Определение № 753 от 28.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 304/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Ф. Г. против въззивно решение на Окръжен съд-Видин № 246/31.10.2011 г., постановено по гр. д. № 381/2011 г., с което е потвърдено решение на Видински районен съд № 96/3.10.2009 г., постановено по гр. д. № 1187/2008 г. по описа на същия съд, с което [фирма], София е осъдено да заплати на основание чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД на Д. Х. А. и Е. П. А. обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на общия им наследодател П. А. А., починал вследствие на трудова злополука, претърпяна на 17.10.2005 г., в размер на 12 500 лв. на първата от тях и 42 500 лв. на втория от тях, ведно със законна лихва върху сумите, считано от 17.10.2005 г. до окончателното изплащане. С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Формулирани са правни въпроси, обосновани са отделните хипотези на посочените основания за допустимост на обжалването, приложени са влезли в сила съдебни решения. За ответниците по касация Д. Х. А. и Е. П. А. със съгласието на неговата майка Д. Х. А. жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и неоснователна по съображения, изложени с 2 бр. писмен отговор, изготвени от процесуалния им представител адвокат Ан. М.. Претендира се присъждане на разноски за настоящата инстанция. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното: Налице е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по формулирания от касатора материалноправен въпрос, който е уточнен от настоящия състав на Върховния касационен съд. По посочения по-горе правен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата, израз на която е Р. от 16.10.2009 г. по гр. д. № 697/2008 г. на СГС, IV-B състав, влязло в сила с постановяването на О. № 1127/1.11.2010 г. по гр. д. № 638/2010 г., ВКС, IV г. о. в производство по чл. 288 ГПК, а именно: Налице ли е груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, проявена от пострадалия при трудова злополука, при положение, че е действал без изрична заповед от страна на длъжностни лица на работодателя и в нарушение на правилата за работа и безопасност на труда със съзнанието за възможност от настъпване на вредоносни последици, но самонадеяно, надявайки се да ги предотврати. Разбирането на въззивния съд по възражението на касатора за процесуална недопустимост на постановеното решение, поради липса на местна подсъдност за разглеждане на спора от Районен съд-Видин е законосъобразно. По въпросите, поставени с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в аспект на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК не са налице основанията за допускане на касационно обжалване съгласно разясненията на посочените основания с TP № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Предвид изложеното Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение