Определение № 305 от 09.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1135/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. А. Н. срещу въззивно решение № 150 от 08.01.2020 г. по възз. гр. д. № 559 /2019 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение на Софийския районен съд в частта, с която с него са отхвърлени искове на жалбоподателя А. А. Н. срещу Г. А. Н. 1) с правно основание чл.30 ЗН и 2) за съдебна делба на апартамент в [населено място]. Насрещната страна Г. А. Н. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове, за които не е налице изключението по чл.280,ал.3 ГПК (предишна чл.280,ал.2 ГПК преди изменението с ДВ бр. 86 от 2017 г.). За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното: Доводите за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения по доклада и разпределението на доказателствената тежест са неоснователни. Доводът за наличие на прикрита сделка се прави за първи път с въззивната жалба, т.е. този довод е бил преклудиран още в производството пред СРС, тъй като преклузията в делбеното производство настъпва с приключване по делото на първото съдебно заседание във фазата по допускане на делбата (решение по гр.д. № 1455 /2013 г., на II г.о. на ВКС). Въззивният съд е препратил към мотивите на СРС по реда на чл.272 ГПК и е изложил и свои мотиви, както следва: ищцата иска намаляване на саморъчно завещание от 04.12.2009 г. на апартамент в София, извършено от нейната баба (майка на покойния и баща) в полза на нейния чичо. Запазената част от наследството на завещателката е 2 /3, а разполагаемата – 1 /3. Съдът е посочил кои имоти се включват в масата по чл.31 ЗН и с каква стойност: извършените от завещателката завещание и дарения в полза на двамата и синове (бащата на ищцата и нейния чичо – ответника): завещаният в полза на бащата на ищцата А. Н. апартамент, дарена 1 /2 ид.ч. от празно дворно място в С. в полза на А. Н. (през 1975 г.) и дарена 1 /2 ид.ч. от вилна сграда и дворно място в С. в полза на Г. Н. (през 1981 г.) и тяхната пазарна стойност към датата на откриване на наследството (31.05.2016 г.), определена с приетото неоспорено заключение на вещо лице по делото. Съдът е определил стойността на наследствената маса, стойността на запазената част за наследниците и на всеки един от тях (по 1 /3), която е равна на разполагаемата част. Така съдът формирал извода, че към момента на откриване на наследството на общата наследодателка, тя е притежавала имущество на стойност, достатъчна да покрие размера на запазената част на А. А. Н.. От което е приел извода, че искът по чл.30 ЗН е неоснователен, а следователно и иска за делба на завещания апартамент. По основанията за допускане на касационно обжалване: В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателката извежда следните правни въпроси: · Длъжен ли е въззивният съд при разглеждане на иск по чл.31 ЗН да събере доказателства за стойността на масата на наследството, които не са поискани от страните пред първата инстанция и не са събрани от нея? Длъжен ли е да назначи съдебно-икономическа експертиза и да допусне свидетел за определяне на положението на дарени имоти, влизащи в масата на наследството към момента на подаряването им? По тези въпроси се твърди противоречие с т.3 от ТР № 1 /09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и посочени решения на ВКС. Видно от изложеното за мотивите на въззивният съд обуславящите въпроси са други: преклудира ли се възможността на ищеца по иск с правно основание чл.30,ал.1 ЗН да навежда с въззивната жалба нови твърдения за дарения от наследодателя в полза на ответника по иска, които да иска да бъдат включени в масата по чл.31 ЗН и да иска събирането на нови доказателства за тези твърдения, когато не обосновава предпоставките на чл.266,ал.2 и ал.3 ГПК? Такива въпроси не са изведени. Въззивният съд ги е разрешил в съответствие с установената практика по чл.266 ГПК и с разрешението в т.2 и т.3 от ТР № 1 /09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, на което се е позовала и жалбоподателката (мотиви за това са изложени и по-долу). Изведените въпроси не са обуславящи и поради следното: Първият въпрос следва да бъде уточнен в частта му, с която е посочена правната квалификация на иска, който е по чл.30 ЗН, а не по чл.31 ЗН. Първият въпрос не е обуславящ, тъй като въззивната жалбоподателка (ищцата) не е поискала от въззивния съд събирането на непоискани (нови) доказателства за стойността на имота. За определяне на стойността на имота е поискала изготвянето на нова експертиза, като не е оспорила приетата от районния съд такава, останалите поискани доказателства не се отнасят до стойността на имотите, включени в масата по чл.31 ЗН. По-конкретно: С въззивната жалба във връзка с довод за процесуално нарушение – непълен и неточен доклад, в който не е указано за кои от твърдяните от страните факти те не сочат доказателства и каква е правната квалификация на исковете, възраженията, репликите и дупликите, ищцата е поискала събирането на следните доказателства: издаване на съдебно удостоверение, необходимо за снабдяване с препис от договор за покупко-продажба на жилище, сключен между Г. Н. и Столична община през 1980 г., изходяща от Г. Н. декларация от 14.11.1980 г. (непротивопоставяне на дарение от наследодателката в полза на А. Н. на 1 /2 ид.ч. от вилно място в С.) и един свидетел, с които се цели установяване на дарение на парични средства от наследодателката в полза на ответника Г. Н. за придобиване на този апартамент. Поискала е и нова съдебно-оценителна експертиза. Въззивният съд в свое определение по чл.267 ГПК от съдебно заседание от 11.12.2019 г. обосновано е приел, че не са допуснати сочените от жалбоподателката процесуални нарушения и че първоинстанционният съд е приел неоспорено заключение на съдебно-оценителна експертиза, която е съобразила състоянието на дарените имоти към момента на дарението; че доводът за наличие на прикрита сделка (за дарение на парични средства) се прави за първи път с въззивната жалба, т.е. този довод е бил преклудиран още в първоинстанционното производство. Вторият въпрос не е обуславящ, тъй като по делото е прието неоспорено заключение на съдебно-техническа експертиза за стойността на имотите и при извод, че е настъпила преклузия за събирането на доказателства. · От общото задължение по чл.145 и чл.146 ГПК за даване на указания следва ли, че въззивният съд е следвало да укаже на въззивника, че не сочи основания за предоставянето на писмено доказателство за първи път пред въззивната инстанция (дали е новонастъпило, новооткрито, не е имала възможност да го представи пред първата инстанция), че не сочи и доказателствата за наличие на това основание? По тези въпроси се твърди противоречие с т.3 от ТР № 1 /09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и посочени решения на ВКС. Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както твърди въззивния жалбоподател А. Н., въззивният съд и е дал указания да обоснове допустимостта на твърдените нови обстоятелства и доказателствени искания: Във въззивната жалба доказателствените искания са свързани с довод за процесуални нарушения (посоченото основание за допускането им е по чл.266,ал.3, а не ал.2 ГПК). След приемане на въззивната жалба с разпореждане на докладчика по делото от 12.04.2019 г. (л.33 по въззивното дело) е указано на въззивния жалбоподател А. Н. в определен от съда срок и с препис за насрещната страна да посочи коя от предпоставките по чл.266 ГПК твърди да е /са налице във връзка с направените доказателствени искания, като изложи причините, които са и попречили да направи същите пред първоинстанционния съд, както и да посочи конкретните факти, които се иска да бъдат установени с всяко едно от тях. С допълнителна молба от 27.05.2019 г. (л.37) въззивният жалбоподател А. Н. е уточнила, че се позовава на процесуално нарушение във връзка с доклада (че основанието е по чл.266,ал.3ГПК). Въззивният съд е съобразил уточнението. · Следвало ли е въззивният съд във връзка със задълженията си за даване на указания по чл.145 и чл.146 ГПК да укаже на въззивника да уточни дали с наведените във въззивната жалба (твърдения) претендира попълване на масата на наследството с дарена парична сума или с недвижим имот, придобит чрез нищожна симулативна сделка – покупко-продажба, прикриваща дарение? При извод, за настъпила преклузия този въпрос не е обуславящ. В първоинстанционното производство въззивният жалбоподател (ищцата А. Н.) не е твърдяла да е извършвана нищожна симулативна сделка – покупко-продажба, прикриваща дарение, нито е твърдяла наследодателката да е дарила парични средства на ответника и не е искала такова дарение да бъде включвано в масата по чл.31 ЗН. Към това може да се добави, че видно от изложеното по-горе, във въззивната инстанция жалбоподателката не е твърдяла и не е обосновала и доказвала, въпреки дадените и указания и процесуална възможност за това, че не е могла да узнае, посочи и представи до подаване на жалбата новото твърдяно обстоятелство и сочените нови доказателства за дарението (не е обосновала и доказала предпоставките по чл.266,ал.2 ГПК). · Задължителен елемент ли е от фактическия състав на иска по чл.31 ЗН преценката на положението на недвижимия имот в момента на подаряването? Както беше посочено, искът е с правна квалификация чл.30,ал.1 ЗН, а в чл.31 ЗН е уредено какво се включва и как се оценява масата от всички имоти на наследодателя. Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, тъй като при формирането на масата по чл.31 ЗН въззивният съд е прибавил към масата даренията на недвижими имоти в състоянието, в което са били в момента на подаряването и със стойността им в момента на откриване на наследството. От изложеното следва, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство касационният жалбоподател няма право на разноски, а ответникът по касационната жалба не е направил искане за присъждане на направените разноски в касационното производство, нито е представил списък и доказателства за такива. Поради това разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното, съдът