Определение № 60558 от 29.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3519/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Ж. К. С. срещу решение № 150 от 22.06.20г. по в.гр.дело № 1192/20г.на Старозагорския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 144 от 17.12.19г.по гр.дело № 444/19г.на Районен съд – Гълъбово.С него са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1и т.2 КТ, предявени от същата страна против „Ей и Ес Марица Изток-1“ЕООД. Жалбоподателката поддържа,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1.Налице ли е реално съкращаване в щата,когато трудовите функции на съкратената длъжност са били системно възлагани за изпълнение на друг служител, който заема друга длъжност, но изпълнява и трудовите функции на съкратената длъжност; 2.Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по оплакването ,което е въведено във въззивната жалба без правна квалификация, касаещо правилността на първоинстанционното решение. В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповед № 11 от 28.06.19г.на управителя на ответното предприятие, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата Ж. К. С., на длъжност „ административен асистент“, на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ поради съкращаване на щата, считано от 29.06.19г.,е законосъобразна. Изложени са съображения,че е налице реално съкращение в щата – в новото щатното разписание са били премахнати съществуващите две щатни бройки за процесната длъжност.Прието е, че не е налице сходство между основните трудови функции на останалата на работа М. М. на длъжност „старши оператор на гумено – лентова транспортна система“ и заеманата от ищцата длъжност „административен асистент“,поради което за работодателя не е съществувало задължение да извърши подбор между двете.В тази връзка е приет за неоснователен и доводът на ищцата,че със заповед от 1.07.19г.трудовите функции, изпълнявани от нея са възложени на останалите двама служители – М. М. и Н. Д..Посочено е,че цитираната заповед не е издавана от работодателя, а от трето за делото юридическо лица „Ей и Ес Марица –изток 1 Сървисиз“ЕООД и съответно е неотносима.По отношение на служителката Д. е прието,че същата е била в отпуск поради бременност и раждане на дете и се е ползвала от абсолютна законова закрила съгласно императивната разпоредба на чл.333 ал.6 КТ и затова трудовото й правоотношение не е прекратено. Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Поставеният от жалбоподателката въпрос: Налице ли е реално съкращаване в щата, когато трудовите функции на съкратената длъжност са били системно възлагани за изпълнение на друг служител, който заема друга длъжност, но изпълнява и трудовите функции на съкратената длъжност, не е разрешен в противоречие с приложеното решение № 334 от 19.12.13г.по гр.дело № 1241/12г.на Четвърто г.о. на ВКС.В него е прието,че основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ - съкращаване на щата, е налице само при реално премахване от щатното разписание на длъжността или на част от щатните бройки за нея, когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност. При т. нар. фиктивно съкращаване на щата, когато се премахва длъжността като наименование, но се запазва трудовата й функция в съществените й права и задължения като съдържание на новооткрита длъжност, уволнението на посоченото основание е незаконно. Когато трудовата функция е запазена в основното си съдържание, но с променено наименование, съкращаването на част от щатните бройки за длъжността задължава работодателя да извърши подбор съгласно императивната разпоредба на чл. 329, ал. 1 КТ, по критериите по-висока квалификация и по-добра работа с лицата, заемащи новооткритата длъжност.Настоящата хипотеза не е такава.Установено е по делото,че служителката М. е заемала различна длъжност от тази на ищцата, поради което въззивният съд не се е отклонил от цитираната практика.Що се отнася до посочените от ищцата заповеди, издадени от „Ей и Ес Марица изток 1 Сървисиз“ЕООД, те не са относими към спорното правоотношение,тъй като не са издадени от работодателя. Изводите в обжалваното решение са в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 75 от 27.03.12г.по гр.дело № 924/11г.на Трето г.о.В него е посочено,че основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в хипотезата „съкращаване на щата” се преценява винаги с оглед заеманата от уволнения работник или служител конкретна трудова функция. То е приложимо само когато съкращаването на щата е реално – т.е. когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съществено съдържание на отделна длъжност. Когато част от трудовите задължения на премахнатата длъжност са запазени в новосъздадена длъжност, но са комбинирани с нови съществени за тази длъжност трудови задължения, които предполагат и нови различни квалификационни изисквания за заемането й, съкращаването на щата също е реално. Съкращаване на щата е налице и при запазване или даже увеличаване на бройки по щатното разписание, когато се съкращават определени длъжности и същевременно се създават нови не само по наименование, но и по същност на извършваната работа. В този смисъл са и други постановени по реда на чл.290 ГПК решения - решение № 154 от 27.04.2011г. по гр.д. № 1279/2010г. ІІІ г.о., решение № 404 от 6.01.14г.по гр.дело № 1968/13г.на Четвърто отделение и др. Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и по процесуалния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по оплакването, което е въведено във въззивната жалба без правна квалификация, касаещо правилността на първоинстанционното решение.В приложеното към изложението решение № 42 от 9.06.15г.по гр.дело № 4492/14г.на Трето г.о. на ВКС е прието,че според дадените с т. 1 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС задължителни за съдилищата разяснения по приложението на чл. 269, изр. 1 ГПК, с тази разпоредба законодателят изрично е уредил служебните задължения на въззивния съд единствено в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение - въззивният съд служебно проверява допустимостта на въззивното производство, валидността на цялото първоинстанционно решение и неговата допустимост в обжалваната част. Това означава, че по отношение преценката за правилността на проверявания съдебен акт служебният контрол, по силата на чл. 269, изр. 2 ГПК, е ограничен само в пределите на посоченото във въззивната жалба - законодателно разрешение, аналогично на уреденото и в отменения ГПК от 1952г. Съгласно приетото в мотивите на горецитираното тълкувателно решение изключение от забраната за служебна проверка на правилността на обжалваното решение на първостепенния съд е допустимо единствено при нарушение на императивна материалноправна норма - порок, който може да бъде констатиран от въззивната инстанция и без да е бил изрично заявен като основание за предприетото обжалване. В разглеждания случай такава проверка е извършена от въззивния съд,който се е произнесъл в рамките на предмета, очертан с въззивната жалба.Твърдението, че работодателят е нарушил и чл.8 ал.3 от КТ не е въведено като основание на иска с исковата молба и с протоколно определение от 30.10.19г.първоинстанционният съд е отказал да допусне изменение на иска чрез добавяне на ново основание, а именно разглеждане на довод за злоупотреба с право. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Разноски не се присъждат на ответника по жалбата, тъй като не са представени доказателства,че такива са направени. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.