Определение № 5211 от 14.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2126/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. В. П. чрез адв. Ф. против решение № 86 от 05.01.2024 г. по гр. д. № 10791/2023 г. на Софийски градски съд, ГО, II – В въззивен състав. Ответникът „Некст баскет трейдинг“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез адв. Г. в подадения писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК взема становище за липсата на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение приема следното: Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение в частите, с които: 1/ е отменено решение № 11333/29.06.2023 г. по гр. д. № 19433/2023 г. на Софийски районен съд, 78 състав в частта на произнасяне по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, предявен от Н. В. П. против „Некст баскет трейдинг“ ЕООД – с признаване уволнението на ищцата със заповед № 3/28.02.2023 г. на управителя на дружеството, на основание чл. 326, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 вр. чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ за незаконно и отмяната му, както и в частта на присъдените разноски, и вместо него е постановено друго за отхвърляне на така предявеният иск и 2/ е потвърдено горното първоинстанционно решение в частта за отхвърляне на предявения от Н. В. П. против „Некст баскет трейдинг“ ЕООД иск с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ – за заплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие в хипотезата на чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, в размер на 9 825. 92 лв. и в частта на присъдените на ответника разноски - за производството пред първа и въззивна инстанции. Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че между страните е съществувало трудово правоотношение с източник трудов договор № 6/09.12.2022 г., който е сключен на основание чл. 70, ал. 1 вр. с чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ със срок за изпитване от 3 месеца, уговорени в полза на работодателя- чл. 4, ал. 1 от договора. Посочено е, че съгласно клаузата на чл. 4, ал. 2 след изтичането на изпитателния срок, ако договорът не е прекратен в срока по ал. 1, и никоя от страните няма отправено писмено предизвестие до другата страна, два месеца преди изтичането на тримесечния срок, договорът се продължава като безсрочен. Уговорката по чл. 5 от договора пък предвижда, че срокът на писмено предизвестие за прекратяването му, след изтичане на срока за изпитване, е 3 месеца и за двете страни. Изтъкнал е, че на 24.01.2023 г. ищцата е подала молба до работодателя, с която е поискала неговото съгласие за прекратяване на трудовия договор, считано от 15.02.2023 г., на основание чл. 325, т. 1 КТ - по взаимно съгласие. В молбата е направено изявление, че ако работодателят не изрази съгласие, то тя следва да се счита такава за прекратяване на трудовия договор в хипотезата на предизвестие, съгласно правилата на подписания между страните трудов договор. Установено е, че съгласие за прекратяване на правната връзка по чл. 325, ал. 1 КТ не е дадено от ответника (той е резолирал, че „не приема“ предложението, а в случая прекратяването ще се извърши след изтичане на срока на предизвестието). С нова молба до работодателя от 24.02.2023 г. ищцата е заявила, че прекратява трудовия договор по чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ - без предизвестие, поради промяна на характера на работата без основание. На 27.02.2023 г. ответникът е отправил уведомление до ищцата като е посочил, че срокът на предизвестието по първата молба тече до 24.03.2023 г., а също, че отсъстват предпоставки по молбата от 24.02.2023 г., тъй като характера на работата й не бил променян. По тази причина е изразил становище, че предизвестието от 24.02.2023 г. не поражда действие за прекратяване на трудовото правоотношение. Посочено е също, че последното продължава да обвързва страните и работникът по него е в изпитателен срок, поради което и е отправена покана до последния да уведоми работодателя дали ще отработи реално оставащия срок за предизвестието по молбата от 24.01.2023 г. В противен случай е указано на ищцата, че дължи заплащане на обезщетение за 1 месец в размер на брутното трудово възнаграждение. В последствие и двете страни са препотвърдили позициите си за това кога и на какво основание е прекратен трудовия договор. Със заповед № 3/28.02.2023 г. на управителя на ответното търговско дружество и на основание чл. 326, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 вр. чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, възникнало от разглеждания трудов договор. При тези фактически обстоятелства, които не се оспорват от страните по делото, втората съдебна инстанция е приела, че от значение за разрешаване на трудовия спор е отговорът на два въпроса. Първият – кога е изтекъл уговорения в трудовия договор на ищцата срок за изпитване (уговорен в полза на работодателя) и по кои правила следва да се отправи предизвестието. Развити са съображения, че след като в договора между страните е уговорено, че поражда сила от датата на подписването му, т. е. от 09.12.2022 г., то срокът за изпитване (определен на 3 месеца) изтича на 09.03.2023 г., т. е. до последната дата важат правилата на прекратяване на трудовия договор в хипотеза на такъв със срок на изпитване или срокът на предизвестие е 2-месечен, както е уговорено между страните. В обжалваното решение обаче е прието, че след като преди посочената дата – 09.03.2023 г. ищцата е подала молба (от 24.01.2023 г.) за прекратяване на договора, която предвид позицията на работодателя, има характер на отправено предизвестие за прекратяване, то същото следва да се подчини на правилата, разписани в сключения между страните трудов договор. А последният предвижда в случая да е приложимо 2-месечно предизвестие и то изтича на 24.03.2023 г. Вторият въпрос, чиито отговор е намерен за релевантен за изхода по делото е коя от двете молби на ищцата е породила прекратително действие и от значение ли е факта дали е налице промяна на характера на работата. Застъпено е становище, че при конкуренция на основания за прекратяване на трудовия договор, конститутивно действие има онова, чийто фактически състав е настъпил по - рано. Като е споделено разрешението, дадено с решение № 59/16.06.2020 г. по гр. д. № 3418/2019 г. на ВКС, III г. о. е прието, че независимо дали е налице посоченото в изявлението основание по чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, то се прекратява автоматично с уведомяването на насрещната страна по него (без оглед на това дали едностранното волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение е на работодателя или на работника/служителя). Решаващите мотиви за отхвърляне на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се основават на разбирането, че трудовият договор на ищцата е вече прекратен с предизвестие и не може отново да се прекратява (с последващи молби и изявления на страните). Според въззивния съд е налице и отклонение с принципа за добросъвестност по чл. 8, ал. 1 КТ в поведението на работника при упражняване на правото му за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ. При липсата на данни за изменение на характера на работата (твърдяно като осъществено устно, което е прието за недопустимо по КТ, а и за недоказано в процеса) е направено съждение, че с последващата си молба ищцата се опитва да осуети заплащането на обезщетение на работодателя за неспазването на уговорения с трудовия договор, срок на предизвестие (т. е. да спести средства) и същевременно да се обогати със сумата в размер на 9 825. 92 лв., претендирана от нея като обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ. Изразено е становище, че по такъв начин, чрез законово допустими средства, се прави опит да се постигне незаконна цел - едностранно прекратяване на трудовия договор с работодателя без предизвестие и при отсъствие на основанието за това - промяна на характера на работата. В заключение, е обоснован извод, че трудовият договор с ищцата не е прекратен на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ (а чрез отправяне на предизвестие от работника по чл. 326 КТ, чийто фактически състав първо се е проявил), съставляващо предпоставка за правото й на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, поради което и претенцията за заплащането му е счетена за неоснователна. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава искане за достъп до касация в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси, които счита да са обусловили изхода по делото и са разрешени в отклонение с практиката на ВКС, а именно: за задължението на съда при разглеждане на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, по който е противопоставено възражение за злоупотреба с право, да изследва дали фактически е налице основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 327, ал. 1 КТ при отсъствие на твърдения и данни за дисциплинарни или други нарушения, респ. други провинения на работника/служителя, предхождащи упражняване на правото му по цитирания текст; дали липсата на предпоставка по чл. 327, ал. 1 КТ, установена в производството по делото, следва да се приема за злоупотреба с право от работника/служителя и да е пречка за настъпване на правните последици на прекратяването на трудовия договор по чл. 327, ал. 1 КТ; доказва ли се злоупотреба с право в производство с предмет иск по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ чрез изследване за наличието или липсата на основанието по чл. 327, ал. 1 КТ при наличие на константна практика на ВКС, че в този случай е без правно значение дали работникът/служителят е притежавал правото едностранно да прекрати трудовия договор или не. Сочи се, че по горните питания въззивното решение се отклонява от практиката на ВКС по приложението на чл. 327, ал. 1 КТ и чл. 8, ал. 1 КТ, изразена в решение №159/15.03.2021 г. по гр. д. № 4433/2019 г. на III г. о., решение № 289/18.11.2014 г. по гр. д. № 1289/2014 г. на IV г. о., решение № 34/03.04.2017 г. по гр. д. № 3010/2016 г. на III г. о., определение № 1071815.10.2010 г. по гр. д. № 562/2010 г. на IV г. о., определение № 26/13.01.2017 г. по гр. д. № 3099/2016 г. на III г. о. Настоящият състав счита, че не са налице основания за допускане на касационен контрол по повдигнатите питания. Те не са релевантни и не обуславят изхода по делото, доколкото се предпоставят от становище на страната по правилността на обжалваното решение и изразяват несъгласието й с там направените изводи за злоупотреба с право от страна на ищцата при упражняване на правото й по чл. 327 КТ, което е лишено от правно действие – не води до прекратяване на трудовия договор. Тези доводи са касационни основания за неправилност на въззивното решение и са относими в производството по разглеждане на жалбата (чл. 290 ГПК), но не и в това по селектирането й при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, каквито в случая отсъстват. Освен това, следва да се посочи и следното. Последиците от така отправеното едностранно изявление на работника в случая са отречени не защото фактически не е налице основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ (въззивният съд изрично е приел, че тази преценка е ирелевантна за спора, достатъчно е изявлението да е достигнало до насрещната страна), а поради нарушение на принципа за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения – чл. 8, ал. 1 КТ, в частност на горното право на ищцата. Наред с изложеното, изводът за наличието на поведение в отклонение с този принцип е изведен с оглед твърденията й за изменение (устно) на характера на работата за да се постигне целта – настъпване автоматично на последиците на прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ като предпоставка за претендиране на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, вместо страната да дължи обезщетение за неспазен срок на предизвестие. Съображения и доводи за дисциплинарни наказания, провинения и пр. на ищцата и тяхната относимост към упражненото от ищцата право по чл. 327, ал. 1 КТ (в контекста на едно от питанията на касатора) не са излагани в обжалваното решение, тъй като такива факти нито са твърдяни, нито за тях са събирани доказателства. Непоставянето на правен въпрос с обуславящо значение за изхода по делото само по себе е основание за недопускане на касационен контрол без да се разглеждат сочените допълнителни основание за това – така мотивите към разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В обобщение, липсват обосновани предпоставки в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационен контрол на въззивното решение в обжалваните части. Така мотивиран, Върховният касационен съд, IIІ г. о.