Определение № 99 от 16.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 28/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Н. П. срещу решение № 20260 от 23.07.2020 г. по в.гр.д.№ 47 от 2020 г. на Смолянския окръжен съд, гражданско отделение и срещу допълнително решение № 20308 от 01.10.2020 г. по същото дело в следните техни части:

1. с която частично е отменено първоинстанционното решение № 209 от 17.05.2018 г. по гр.д.№ 1303 от 2017 г. на Смолянския районен съд и вместо него е постановено ново решение, с което е признато по отношение на Т. Н. П. по реда на чл.124, ал.1 ГПК, че В. Т. М. е собственик на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот-държавна земя, частна собственост по чл.27, ал.6 ППЗСПЗЗ от 22.06.2009 г. на следния имот: част с площ от 2026 кв.м., оцветена в зелено на скицата на в.л.инж.М.Т. от 21.05.2020 г., представляваща неразделна част от решението, която площ е част от УПИ I-..... в кв. ..... по регулационния план на [населено място] лъка от 1987 г., одобрен със заповед № 1498 от 1987 г., изменен със заповед № 133А от 1997 г. /площ на УПИ- ..... кв.м./ и същевременно част от поземлен имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място] лъка, одобрена със заповед № РД-18-5 от 07.02.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК /площ на имота по кадастралната карта- 4332 кв.м./, които 2026 кв.м. представляват застроена и прилежаща площ към собствените на В. М. четири сгради, построени в същия имот:

• сграда с идентификатор ....., със застроена площ 315 кв.м., на два етажа, с предназначение- селскостопанска сграда /склад-сеновал/, означена с № 6 /в кръгче/ на скицата на вещото лице от 21.06.2020 г.,

• сграда с идентификатор ....., със застроена площ 501 кв.м., на един етаж, с предназначение- селскостопанска сграда /конюшня/, означена с № 1 /в кръгче/ на скицата на вещото лице от 21.06.2020 г.,

• сграда с идентификатор ....., със застроена площ 60 кв.м., на един етаж, с предназначение- селскостопанска сграда /дърводелска работилница/, означена с № 2 /в кръгче/ на скицата на вещото лице от 21.06.2020 г. и

• сграда с идентификатор ....., със застроена площ 158 кв.м., на три етажа, с предназначение- административна сграда /триетажна сграда/, означена с № 3 /в кръгче/ на скицата на вещото лице от 21.06.2020 г. и

2. с която е отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК издадения в полза на ответника Т. Н. П. констативен нотариален акт № ..... от 27.12.2006 г. в частта му за признаване право на собственост на Т. Н. П. върху процесния имот с площ от 2026 кв.м.

Касаторът твърди, че решението на въззивния съд е нищожно, недопустимо и неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Счита, че обжалваното решение е нищожно, недопустимо и очевидно неправилно, както и че противоречи на посочена от касатора практика на ВКС- т.13-15 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, т.5 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС, т.2 от Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019 г. по тълк.д.№ 2 от 2017 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 153 от 18.11.2019 г. по гр.д.№ 3645 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о.

В писмен отговор от 23.10.2020 г. ответникът по жалбата В. Т. М. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд да не бъде допускано. Претендира и за направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, независимо от цената на иска.

Не са налице основания за допускане на касационното обжалване на решението, поради следното:

I. Както в касационната жалба, така и в приложеното към нея изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът не е поставил правни въпроси по смисъла, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това и предвид приетото в горепосоченото тълкувателно решение, само на това основание касационното обжалване на решението не следва да бъде допускано. Независимо от горното, касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не е налице противоречие на обжалваното решение с посочената от касатора практика на ВКС:

1. В т.13-15 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС е дадено разрешение на въпроси, свързани с кумулативното и евентуалното съединение на исковете. Тези въпроси обаче не са относими към конкретното дело и поради това не могат да обусловят допускането на касационно обжалване на постановеното по него решение поради следното: Предмет на обжалваното решение е бил само един от предявените по делото искове /само иска по чл.124, ал.1 ГПК за бившия парцел I-..... в кв. ..... по регулационния план на [населено място] лъка, предявен на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот-държавна земя, частна собственост по чл.27, ал.6 ППЗСПЗЗ от 22.06.2009 г./, тъй като при първото касационнно разглеждане на делото, с решение № 16 от 07.02.2020 г. по гр.д.№ 1246 от 2019 г. ВКС, ГК, първо г.о. е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд само по този иск. По останалите предявени по делото искове първото въззивно решение и решението на ВКС по гр.д.№ 1246 от 2019 г. вече са влезли в сила. Поради това в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл само по иска, който му е бил върнат за ново разглеждане от ВКС, и не е бил длъжен да излага мотиви и да се произнася относно това какво е било съединението на този иск с другите предявени по делото искове и дали следва да се произнася по същество по върнатия му за разглеждане от ВКС иск.

2. В т.5 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС е дадено разрешение на въпроса кога е налице идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 във връзка с чл.307, ал.4 ГПК. Доколкото в случая не са налице две влезли в сила съдебни решения, касаещи процесния имот, и производството не е за отмяна като неправилно на едно от тези две влезли в сила решения по реда на чл.303 и сл.ГПК, този въпрос е напълно неотносим към настоящото дело и по него въззивният съд нито е дължал произнасяне, нито се е произнасял. Поради това няма как да има противоречие на обжалваното решение с горепосоченото Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС.

3. В т.2 от Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019 г. по тълк.д.№ 2 от 2017 г. на ОСГТК на ВКС е дадено разрешение на въпроса дали е налице преюдициалност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявеният иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора. Този въпрос също е напълно неотносим към настоящото дело, по което няма предявен нито иск по чл.135 ЗЗД, нито иск на кредитора за вземането му. Поради това в обжалваното решение въззивният съд нито се е произнасял, нито е дължал произнасяне по този въпрос и с оглед на това няма как да има противоречие между постановеното въззивно решение и посоченото Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС.

4. В решение № 153 от 18.11.2019 г. по гр.д.№ 3645 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о. е даден отговор на въпроса дали липсата на надлежно издадена по реда на чл.45, ал.3 ППЗСПЗЗ скица за обособяване на прилежащ терен към съществуваща сграда има за последица нищожност на сделката за продажба поради невъзможен предмет. Този въпрос също е неотносим към предмета на постановеното решение. Въпросът за валидността на договора, с който ищецът се легитимира като собственик /договорът от 22.06.2009 г./ е бил разрешен при първото разглеждане на делото от ВКС- с решение № 16 от 07.02.2020 г. по гр.д.№ 1246 от 2019 г. на ВКС, ГК, първо г.о. С оглед разпоредбата на чл.294, ал.1, изр.посл.ГПК, след частичната отмяна на първото въззивно решение, при новото разглеждане на делото въззивният съд е бил длъжен да изпълни указанията на ВКС по приложението на закона, които в случая са били да бъде уважен иска за собственост на УПИ, но само до размер на установената със заключение на вещо лице прилежаща площ към собствените на ищеца сгради в имота. Именно поради това в обжалваното решение въззивният съд не е изложил мотиви относто валидността на договора от 22.06.2009 г., а само относно това каква част от бившия парцел I-762 в кв.66 по плана на [населено място] лъка представлява прилежаща част към собствените на ищеца сгради.

II. Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК за терена, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Неоснователно е твърдението на касатора за недопустимост на решението поради произнасянето на съда по непредявен иск, евентуално по иск, по който вече е налице влязло в сила съдебно решение. Въпросът за допустимостта на иска по чл.124, ал.1 ГПК за УПИ I-..... в кв. ..... по регулационния план на [населено място] лъка, по който се е произнесъл въззивния съд в обжалваното решение, вече е разрешен с влязлото в сила решение на ВКС при първото касационно разглеждане на делото: решение № 16 от 07.02.2020 г. по гр.д.№ 1246 от 2019 г. на ВКС, ГК, първо г.о. С това решение съставът на ВКС е отменил частично предходното въззивно решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд само по един от исковете: по предявеният от В. Т. М. срещу Т. Н. П. установителен иск за собственост на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот- държавна земя, частна собственост по чл.27, ал.6 ППЗСПЗЗ от 22.06.2009 г. на УПИ I-..... в кв. ..... по регулационния план на [населено място] лъка от 1987 г., одобрен със заповед № 1498 от 1987 г., изменен със заповед № 133А от 1997 г. с площ на УПИ- 3378 кв.м., представляващ част от поземлен имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място] лъка, одобрена със заповед № РД-18-5 от 07.02.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК. При новото разглеждане на делото въззивният съд се е произнесъл само по този иск, поради което постановеното от него решение е допустимо.

Неоснователно е и твърдението на касатора за очевидна неправилност на обжалваното решение- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд не следва да се допуска.

Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 600 лв.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.