест да обори установеното с нея.

Изводите на въззивния съд съответстват на практиката на ВКС по поставените от касатора въпроси. Практиката на ВКС приема, че в ал. 5 на чл.70 КТ е установена еднократност и изключителност на договора със срок за изпитване - само веднъж, за една и съща работа в едно предприятие - работодател, за да не се държи работникът или служителят в договорна връзка, която е неокончателна и несигурна и се прекратява облекчено /без мотиви, предизвестие, закрила по чл. 333 от КТ, дължими обезщетения/ от работодателя, в чиято полза е уговорен срокът. Договор със срок за изпитване не може да се сключи за работа /трудова функция/, която работникът или служителят вече е изпълнявал при работодателя по окончателен трудов договор. Според чл. 74, ал. 1 и 4 КТ трудов договор или само отделна клауза от него са недействителни, когато противоречат на закона или на колективен трудов договор или ги заобикалят, а заобикаляне на закона е налице, когато забранена от закона цел се постига с позволени средства - макар от външна страна правната форма да е спазена, целта е чрез нея да се постигне един непозволен или забранен от закона резултат. Следователно клаузата със срок за изпитване, включена в трудов договор при формално спазени изисквания на чл. 70 КТ - трудовият договор да е първи между страните за определена длъжност, е недействителна поради заобикаляне на закона, когато с нея се цели не проверка на годността на работника за изпълняваната работа, а прекратяване на договора с конкретен работник по облекчения за работодателя ред на чл. 71, ал. 1 КТ, по причини, които не са свързани с изпълняваната работа./ р. по гр.д. №2545/17 г. на трето г.о. на ВКС и цитираните в него решения на ВКС по чл.290 ГПК/. В практиката на ВКС- решение № 7/01.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 954/2009 г. на IV г. о. и решение № 498/2012 г. на ВКС по гр. д. № 1561/2010 г., IV г. о., е изяснено също, че при преценка за идентичност на трудовите задължения се изхожда от естеството на работа, от свойствените задължения за длъжността - има ли съществена разлика в трудовите функции; едни и същи трудови задължения могат да имат различно съдържание, отнесени към различни трудови функции, в зависимост от спецификата на съответната длъжност, от предмета на дейност, и от организацията на предприятието. Забраната по чл. 70, ал. 5 КТ - сключването на повече от един договор със срок за изпитване, е само за една и съща работа, независимо от наименованието на длъжността. Няма да е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1 КТ и в случаи на съществуващо трудово правоотношение, когато работодателят вече е проверил годността на работника или служителя и последният също е наясно с възможността да се справи с работата - напр. по-рано е изпълнявал трудовите функции, съставляващи същинското съдържание на новата длъжност / р. по гр.д.№4811/14 г. на четвърто г.о. на ВКС/. Съгласно нормата на чл. 70, ал. 5 от КТ и установената практика /решение по чл. 290 от ГПК № 261 от 7.11.2014 г. по гр. д. № 1477/14 г. на IV г. о. на ВКС/ няма възможност да се сключва втори и въобще последващ трудов договор със срок за изпитване със същия работник или служител за същата работа. Ограничението по чл. 70, ал. 5 от КТ обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение, но и когато след прекратяване на трудовия договор /какъвто е настоящия случай/ за изпълнение на определена длъжност, се сключва нов трудов договор за същата трудова функция. Това ограничение произтича от смисъла на клаузата за изпитване - да се провери годността на работника или служителя да изпълнява точно определена трудова функция/ р. по гр.д. №4911/14 г. на трето г.о. на ВКС/. Разпоредбата на чл.70 КТ е императивна / р. по гр.д. №5534/16 г. на трето г.о. на ВКС/, поради което съгласието на работника с клаузата за срок за изпитване е без значение. Или видно от цитираните решения отговор на първите три въпроса, поставени от касатора, е даден в трайната практика на ВКС по чл.290 ГПК, на която въззивното решение съответства.

По четвъртия въпрос въззивното решение съответства на задължителната практика на ВКС – ТР №6/15.07.14 г. ОСГК, в което е прието, че фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа. Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за отразените в него обстоятелства, който се съхранява от работника/ служителя съгл. НТКТС от 1993 г.

Във връзка с поставените от касатора въпроси не са обосновани допълнителните предпоставки на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, както е указано в ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК. Формираната задължителна и трайна практика по въпросите/ цитирана по-горе/, на която въззивното решение съответства, изключва наличието на соченото от касатора основание за допускане на обжалването. Затова ВКС на РБ, трето г.о.