Определение № 509 от 07.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7197/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. Р. Б. срещу решение № 352 от 03.09.2014 г. по гр. дело № 332/2014 г. на Окръжен съд – Смолян. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника Регионална дирекция по горите, [населено място], в който са развити съображения за липсата на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. На лице са основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С въззивното решение е отменено решение № 335 от 09.07.2014 г. по гр. дело № 1372/2013 г. на Районен съд – Смолян и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от К. Р. Б. против Регионална дирекция по горите /Р./, [населено място] обективно съединени искове за признаване незаконосъобразността на уволнението, извършено със заповед № 300/06.12.2013 г. на директора на Р. – С., за възстановяване на заеманата преди дисциплинарното уволнение длъжност, за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, за извършване на поправка в трудовата книжка на ищеца и са присъдени разноски в полза на Р., [населено място] в размер на сумата 480 лв. За да постанови този резултат окръжният съд е приел, че в случая няма нарушение на трудовата дисциплина във връзка със съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно постановление на ищеца, тъй като наказателното постановление е отменено от съда, след издаването до влизането му в сила съществува презумпция за невиновност, при което констатациите в заповедта са били прибързани, а и издаването на наказателното постановление не сочи на злоупотреба с доверието на работодателя. Изложено е от въззивния съд и, че несъставянето на акт за установяване на административно нарушение по отношение на сина на ищеца, А. Б. не е нарушение на трудовата дисциплина, тъй като в евентуално административнонаказателно производство за ищеца съществува задължение да се отведе, а дори и да не е така към датата на налагане на наказанието не е бил изтекъл срока, предвиден в ЗАНН за съставяне на акта. В мотивите на обжалваното решение е развито съображение за това, че наказанието по чл. 188, т. 3 КТ е наложено за нарушение по чл. 187, т. 10 КТ за това, че при извършване на нарушението по ЗЛОД от страна на А. Б., ищецът е присъствал с него на мястото на извършване на нарушението и в последствие е избягал от там, като е нарушил задължения, подробно изброени в мотивите на въззивното решение и регламентирани в Етичния кодекс, включително присъствие при осъществяване от сина му на бракониерския лов. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси, формулирани, както следва: „ Допустимо ли е въззивния съд да обоснове своето решение единствено на основания, които не са посочени като оплаквания във въззивната жалба и по които страните не са имали възможност да развият доводи и да изразят съображенията си ? ”; „ 2) Възможно ли е въззивния съд, чрез разширително тълкуване волята на работодателя, да приеме за законосъобразно уволнение, извършено на основание факти и обстоятелства, които не са посочени в заповедта за уволнение или друг документ, към който тя препраща и на основания, които не се поддържат от работодателя? ”. Настоящият състав счита, че тези въпроси са от значение за изхода на спора, въззивният съд се е произнесъл по тях с мотиви, обусловили изхода на делото. Поради това следва да се приеме, че и с двата въпроса са формирани общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По първия от цитираните въпроси с решение № 247 от 05.10.2012 г. по гр. дело № 1644/2011 г. на състав на ВКС, ІІІ г.о., на което се позовава жалбоподателя е прието, че предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца, а основанието са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право. Прието е също така, че съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. За правомощията на въззивната инстанция при проверка на правилността на решението е прието, че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на наведените във въззивната жалба оплаквания, като относно правилността на първоинстанционното решение е обвързан от посочените в жалбата пороци. В случая въззивният съд е обсъдил нарушаване от страна на ищеца на задължения, регламентирани в Етичния кодекс във връзка с напускането му на мястото на извършеното нарушение, след установяване на същото от служители на РУП, З., без въззивникът да е направил оплаквания в жалбата относно правилността на въззивното решение по този въпрос. В този смисъл са и разрешенията в решение № 125 от 29.05.2012 г. по гр. дело № 534/2011 г. на състав на ВКС, ІV г.о. По втория поставен от касатора въпрос с решение № 99 от 05.04.2011 г. по гр. дело № 380/2009 г. на състав на ВКС, ІV г.о. е прието, че съдът не може да прекрати трудовото правоотношение на основание факти и обстоятелства, които не са посочени в заповедта за уволнение или друг документ, известен на работника, към който тя препраща. Окръжният съд е посочил, че задълженията, визирани в Етичния кодекс са нарушени от К. Б., присъствието му при осъществяване на бракониерски лов от неговия син е тежко укоримо деяние, съставляващо нарушение на Етичния кодекс, а като допълнително съображение е изложил факта, че след като на К. и А. Б. е било указано от длъжностни лица да останат на място за съставяне на акт, те са избягали. В процесната заповед за уволнение посочените обстоятелства не са отразени, като фактически основания за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 3 КТ, съответно не са свързани с нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 8 и т. 10 КТ. С оглед на изложеното следва да се приеме, че касаторът е обосновал наличие на общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Към тези съображения трябва да се допълни още, че позоваването на ТР № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС е неправилно предвид други въпроси, на които е отговорено в него, включително въпроси, засягащи доклада по чл. 146 ГПК, неотносими към горните въпроси по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Позоваването на останалата практика по чл. 290 ГПК / решение по гр. дело № 978/2009 г. на състав на ІV г.о., решение по гр. дело № 793/2010 г. на състав на ІV г.о./ е неправилно предвид липсата на идентичност на въпросите, разрешени с тях и поставените въпроси от касатора. Така с решение по гр. дело № 978/2009 г. на ВКС, ІV г.о. са разгледани материалноправни въпроси за прекратяване на трудовия договор едновременно на различни основания, дали „старши юрисконсулт” и „юрисконсулт” са еднородни длъжности и с оглед на отговора на въпроса, задължителен ли е подбора при съкращаване на единствената длъжност „старши юрисконсулт” между служителя, който я заема и лицата, назначени на длъжност „юрисконсулт”. С решение по гр. дело № 793/2010 г. на състав на ВКС, ІV г.о. са разгледани материалноправни въпроси на дисциплинарното наказание, които не са идентични с цитираните по – горе въпроси. Позоваването на решение от 24.06.2011 г. по гр. дело № 495/2011 г. на Видински районен съд също така не релевира допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като няма данни за влизане на решението в сила, а съдебни актове, които не са влезли в сила не формират съдебна практика. Освен това съдебната практика по цитираните въпроси е уеднаквена с посочените касационни решения, постановени по чл. 290 ГПК, с които е дадено тълкуване на закона, изключващо наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. С оглед на всичко изложено по – горе следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение