Определение № 1577 от 12.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 575/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Б. З., чрез пълномощника адв.П. Й., срещу решение №563 от 20.10.2022г., постановено по въззивно гр.дело №555/2022г. на Благоевградския окръжен съд, Четвърти въззивен граждански състав, в частта, с която е потвърдено решение № 8033 от 13.05.2022г. по гр. дело № 506/2021г. на РС-Петрич за отхвърляне на иска по чл. 200 КТ, предявен от К. З. против Първо основно училище „Кочо Мавродиев“-Петрич за разликата над присъдените 750 лева до 5000 лева. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т. 1 ГПК, да се отмени въззивното решение в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което обезщетението за неимуществени вреди се увеличи до сумата 5 000 лева. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който ответникът в производството Първо основно училище „Кочо Мавродиев“- Петрич, чрез адв.М. А., излага съображения за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението. Оспорва жалбата и като неоснователна и претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е подадена срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В представеното към касационната жалба изложение на основанията по чл.280 ГПК касаторката преповтаря оплакванията в касационната си жалба и поставя правни въпроси, за които твърди, че са налице основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Първият въпрос, с оглед доводите в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, съставът на ВКС преформулира, съобразно правомощията по т.1 от ТР № 1/19.02. 2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС по следния начин: 1. При определяне на обезщетение за неимуществени вреди при трудова злополука длъжен ли е въззивният съд да посочи в мотивите на решението си всички обстоятелства, които са от значение за определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД, да обсъди всички релевантни за размера на обезщетението доказателства, както и възраженията на страните. По този въпрос касаторката сочи, че обжалваното решение противоречи на решение № 19/07.08.2018г. по т.д.№2124/2016г. на II ТО, решение №202/ 25.01.2018г. по т.д.№1826/2016г. на II ТО, решение № 198/ 11.10.2018г. по т.д.№570/2016г. на II ТО, решение № 144/22.11. 2019г. по т.д.№ 2579/ 2018г. на II ТО и решение № 192/29.01.2018г. по т.д. № 446/2017г. на I ТО. Поставя и въпроса: 2. Налице ли е груба небрежност, когато работодателят не е провел инструктаж за безопасна работа, както в случая да не се ползва рампата за деца с увреждания, изградена върху част от стълбището. По втория въпрос твърди противоречие на въззивното решение с решение № 977/14.01.2020г. по гр.д.№ 298/2009г. на IV ГО, решение № 207/ 28.02.2006г. на III ГО, решение № 719/10.11.2009г. по гр.д. №2898/2008г. на I ГО и решение № 1202/17.07.1995г. по гр.д.№ 3522/1994г. на IV ГО на ВС и решение № 1429/10.11.1993г. по гр.д. № 86/1993г. на ВС. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение по предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване, намира следното: Предявен е иск с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от получени при трудова злополука травматични увреждания, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното плащане. За безспорни са приети по делото следните факти: ищцата работи по трудов договор при ответника, като възпитател; на 04.01.2021г. около 15,30 часа К. З. излиза от класната стая за да преснима работни материали и преминавайки през рампа-съоръжение, монтирано в сградата на училището, предназначено за хора с увреждания, вместо по стълбището, се подхлъзва и пада, като удря главата си в задната й част. С разпореждане № 5104-01- 8/18.02.2021г. на ТП на НОИ-Благоевград, инцидентът е признат за трудова злополука по смисъла на чл. 55 КСО. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че са установени предпоставките за ангажиране отговорността на работодателя по чл. 200 КТ, а пренесените във въззивното производство спорни въпроси, с оглед оплакванията във въззивната жалба на ищцата са относно размера на обезщетението, което й се дължи и съпричинила ли е тя настъпването на вредоносния резултат, проявявайки груба небрежност (чл. 201, ал.2 КТ). За да определи размера на дължимото обезщетение съдът е отчел установените от представената медицинска документация, заключението на приетата в първоинстанционното производство СМЕ и събраните гласни доказателства характер и вид на увреждането-повърхностно нараняване на задната част на главата, без загуба на съзнание, което не е наложило специално лечение; продължителността и интензивността на претърпените болки и страдания-в рамките на две седмици световъртеж, повръщане, главоболие и обща отпадналост; продължителността на възстановителния период-около две седмици и обстоятелствата при настъпване на злополуката. Предвид това, въззивният съд е споделил извода на РС-Петрич, че справедливото обезщетение за настъпилите вследствие трудовата злополука неимуществени вреди е в размер 1 500 лева. Посочил е, че според заключението на СМЕ, което не е оспорено от страните и чийто изводи не се опровергават от събраните доказателства (включително от показанията на свидетелите Е. Я. и И. Ц.), ищцата страда от мигрена от 6 години и е предразположена към развиване на тензионно главоболие. Предвид това е приел, че не е установена пряка причинно-следствена връзка между появата на последното и станалата трудова злополука. Според съда не са налице фактори, основания и причини, обуславящи по-висок размер на определеното от първата инстанция обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Съдът е споделил извода на РС-Петрич и по отношение на втория спорен въпрос-че ищцата е съпричинила настъпването на злополуката. За да направи този извод, въззивинят съд е съобразил установеното по делото обстоятелство, че ищцата се е придвижвала по съоръжение, предназначено за използване от хора с увреждания, като според проведения й инструктаж е следвало да слиза и да се качва само по стълбището, но дори и без такъв инструктаж, ищцата знае разликата между двете съоръжения и кое от тях трябва да ползва и кое - не. Обстоятелството, че е бързала и че всички останали в училището преминават през това съоръжение, не може да бъде извинителна причина. Посочил е, че ако ищцата не беше тръгнала по инвалидната рампа, злополуката нямаше да се случи. Предвид това е приел, че от нейна страна е проявена груба небрежност и определеното обезщетение следва да се редуцира на половина. За да определи тази степен на принос, съдът е посочил, че всеки би съобразил, че след като няма двигателни затруднения, трябва да слезе по стълбището, а не по рампата, като в този смисъл ищцата е допуснала „прекомерно голяма небрежност в неразбирането на това, което всички разбират“. Предвид това отговорността на работодателя е намалена на основание чл.201, ал.2 от КТ и на ищцата е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер 750 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането. При тези мотиви на въззивното решение, този състав на ВКС намира, че не са налице сочените от касаторката основания за допускане на касационния контрол в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставеният първи въпрос е от значение за изхода на конкретния правен спор, поради което осъществява общото основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Не е налице твърдяното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие с практиката на ВС и ВКС. В отговор на поставения правен въпрос са постановени ППВС №4/23.12.1968г. и множество доразвили постановките на ППВС решения по чл.290 ГПК на ВКС (напр. решение № 2/27.02.2017г. по гр. дело № 2303/2017г. на III ГО, решение № 226/ 30.01.2019г. по гр.д. № 756/2018г. на III ГО, решение № 50039/23.03.2023г. по гр.д.№ 1941/2022г. на III ГО и др.), според които размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, която не е абстрактно понятие; съдът е длъжен да направи преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат: вид и характер на увреждането, начин на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнително влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др. Принципът на справедливост изисква в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, съобразно естеството и интензитета на претърпените телесни болки и душевни страдания. Затова съдът има задължение да обсъди и съобрази всички доказателства, относими към тези правно-релевантни факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението. В случая съставът на Благоевградския окръжен съд е посочил правнорелевантните обстоятелства, установени по делото, които е съобразил при определяне размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди; направил е съвкупен анализ на всички приети по делото относими доказателства (писмени, гласни и експертно медицинско заключение) и е обсъдил направените оплаквания във въззивната жалба на ищцата за занижен размер на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди, но е приел същите за неоснователни, с оглед установената липса на причинна връзка между инцидента и мигрената, от която ищцата страда. По този начин съдът е съобразил изцяло посочената практика на ВС и ВКС, като не се е отклонил от същата. Не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и доколкото цитираните от касаторката съдебни актове не касаят сходни случаи с разглеждания, при който съдът се е произнасял по осъдителна претенция по чл. 200 КТ. Не са представени съдебни актове, в които за спор, подобен на настоящия да е определено по-голямо по размер обезщетение по чл. 200 КТ, сходно поведение на пострадалия да не е определено като група небрежност или за него да е определен по-нисък процент на съпричиняване. Вторият поставен от касаторката въпрос съдържа твърдения за факти, които не са били установени от въззивния съд. Съдът е приел за установено, че ищцата е паднала и увредила здравето си като се е придвижвала по съоръжение, предназначено за използване от хора с увреждания. Противно на соченото във въпроса съдът е намерил за установено от събраните доказателства, че на ищцата е бил проведен инструктаж за безопасните и здравословни условия на труд, като е допълнил, че дори и без инструктаж на пострадалата е известна разликата между двете съоръжения за придвижване и кое от тях трябва да ползва. Неизползването на стълбището за придвижване в сградата, а преминаването по наклонената рампа, предназначена за придвижване на лица с увреждания съдът е приел, че съставлява нарушение на правилата за безопасност и обективира принос на пострадалата по смисъла на чл.201, ал.2 КТ. Ищцата е проявила груба небрежност, тъй като самонадеяно е пренебрегнала риск, за който дори е била инструктирана, а пък при конкретните обстоятелства може да се приеме, че опасността от увреждане на здравето е била очевидна за всеки. Следва да се посочи, че съдържанието на понятието „груба небрежност” е изяснено безпротиворечиво в практиката на ВКС, с която въззивната инстанция се е съобразила. Грубата небрежност е степен на небрежност, при която увреденият не е положил за себе си грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност, при подобни условия ( решение № 291/ 11.07.2012г. по гр. д. № 951/2011г. на IV ГО, решение № 348/11.10.2011г. по гр.д.№ 387/2010г.на IV ГО, решение № 977/ 14.01.2010г. по гр. д. № 298/2009г. на IV ГО и др.). При трудовата злополука, за да е налице съпричиняване на увреждането, следва да е установено, че работникът е извършвал работата си при липса на елементарно старание и внимание, в грубо нарушение и при пренебрегване на основните технологични правила и изисквания за безопасност за съответната трудова функция ( решение № 202/12.12.2014г. по гр. д. № 1298/2014г. на III ГО и др.). Именно съобразявайки тази практика на ВКС съдът е приел, че е налице основание за намаляване отговорността на работодателя при условията на чл.201, ал.2 КТ. Следва да се посочи, че след като по въпросите относно приложението на чл. 52 ЗЗД във вр. с чл. 200 КТ и на чл. 201, ал.2 КТ е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, за която липсва основание да бъде изменяна или актуализирана, не е налице и допълнителната предпоставка от хипотезата на чл.280, ал.1, т.3ГПК, Предвид изложеното не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, което има за правна последица недопускане до касационен контрол на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба - Първо основно училище „Кочо Мавродиев“-Петрич, е направил искане за присъждане на разноските за касационното производство, което е основателно и доказано за сумата 1440 лева - заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО