Определение № 4699 от 21.10.2025 г. на ВКС по д. № 1275/2025 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. С. срещу въззивното решение на Окръжен съд Перник/ОС/ по гр.д. №528/24 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касаторката срещу „В.“ Е., [населено място], с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжност „крупие“, наложено й със заповед от 11.08.23 г. за нарушения по чл.190, ал.1,т.7 КТ.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на осн. по чл.280, ал.1,т.1 и 3 и ал.2, пр.3 ГПК.

Поставя като значими за спора и разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната практика на ВКС / осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК/ следните правни въпроси от предмета на спора:

1. Разполага ли работодателят с правото да наложи дисциплинарно уволнение на работник или служител, след като трудовото правоотношение е било прекратено с изтичане на срока на предизвестието по чл.335, ал.2,т.1, вр. с чл.326, ал.1 КТ?

2. Изпълнени ли са изискванията на чл.195, ал.1 КТ за мотивираност на заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение, ако в мотивите си заповедта препраща към друг документ, който не е връчен на работника или служителя най-късно със заповедта за налагане на дисциплинарно наказание?

3. Налице ли е нарушение на процесуалните правила в случай, че въззивният съд е постановил решението си без да се съобрази с правилата на формалната логика, опит и научно знание?

4. Налице ли е нарушение на процесуалните правила в случай, че въззивният съд е постановил решението си без да обсъди всички правно релевантни твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора?

Касаторът твърди, че от значение за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото / осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК/ са следните правни въпроси:

5. Налице ли е злоупотреба с трудово право на едностранно прекратяване на тр. договор по реда на чл.326, ал.1 КТ, ако работникът или служителят депозира писмено предизвестие до работодателя в хода на образуваното срещу него дисциплинарно производство?

6. В случай, че се установи злоупотреба с право по чл.326, ал.1 КТ от страна на работника или служителя, респ. недобросъвестност на работника или служителя, ще се породи ли прекратителният ефект на изтичането на срока на предизвестие съгл. чл.335, ал.2,т.1 КТ?

Очевидната неправилност на въззивното решение по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК касаторът обосновава с допуснато от ОС тежко нарушение на Конституцията и КТ и неотчитане на съществените различия между прекратителните основания по чл.326 КТ / използвано от ищцата в случая/ и чл.327 КТ/ за което се отнася практиката на ВКС, на която се е позовал въззивният съд/.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че въз основа на тр. договор от 2017 г. ищцата е заемала в ответното предприятие длъжността „крупие“. Съгласно длъжностната характеристика крупието формира кредити на хазартните автомати, продава жетони, изплаща печалби, съхранява парите на цялата смяна и отговаря за опазването им. По повод установени от възложената финансова ревизия с отчет от 7.06.23 г. липси в размер на 43 855 лв., на същата дата срещу ищцата започнало дисциплинарно производство за присвояване на фирмени парични средства. На същата дата ищцата излязла в отпуск поради болест. На 12.06.23 г. била поканена по телефона в дружеството, за да даде писмени обяснения в образуваното дисциплинарно производство. Ищцата се явила на датата, според разпитаната свидетелка, но отказала да даде обяснения и да се запознае с изготвените документи, за което от работодателя бил съставен протокол №5/12.06.23 г. Удължила болничния си отпуск до 11.07.23 г., като на 5.07.23 г. подала и работодателят получил на 6.07.23 г. едностранно писмено предизвестие за прекратяване на тр. договор. На 8.08.23 г. депозирала писмени обяснения по образуваното дисциплинарно производство, в които заявила, че никога не е присвоявала парични средства. На 11.08.23 г., след изтичане на болничния отпуск, ищцата се явила в офиса на ответното дружество и там й била връчена заповед от същата дата за дисциплинарно уволнение.

При тези данни въззивният съд е приел, че тр. договор с ищцата не е прекратен с изтичане на срока на отправеното от нея предизвестие по чл.326 КТ, тъй като тя не е действала добросъвестно съгл. чл.8 КТ, а е целяла да прекрати едностранно тр. правоотношение, за да избегне негативните последици от дисциплинарното производство, завършило с уволнението й. За неоснователен е приет доводът на ищцата, че заповедта за уволнение не е мотивирана съобразно императивното изискване на чл.195 КТ. Според ОС тя сама е отказала да се запознае с писмените доказателства за нарушението и не може да черпи права от противоправното си поведение. Изпълнени са и изискванията на чл.193 и 189 КТ. Дисциплинарното уволнение е наложено в преклузивния срок по чл.194, ал.1 КТ, тъй като на осн. ал.3 срокът не е текъл за времето, в което ищцата е ползвала отпуск по болест.

От събраните по делото доказателства – заключение на вещо лице, според ОС се установява, че разликата между снетите по данни от машините отчети и отчетените суми за работна смяна от ищцата за периода м.01 – 4.06.23 г. възлиза на 33 599 лв. Или ищцата е извършила нарушението, за което е наложено наказанието, като сумата е значителна и обосновава тежестта му.

При тези данни по делото въпроси №1,5 и 6 са разрешени в съответствие с цитираната от въззивния съд практика на ВКС – р. по гр.д. №1289/14 г. на четвърто г.о. и р. по гр.д. №3010/16 г. на трето г.о. Там е прието, че трудовото правоотношение не се прекратява, ако работникът злоупотреби с правото си по чл. 327 КТ - напр. за да избегне налагането на дисциплинарно наказание за нарушение, което е извършено преди отправянето на едностранното изявление. Въззивният съд при доказателствата по делото е приел, че в случая се установява злоупотреба с правото на прекратяване на тр. правоотношение от работника с едностранно предизвестие по чл.326 КТ – то е упражнено единствено с цел да се избегне дисциплинарно наказание за извършено преди отправяне на предизвестието нарушение. Недобросъвестното по см. на чл.8 КТ упражняване на права /злоупотребата с право/ е противоправно и затова не може да произведе целеното от извършилия го правно действие.

Въпрос №2 също не е разрешен в противоречи с практиката ВКС – р. по гр.д. №7430/13 г. на трето г.о., р. по гр.д. №5464/16 г. на четвърто г.о. В случая според въззивния съд от доказателствата по делото се установява, че ищцата е била поканена от работодателя да се яви и даде обяснения по повод установено присвояване на фирмени средства. Явила се е на 12.06.23 г., но е отказала да се запознае с документите за липсващи средства и да даде обяснения за това обстоятелство. Обяснения, с които отрича присвояване на средства са дадени по-късно. Мотивите на заповедта за уволнение са достатъчни, за да удовлетворят изискването на чл.195, ал.1 КТ, а от обясненията от 8.08.23 г. на ищцата се установява, че тя знае за какво нарушение е образувано дисциплинарното производство срещу нея.

Въпроси №3 и 4 са относно наличието на касационно основание по чл.281,т.3 ГПК, за което ВКС не се произнася в това производство. В ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК е посочено, че основанията по чл.280, ал.1 ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК и са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания.

Не се установява и твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение – материалният закон е издирен и приложен към установените по делото факти. Практиката на ВКС, ползвана за обосноваване на извода, че трудовото правоотношение в случая не е прекратено с едностранно предизвестие от работника поради злоупотреба с право, наистина се отнася до осн. по чл.327 КТ, но логично е приложима и за злоупотребата с право при използване на предизвестието по чл.326, ал.1 КТ.

Поради изложеното не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.