Определение № 4032 от 13.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2063/2024 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 6015/08.2024 година, подадена от Д. Г. К., против определение № 1655/04.04.2024 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 3643/2023 година С обжалваното определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от Д. Г. К., против решение № 297/25.05.2023 година на Окръжен съд Благоевград, четвърти въззивен състав, постановено по в. гр. д. № 342/2023 година, касационна жалба с вх. № 7679/12.06.2023 година, като е прекратено производството по гр. д. 3643/2023 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. В частната жалба се излагат доводи за това, че определението е неправилно като е поискана отмяната му като делото се върне на предишния състав на ВКС за произнасяне по подадената против решение № 297/25.05.2023 година на Окръжен съд Благоевград, четвърти въззивен състав, постановено по в. гр. д. № 342/2023 година, касационна жалба с вх. № 7679/12.06.2023 година. Ответникът по частната жалба „С. Шпед“ Е. [населено място] е подал отговор с вх. № 7220/25.04.2024 година, с който е оспорило подадената от К. частна жалба и е поискал същата да се остави без уважение, а оспорваното с нея определение да бъде потвърдено. Д. Г. К. е бил уведомен за обжалваното определение на 10.04.2024 година, а подадената от него частна жалба е с вх. № 6015/08.2024 година. Поради това жалбата е подадена в предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: При постановяване на обжалваното определение съставът на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е приел, че производството е било образувано по касационна жалба на Д. Г. К. срещу решение № 297/25.05.2023 година на Окръжен съд Благоевград, четвърти въззивен състав, постановено по в. гр. д. № 342/2023 година, с което било потвърдено решение № 32/03.02.2023 година на Районен съд Петрич, първи граждански състав, постановено по гр. д. № 431/2022 година в частта, в която бил отхвърлен предявеният от Д. Г. К. срещу „С. Шпед“ Е. [населено място] иск с правно основание чл. 121а, ал. 4, във връзка с ал. 1, т. 1 от КТ за заплащане на сумата от 1000.00 лева, представляваща разлика между дължимите му суми за труд, включително нощен такъв, по минималните ставки на Кралство Б. и платеното му от дружеството трудово възнаграждение за периода от 10.08.2018 година до 17.12.2021 година, както и в частта, в която предявеният от Д. Г. К. срещу „С. Шпед“ Е. [населено място] в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1000.00 лева, представляваща разлика между дължимите му суми за труд, включително нощен такъв, по минималните ставки на Кралство Б. и платеното му от дружеството трудово възнаграждение за периода от 10.08.2018 година до 17.12.2021 година, с която К. бил обеднял, неполучавайки от дружеството действителната парична равностойност за престирания от него труд, а дружеството се било обогатило, спестявайки си разходите, които би направило обичайно, за да получи престирания от ищеца труд за периода от 10.08.218 година до 17.12.2021 година, бил оставен без разглеждане, а производството по този иск било прекратено. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК не подлежали на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ и по исковете за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000.00 лева. В настоящия случай въззивното решение, с което бил потвърден първоинстанционният акт за отхвърляне на предявения от касатора иск за заплащане на сумата от 1000.00 лева-трудово възнаграждение, представляващо разликата между размера на платеното трудово възнаграждение, и това, което му се полагало да получи в Кралство Б., дължимо за периода от 10.08.2018 година до 17.12.2021 година, през който Д. Г. К. полагал труд по трудовото правоотношение на територията на Кралство Б. на основание чл. 128 КТ, във връзка с чл. 121а, ал. 4, във връзка с ал. 1, т. 1, б. „а“ от КТ, включително в частта, в която претенцията за присъждане на тази сума на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД била оставена без разглеждане и производството по делото било прекратено в тази част, било изключено от обхвата на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК и чл. 274, ал. 4 от ГПК. Решението било постановено по иск с правно основание чл. 128 КТ, във връзка с чл. 121а, ал. 4, във връзка с ал. 1, т. 1, б. „а“ от КТ, който бил с цена съобразно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК 1000.00 лева. Обжалваният въззивен акт в частта, в която било потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по делото, било постановен от окръжен съд по жалба на страна срещу определение на първоинстанционен съд, с което се преграждало по-нататъшното развитие на дело, образувано по иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД с цена 1000.00 лева. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение по тези искове не би подлежало на касационно обжалване, а съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване онези преграждащи определения на въззивните съдилища, които били постановени по дела, по които решенията не биха подлежали на касационно обжалване. Затова касационната жалба се явявала насочена срещу акт, неподлежащ на последващ инстанционен контрол, поради което следвало да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а образуваното по нея производство-да се прекрати. Обжалваното определение на състава на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е правилно, като не страда от твърдението от Д. Г. К. пороци. В частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. Г. К. срещу „С. Шпед“ Е. [населено място] иск с правно основание чл. 128 КТ, във връзка с чл. 121а, ал. 4, във връзка с ал. 1, т. 1, б. „а“ от КТ, въззивното решение на Окръжен съд Благоевград се явява постановено по трудов спор по смисъла на чл. 357, ал. 1 от КТ. Допустимостта на касационното обжалване на въззивните решения е регламентирана, освен с другите разпоредби за това обжалване и с разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК. Същата е създадена със ЗИДГПК, обнародван в ДВ бр. 50/30.07.2025 година, като съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ и по искове за трудови възнаграждения и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000.00 лева. След влизането й в сила решенията по всички останали спорове по чл. 357 от КТ, които не попадат в изключенията по посочената разпоредба, не подлежат на касационно обжалване, макар и до този момент токова обжалване да е било възможно. Действието на изменението на чл. 280 от ГПК по отношение на заварените към този момент висящи касационни производство по чл. 357 от КТ е уредено в § 14 от ПЗРЗИДГПК, обнародван в ДВ бр. 50/30.07.2025 година, като същите продължават по реда преди изменението, като последното се прилага за трудовите спорове предявени след влизането в сила на разпоредбата, какъвто е и настоящия случай. От горепосоченото следва, че ГПК е предвидил двуинстанционно съдебно производство по трудовите дела, не попадащи в предвиденото в чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК, като постановените от въззивния съд решения са окончателни и не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК тези решения влизат в сила от момента на обявяването им от въззивния съд, като от този момент пораждат предвиденото в чл. 297, чл. 298 и чл. 299 от ГПК действие. С оглед на това тези спорове подлежат на разглеждане в двуинстанционно производство, като постановеното по тях от въззивната инстанция съдебно решение се ползва със сила на пресъдено нещо и разрешения с него спор не може да бъде пререшаван, включително и по пътя на касационния контрол, като подадената срещу това решение касационна жалба подлежи на връщане по силата на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК. С оглед на това решение № 229/02.12.2021 година на Окръжен съд Благоевград, четвърти въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 342/2023 година не подлежи на касационно обжалване в посочената по-горе част. Съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК същото е влязло в сила на датата, на която е било постановено-25.05.2023 година и от тази дата е породило предвидените в закона последици, сред които е и тази по чл. 299, ал. 1 от ГПК, поради което разрешения с него въпрос по чл. 357 от КТ не може да бъде пререшен по реда на касационното обжалване. Предвид на това подадената от Д. Г. К. касационна жалба против решението на Окръжен съд Благоевград е недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Горепосоченото се отнася и до частта от решението на Окръжен съд Благоевград, с която е потвърдено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по евентуалния иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД. В тази си част въззивното решение има характера на определение по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, като определенията от тази категория поначало подлежат на касационно обжалване, когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Възможността за това обжалване обаче е предопределена от това дали евентуално постановените в тези производство решения по съществото на спора биха подлежали на такова-чл. 274, ал. 4 от ГПК. Смисълът на това ограничение е, че няма основание актовете на съда, с които се разрешават процесуални въпроси в производството или се слага край на същото без да се разрешава спора по същество да се ползват от по-голяма защита от акта, с който спорът се разрешава по същество. В този случай производството по спора би имало двуинстанционен характер, което предопределя и възможността за защита срещу постановени в същото неправилни съдебни актове. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000.00 лева. Предвид на това решението, което евентуално би постановено по предявения по чл. 59 от ЗЗД няма да подлежи на касационно обжалване, което прави приложима разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК по отношение на постановените в това производство определения, които също не подлежат на касационно обжалване. В конкретния случай общото и за двата иска е, че цената на същите се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, като е в размер на 1000.00 лева, като липсват данни исковете да са предявени като частични. Без значение за настоящето производство е твърдението на Д. Г. К., че поради допуснато от първоинстанционния съд нарушение (недопускане на съдебно-икономическа експертиза) не е могъл да установи точния размер на вземанията си по отношение на „С. Шпед“ Е. [населено място] и да увеличи претенцията си до този размер, който според него бил над 5000.00 лева. Посочването на цената на иска е задължение на ищеца и той трябва да го изпълни още при предявяването на иска, като впоследствие разполага с възможността на увеличи или намали претенцията си с оглед на събраните по делото доказателства. Затова ако К. е считал, че вземанията му срещу „С. Шпед“ Е. [населено място] са в размер над 5000.00 лева той е имал възможност да ги предяви в пълния твърдян от него размер още с исковата молба или пък да увеличи предявения такъв и въпреки това, че не е допусната съдебно-икономическа експертиза. Тези пропуски на Д. Г. К. не могат да бъдат вменени във вина на съда, както се прави в частната жалба срещу оспорваното определени, като послужат за отмяната на същото. С оглед изхода на делото Д. Г. К. ще трябва да заплати на „С. Шпед“ Е. [населено място] сумата от 1000.00 лева, представляваща направени в настоящето производство разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение