Определение № 1340 от 22.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5467/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Г. К. срещу решение №799/28.05.2014 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 872/2014 год., с което след като е отменено първоинстанционното решение е постановено ново, с което предявените от К. Г. К. от [населено място] срещу [фирма],гр. В. искове с пр. осн.чл. 344,ал..1,т.1,2 и 3 КТ във вр. чл. 225,ал.1 КТ са отхвърлени. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и незаконосъобразност. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което исковете да бъдат уважени. С касационната жалба се представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], не взе-ма становище относно допустимостта на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При въведената с ГПК /2008 г./ факултативност на касационното обжалване /,свързана с предварителната селекция на касационните жалби, за да се разгледа жалбата „ по същество” следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / виж ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год. /. К. съд не може сам да формулира правния въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК, доколкото това би нарушило диспозитивното начало в процеса, но може да уточни и конкретизира въпроса, който страната – касатор поставя. Настоящият състав на ВКС, 3-то г.о. счита, че касационното обжалване следва да се допусне по следния уточнен от състава на съда въпрос: Следва ли да се счита, че има заявеното съгласие за прекратяване на трудовия договор на осн. чл. 325,т.1 КТ,ако по делото е установено, че датата от която се иска прекратяване на трудовото правоотношение, както и датата на входиране на заявлението не са изписани от работника – молител. По отношение на този въпрос е изпълнен критерия по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, доколкото с въззивното решение въпросът е постановен в противоречие с Р №183/21.12.2011 год. по гр.д. №565/2010 год., ГК, 3-то г.о Р №4/21.02.2012 год. по гр.д. №278/2011 г., ГК, ІV г.о. и Р №69/20.04.2012 г. По гр.д. №898/2011, ГК, ІІІ г.о., които са постановени при условията на чл. 290 ГПК и имат задължителен характер. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.