Определение № 4105 от 14.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2477/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Тракийски университет, [населено място] срещу решение № 45/ 09.02.2023г. по в.гр.д. № 448/2022 г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от И. И. К. искове по чл.344, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на извършеното със заповед № 1027/10.05.2021г. на ректора на Тракийския университет дисциплинарно уволнение; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен асистент“ във Ветеринарно медицинския факултет на университета и за присъждане на обезщетения в размер на 4111,30 лева ( по чл. 225, ал.1 КТ) и в размер на 2474, 74 лева ( по чл.225, ал.2 КТ), ведно със законните лихви от 09.07.2021г. до окончателното им изплащане. Касаторът иска отмяна на въззивното решение, излагайки оплаквания за допуснати нарушения на материалния, на процесуалния закон и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК следните въпроси: 1/ „Извършвана по време на работа дейност, която не е вменена пряко с длъжностната характеристика или друг писмен акт на работодателя, може ли да обоснове дисциплинарна отговорност при некачествено, неточно или непълно изпълнение, последица от което неизпълнение може да бъде увреждане на имуществото на работодателя чрез невярно съставени във връзка с тази дейност документи?“ Въпросът се поставя в контекста на оплакванията на жалбоподателя срещу извода на въззивния съд, че сред трудовите задължения на ищеца за изпълняваната длъжност „главен асистент“ не е това за извършване на аутопсия на умрели животни от учебно опитното стопанство при работодателя, а дори ищецът да е извършвал аутопсии с учебна или научна цел, не е имал вменено му с писмен документ задължение да съставя документи за получаване на труповете от учебно опитното стопанство, нито да отговаря за извозването им от стопанството до университета за извършване на аутопсиите. Твърди се, че даденото от въззивния съд разрешение по въпроса за значението на длъжностната характеристика при определяне обема на трудовите задължения и качеството на изпълнението им е в противоречие с практиката на ВКС по решение № 1533/28.12.1999г. по гр.д.№ 435/99, ІІІ ГО; решение № 257/10.06.2010г. по гр.д.№ 3681/2008г. на ІІІ ГО; решение № 915/20.11.2009г. по гр.д.№ 4680/2008г. на ІІ ГО и решение № 81/22.04.2015г. по гр.д.№ 5828/2014г. на ІVГО. Заявява се още, че по въпроса за дължимото от работника поведение при изпълнение на дейност, произтичаща от характера на работа, която не е възложена с изричен писмен акт на работодателя, няма формирана съдебна практика, поради което същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основанието на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. 2/ „Може ли преценката за доказателствената стойност на събраните в хода на производството доказателства и установяваните с тях факти да се основава на документи, които не са приети като писмени доказателства по делото, но са приложени по него за сведение?“ Въпросът се поставя в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК ( противоречие с решение № 81/08.07.2014г. по гр.д.№ 5665/2013г., ІІІ ГО) и е изведен съобразно довода на касатора, че за да приеме за недоказани задължителните реквизити от съдържанието на аутопсионен протокол, въззивният съд се е позовал на неприет като писмено доказателство по делото документ – „Учебно средство по ветеринарномедицинска обдукционна техника и екарисажно дело“ и е игнорирал друг такъв – протокол № 99/31.05.2017г., с който това учебно средство е прието като част от учебния план по съответната дисциплина, от една страна, а от друга – игнорирайки събраните по делото гласни доказателства относно съдържанието и значението на аутопсионния протокол. 3/ „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото във връзка с доводите и възраженията на страните, относими към правния спор и да посочи защо игнорира дадени доказателства, а други кредитира напълно?“ Заявява се, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайно установената съдебна практика, част от която е цитирана от жалбоподателя, защото въззивният съд не е обсъдил доводите по въззивната жалбата, че: съдържанието на задълженията на работника/служителя се определят от трудовата му функция и поради това не са ограничени от изброеното в длъжностната характеристика; ищецът е признал в дадените по реда на чл. 193 КТ обяснения, че има задължение да извършва аутопсии, изготвя протоколи за тях и издава преписи – извлечения от същите по нареждане на ръководителя на катедрата; непредставянето на работния график за извършване на аутопсии няма отношение към съществуването на задължението на ищеца да ги извършва като част от трудовата му функция; липсата на реквизити в аутопсионните протоколи е равнозначна на неизвършване на аутопсия. Не били обсъдени и следните доказателства – доклад вх.№ 1345/22.03.2021г. на сформирана при работодателя комисия; показанията на св. Х. Ш.; в цялост показанията на св.П. Г.; доклад № 227/12.04.2021г. на д-р К. Д.; доклад вх.№ 1789/15.04.2021г. на декана на Ветеринарно медицинския факултет при Тракийския университет – Стара Загора; писменото обяснение на ищеца, дадено в отговор на покана с изх.№ 1843/19.04.2021г.; уведомително писмо с вх.№1892/21.04.2022г.; доклад с вх.№ 1903/21.04.2021г. на Ветеринарно медицинския факултет при Тракийския университет – Стара Загора. Не били изложени мотиви за игнориране на установеното от вещото лице по допуснатата от въззивния съд експертиза във връзка с аутопсионните протоколи и не били обсъдени “доказателствените факти за реда и начина на изработването, приемането и оповестяването на учебния разпис за летния семестър на учебната 2020/2021г.“. 4/ „Преценката за допуснато дисциплинарно нарушение и критерият за определяне на дисциплинарно наказание за него следва ли да бъдат съобразени с действията на работодателя при сходни нарушения, допуснати от други служители?“ Въпросът се поставя в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК предвид направената от въззивния съд фактическа констатация, че ответникът не е санкционирал други свои служители, които също са допускали непълноти при попълване на аутопсионните протоколи. Насрещната страна по жалбата – ищецът И. И. К., възразява срещу наличието на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и оспорва оплакванията в касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Съдът намира за допустима касационната жалба, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения: За да достигне до еднакви крайни изводи с първата инстанция за основателност на предявените искове по чл. 344, т.1-3 КТ, въззивната инстанция е възприела установената по делото фактическа обстановка, съгласно която страните са се намирали в трудови правоотношения по силата на безсрочен трудов договор, по който ищецът е заемал длъжността „главен асистент“ в катедра „Обща и клинична патология“ във Ветеринарно медицинския факултет при ответника, от която е дисциплинарно уволнен, след спазване процедурата по чл. 193 КТ, със заповед № 1027/10.05.2021г., считано от 10.05.2021г. Като фактическо основание за уволнението в заповедта са посочени две групи нарушения: Първата касае съставянето на непълни аутопсионни протоколи от ищеца на 19.05.2020г., 03.06.2020г., 15.06.2020г. и 02.09.2020г. Посочено е в какво се изразява непълнотата им ( не е посочена причина за смъртта и/ или анамнеза), както и че липсват документи за предаване на труповете на аутопсираните животни на учебно опитното стопанство или за унищожение. Направено е заключение, че липсата на съществени реквизити от съдържанието на съставените протоколи, невъзможността в един и същи ден (15.06.2020г.) еднолично да бъде извършена аутопсия на 17 животни, еднаквостта на поставените патологоанатомични диагнози на аутопсираните в един и същи ден еднакви по вид животни, както и отсъствието на документи, удостоверяващи предаването на аутопсираните животни за унищожение или образователни цели поставя под съмнение верността на съставените от д-р И. К. документи, съответно за действително извършвана аутопсия на посочените в протоколите животни и тяхната действителна смърт. Въз основа на съставените от д-р И. К. аутопсионни протоколи е извършвано отписване на животните от счетоводните разчети на Учебно опитно стопанство на Тракийски университет, [населено място], а с тяхната стойност е намалявана балансова стойност на материални активи на висшето училище. Втората група нарушения касае непровеждането на занятия със студенти, като в заповедта е вписано, че ищецът К. не е спазил утвърдения от ръководител катедра график за провеждане на занятия с редовни студенти по специалност „Ветеринарна медицина“, III курс през летния семестър на учебната 2020/2021г. и не е провел/не е участвал в провеждането на присъствени практически занятия със студентите по дисциплината „Специална патологична анатомия” на следните дати: 10.03.2021г. от 13:15 ч. до 14:45 ч. с 15 и 16 учебни групи и от 15:15ч. до 16:45 ч. със 7 и 8 учебни групи; 11.03.2021г. от 11:15 ч. до 12:45 ч. с 13 и 14 учебни групи; 16.03.2021г. от 13:15 ч. до 16:45 ч. с 5 и 6 учебни групи; 17.03.2021г. от 15:15 ч. до 16:45 ч. със 7 и 8 учебни групи; 18.03.2021г. от 11:15 ч. до 12:45 ч. с 13 и 14 учебни групи; 08.04.2021г. от 11:15 ч. до 12:45 ч. с 13 и 14 учебни групи. След извършена на 19.04.2021г. проверка на Протоколна книга на водените във Ветеринарно медицински факултет занятия е установено, че д-р И. К. не е вписан и същият не е подписан като преподавател, участвал или водил практически занятия по дисциплината „Специална патологична анатомия“, специалност „Ветеринарна медицина“ в дните 16.03.2021г., 17.03.2021г., 07.04.2021г. При извършена на 21.04.2021г. повторна проверка на Протоколна книга на водените във Ветеринарно медицински факултет занятия е установено, че д-р И. К. е вписал своето име като преподавател, участвал в проведените на горепосочените дати учебни занятия и се е подписал, въпреки че същият не е участвал в тяхното провеждане. За доказване законосъобразността на уволнението с оглед въведените като предмет на спора от ищеца възражения, са събрани голям обем доказателства – писмени, свидетелски показания, експертизи. Обсъждайки ги в тяхната съвкупност, включително заключението на съдебната експертиза, приета от въззивния съд, същият е достигнал до следните изводи: Длъжностната характеристика на ищеца не съдържа задължение за извършване на аутопсии на умрели животни от учебно- опитното стопанство /УОС/ на работодателя му Тракийски университет Ст.Загора /ТрУ/. С писмен документ на ищеца не е вменявано задължение да съставя документ за получаването на труповете на аутопсираните животни от УОС и да отговаря за извозването им от УОС до ТрУ за извършване на такива аутопсии. Не е доказано, че по надлежния ред на ищеца е вменено задължение да предава труповете на екарисаж след аутопсията им, загробването им и въобще каквото и да е разпореждане с аутопсираното животно. Свидетелят Г., служител на ответника на длъжност „ветеринарен техник“ и с място на работа – моргата на ТрУ, съгласно показанията му, дадени пред първата инстанция и приетите по делото екарисажни бележки, бил длъжностното лице, което обикновено приемало докарваните с кола от УОС за аутопсия трупове на животни и предавало труповете на животните за екарисаж. Не е доказано от ответника, че бланките за аутопсионните протоколи имат някаква задължителна форма. Посочените в уволнителната заповед аутопсионни протоколи са изготвени по примерна бланка, дадена в ръководство за упражнения по екарисажно дело и ветеринарно медицинска техника, което е предназначено за нуждите на студентите и няма задължителен характер. Посочените в уволнителната заповед аутопсионни протоколи са изготвени по тази бланка и са непълни - липсват заключения за причината за смъртта и резултатите от извършаната аутопсия /с изключение на протокол № 170/. В протоколите не е посочена обективна причина за пропуските при попълване на съдържанието ( напр. загнивни процеси и др.) Посочените в уволнителната заповед аутопсионни протоколи съвпадат с данните в изготвените актове за ликвидация, които са подписани от комисия от трима души. При тези фактически изводи, въззивният съд е счел, че дори да се приеме извършването на аутопсии на умрели животни от учебно- опитното стопанство /УОС/ на ТрУ да е било с учебна или научна цел, каквато преследват задълженията за учебно възпитателна работа и научно изследователска работа по длъжностната характеристика на ищеца, то нито длъжностната характеристика, нито друг документ, нито самото извършване на аутопсиите, е вменявало на ищеца задължение да съставя документ за получаването на труповете от УОС и да отговаря за извозването им от УОС до ТрУ; да предава труповете на екарисаж след аутопсията им, да отговаря за загробването им и въобще да се разпорежда с аутопсираното животно. Така е обосновано заключението, че сочената в уволнителната заповед липса на документи за предаване на труповете на аутопсираните животни на учебно опитното стопанство или за унищожение и отсъствие на документи, удостоверяващи предаването на аутопсираните животни за унищожение или образователни цели, не е в резултат от бездействието на ищеца за изпълнение на трудовите му задължения. Въз основа на показанията на св. Г., С. и Д., кредитирани като преки, обективни и непротиворечащи на останалите доказателства по делото, и обсъждайки представени аутопсионни книги, въззивният съд е приел, че пропускът да бъдат попълнени всички раздели на аутопсионните протоколи се дължи на обективни причини, наложени от практиката при ответника труповете на животните да се приемат от св.Г. в отсъствието на аутопсиращия - патолог, често в полуразложено състояние, без придружителна бележка, която да даде информация за състоянието на животното и развитието на заболяването преди смъртта, клинични признаци, параклинични изследвания и др. По тази причина е счетено, че неотразяването на причина за смъртта и липсата на анамнеза в аутопсионните протоколи не е поради недобросъвестност на ищеца. Преценявайки съдържанието на представените аутопсионни книги и констатациите на в.л. К., въззивният съд е достигнал до заключение, че множество аутопсионни протоколи, съставени от други служители на ответника са с непълно съдържание, включително в частта анамнеза, а два от тях, изготвени в един ден, отразяват извършване на аутопсия от един служител на общо 40 броя животни. Тези констатации, както и установеното, че е налице пълно съвпадение между четири групи различни по вид документи (аутопсионните протоколи, актове за ликвидация, екарисажни бележки и отчети за съответния месец на умрели животни в УОС по вид и брой) са мотивирали извода на въззивния съд, че отразеното в уволнителната заповед съмнение за реалното извършване на аутопсиите от страна на ищеца е необосновано и се дължи на тенденциозно отношение спрямо него. По отношение втората група нарушения на трудовата дисциплина, посочени в уволнителната заповед, въззивният съд е приел за установено, че ищецът не е провеждал упражнения на 11.03.21г., на 18.03.21г. и на 08.04.21г., които дати се падат все в ден от седмицата четвъртък, но въпреки това не е нарушил трудовите си задължения. Изводът за липса на виновно поведение в тази връзка въззивният съд е мотивирал с установеното след анализ на относимите писмени и гласни доказателства ( 6 бр. „разписи“, показанията на св. С. и св. Д.), че по първоначално обявеното, макар и неофициално разпределение, което ищецът е изпълнявал до средата на април 2021г., той не е имал упражнения в ден четвъртък, а въвеждането на такива е сторено не по надлежния ред и за него ищецът не е бил своевременно и надлежно уведомен. За недоказано, при тежест на ответника, е прието извършването на нарушения на трудовата дисциплина, изразяващо се в непровеждане на упражнения на 10.03.2021г. от 13.15ч. с 15-а и 16-а група и от 15.15ч. със 7-а и 8-а група, на 16.03.21г. от 13.15ч. с 5-а и 6-а група и на 17.03.21г. от 15.15ч. със 7-а и 8-а група. Въззивният съд е обосновал доказателствения си извод след съвкупен анализ на относимите доказателства - протоколната книга на секция „Патоанатомия", аутопсионен протокол № 33/10.03.2021г., показанията на св. М., Д. и П. – студенти от съответните групи, св. К., св. С., заключението на съдебно почерковата експертиза. По отношение на описаното в т.3 от уволнителната заповед въззивният съд е споделил, след собствен анализ на относимите доказателства и обсъждане на възраженията по жалбата, крайните изводи на първата инстанция, че несвоевременно вписване в протоколната книга на проведените от ищеца занятия на 16 и 17 март и на 07 април 2021г., и констатираните на 21.04.21г. по- късни вписвания за тези дати на проведени от служителя упражнения, се дължи на недобра организация в катедрата и факултета, и на липса на достатъчен текущ контрол при удостоверяване на проведените лекции и упражнения, поради което не следва да се вмени във вина на ищеца. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Поставените от касатора първи, втори и четвърти въпроси нямат претендираното от него значение за решаващия извод на въззивната инстанция за недоказаност на описаните в уволнителната заповед нарушения на трудовата дисциплина. Независимо от приетото, че с длъжностната характеристика на ищеца не се възлага пряко като трудова функция извършването на аутопсии на животни от учебно опитното стопанство, не е отречено, че сред трудовите му задължения е това за извършване на аутопсии на умрели животни. Въззивният съд изрично, макар и алтернативно, е приел, че това задължение следва от характера на длъжността на ищеца на главен асистент в катедра „Обща и клинична патология“ във Ветеринарно медицинския факултет, предвид определените в длъжностната му характеристика учебно-възпитателски и изследователски функции. Или въззивният съд не е отрекъл, противно на оплакването на касатора, че ищецът има трудово задължение да извършва аутопсии на животни. Що се касае до задълженията за съставяне на документи за получаване на труповете от учебно опитното стопанство и за такива за извозването им от стопанството до университета за извършване на аутопсиите, нарушенията им не са сред фактическите основания на уволнителната заповед, поради което и неизпълнението им е ирелевантно. По отношение на соченото в уволнителната заповед отсъствие на документи, удостоверяващи предаването на аутопсираните животни за унищожение или обратно на УОС, следва да се има предвид, че липсата на такива документи не е изтъкната от работодателя като бездействие на ищеца, а като едно от основанията да приеме, че аутопсиите не са били реално извършени от ищеца. В тази връзка въпросът дали трудовата функция на ищеца е включвала и разпореждане с труповете на аутопсираните животни е обсъждан безпредметно. Независимо от това, отрицателният извод на въззивната инстанция по него, като формиран на база всички доказателства по делото и съответен на приетото, че задълженията за изготвяне на съпроводителни документи по повод разпореждането с труповете на аутопсираните животни е част от трудовата функция на друг служител на ответника – св. Г., е обоснован. Въззивният съд не е направил решаващ извод за законността на уволнението на база приетото от него, че за аутопсионните протоколи не съществува задължителен формат. Макар да заключил, че не се доказва съществуването на такъв, въззивният съд е обсъдил дали ищецът е попълнил съществуващите и използвани при ответника бланки за протокол за аутопсия, били те задължителни или не, и е направил доказателствен извод в полза на ответника, че изготвените от ищеца и цитирани в уволнителната заповед аутопсионни протоколи са непълни. Обуславящо правния извод на въззивния съд за липса на нарушение на трудовата дисциплина в случая е, че непълнотата на протоколите се дължи на обективни причини, а не на виновното поведение на ищеца. Проверка за верността на този извод не може да бъде направена в производството по чл. 288 ГПК. Изготвените от други служители на ответника аутопсионни протоколи, както и допуснатите в тях непълноти, са обсъждани от въззивната инстанция във връзка със защитната теза на ищеца, че пропуските му се дължат на обективни причини и че е възможно в един и същи ден еднолично да бъде извършена аутопсия на 17 еднакви по вид животни и поставените им патологоанатомични диагнози да са еднакви. Базираните на тези доказателства изводи на съда касаят приетото с уволнителната заповед фиктивно извършване на аутопсии от ищеца, като го отричат. Въззивният съд не е обсъждал чужди нарушения на трудовата дисциплина, за да прецени допуснал ли е ищецът такова и съответства ли му наложеното наказание. Мотивиран от изложеното, настоящият състав приема, че въпроси първи, втори и четвърти не изпълват общия критерии на чл. 280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Затова не обсъжда и заявените допълнителни такива по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Третият поставен от касатора въпрос – процесуалноправният за задълженията на въззивния съд като инстанция по съществото на спора, е обуславящ, но е разрешен в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС. Според нея въззивният съд прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото /решение № 92/ 06.11.2019 г. по т.д.№ 2100/ 2018 г., І т.о. и цитираните в него/. Съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти; доказателствата следва да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът не може да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства /решение № 108/ 25.06.2020 г. по гр.д.№ 1538/ 2019 г., ІV г.о. и цитираните в него/. Решението на въззивната инстанция е изцяло съобразено с цитираните разрешения. Сочените от касатора като необсъдени доклад вх.№ 1345/22.03.2021г. на сформирана при работодателя комисия; доклад вх.№ 1789/15.04.2021г. на декана на Ветеринарно медицинския факултет при Тракийския университет – Стара Загора и доклад с вх.№ 1903/21.04.2021г. на Ветеринарно медицинския факултет при Тракийския университет – Стара Загора, са сред основанията за издаване на атакуваната уволнителна заповед (цитирани са изрично в нея). Те не са доказателствени средства за изнесените в тях факти. Последните, като послужили за ангажиране дисциплинарната отговорност на ищеца с процесната заповед, подлежат на главно и пълно доказване от ответника. Доклад № 227/12.04.2021г. на д-р К. Д. не е обсъден, защото за изнесените с него данни той е негодно доказателствено средство. Годно такова са свидетелските показания на д-р Д., дадени пред първата инстанция, които са обсъдени от съда. Въззивният съд е анализирал поотделно и в съвкупност всички допустими и релевантни доказателства, отговаряйки на оплакванията на касатора по въззивната му жалба, като е формирал ясни мотиви по въпроса дали извършването на аутопсии е трудово задължение на ищеца, има ли виновно неизпълнение на това задължение, фиктивни ли процесните аутопсии, както и осъществени ли са и виновно ли нарушенията на трудовата дисциплина по т.2 и т.3 от уволнителната заповед. Несъгласието на касатора с изведените при обсъждане на заключението на в.л. К. и показанията на св. С., Г., Д. и Ш. доказателствени изводи не е основание за допускане на касационно обжалване, а довод за неправилност на решението, който не подлежи на обсъждане в настоящата фаза на касационното производство. В обобщение, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На насрещната страна по жалбата – ищецът К., се следват сторените в настоящото производство разноски, които са в размер на 1500 лева за адвокатско възнаграждение. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховният касационен съд