Определение № 1478 от 06.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 974/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Каргил България" ЕООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез адв. Д., против решение № 3208 от 11.11.2022 г. по гр. д. № 2322/2022 г. на Софийски градски съд, ГО, IV-А въззивен състав.

Ответната страна Н. С. Л. чрез адв. М. е подал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който се ангажира становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 3388 от 28.10.2021 г. по гр. д. № 33477/2021 г. на Софийски районен съд, 177 състав (с допусната в същото по реда на чл. 247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка, съгласно постановеното по това дело решение № 4819 от 16.12.2021 г.) за уважаване на предявените от Н. С. Л. против „Каргил България" ЕООД искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, последният вр. с чл. 225, ал. 1 КТ - за признаване на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 410/13.04.2021 г. на работодателя, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" за нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ (поради системно неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила) и трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, за незаконно и за неговата отмяна; за възстановяване на предишната работа като „счетоводител" при ответника и за осъждането на последния да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението в размер от 21 684. 36 лв. за периода от 13.04.2021 г. до 13.10.2021 г., ведно със законната лихва от 11.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и са присъдени разноски.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е предпоставил наличието на трудово правоотношение между страните, по силата на което ищецът е работел като счетоводител в предприятието на ответника и която правна връзка е

прекратена поради дисциплинарното уволнение на първия. Нарушението на трудовата дисциплина, послужило като основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание е системно неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила като на посочените в заповедта за уволнение дати е извършено нарушение при счетоводното оформяне на там посочените документи. Това дисциплинарно провинение е обосновано с действия, предприети от работника в отклонение на утвърдени в предприятието процедури, приложими при осъществяване на счетоводните операции и относими към работния процес на ищеца (за Шотландия и Норвегия) с оглед заеманата длъжност. В тази връзка, инстанцията по същество е приела, че вътрешните правила (процедури), на които се е позовал работодателят за да проведе уволнението на ищеца (предвид твърдението, че като утвърдени те били задължителни за съобразяване при осчетоводяване на стопанските операции и документооборот за Шотландия и в процесите по обработка и контрол на фактурите в системата E. Share за Норвегия) не са приложими при осъществяване работата на последния и не могат да обусловят виновното неизпълнение на трудовите му задължения като предпоставка за дисциплинарно санкциониране чрез налагане на най-тежкото наказание. Посочил е, че няма данни за тяхното авторство, липсва информация от кого са съставени и обозначение на дружеството, в което са създадени и използвани, а също и че имат обвързваща сила за заетите в предприятието на ответника при полагането на наемен труд, вкл. и ищеца. Решаващият състав е установил също, че въпросните процедури за осчетоводяване на документите в Шотландия и Норвегия представляват изработени от служителка на екипа - К. С., за нейни лични нужди „помощни материали", съществуващи като текстови файл, позволяващ непрекъсната им промяна, които тази служителка по собствена инициатива е споделила в общото работно електронно пространство на екипа, обслужващ процесите в Норвегия и Шотландия. Това са лични записки на служителката К. С., за които е прието, че не са имали за работодателя характер на официални правила или насоки и не са били възприемани като такива - т.е. като вътрешен и задължителен за работата в предприятието на ответника акт. Направено е съждение, че нарушенията на трудовата дисциплина, за които ищецът е привлечен да отговаря дисциплинарно са останали недоказани от работодателя, комуто е доказателствената тежест да установи тези факти при условията на пълно и главно доказване. В обжалваното решение е прието, че предоставения от ответника на ищеца срок за депозиране на писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ - в пределите от 2 часа (искането за представяне на обяснения е връчено на 13.04.2021 г., в 16 ч., а определеният в него краен срок за депозирането им е „до края на работния ден" - 18 ч. на 13.04.2021 г.) е твърде кратък предвид особеностите на случая: касае се за четири фактури, при обработката на които се сочи, че ищецът е извършил грубо и системно нарушение на утвърдени процедури за осчетоводяване на фактурите и процесите, които са индивидуализирани в уволнителната заповед и в искането за даване на обяснения единствено с техните номера и дати, и представляват изключително малка част от множеството (с оглед данните, че работникът е осчетоводявал най - малко 500 фактури месечно) счетоводни операции, транзакции и действия, които при това отстоят във времето повече от един месец от датата на искането на обясненията (при датата на първото описано нарушение - 22.02.2021 г., обясненията по чл. 193, ал. 1 КТ са поискани на 13.04.2021 г.). Така времето за депозиране на писмените обяснения на привлечения към дисциплинарна отговорност работник е счетено за недостатъчно и е постановило в невъзможност лицето - ведно с отказания достъп до системите на работодателя, ползването само на които би позволило на ищеца да се ориентира и изясни фактите от значение за случая) да изложи обмислен и мотивиран коментар за посочените в уволнителната заповед негови действия. Според втората съдебна инстанция процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ била само формално осъществена без да изпълни предназначението си като осигури на лицето възможност за защита в хода на дисциплинарното производство. Изтъкнато е също, че грешки при осчетоводяването на фактурите са допускани от целия екип, който е изпълнявал тази дейност (а не само от ищеца), както и че мениджърите на различни нива са знаели този факт. Освен това, практика в предприятието на ответника е било тези грешки да не се възприемат като неизпълнение на възложената работа и/или неспазване на техническите и технологичните правила. Установено е, че е имало служители при ответника, които въпреки множество допускани грешки от подобно естество са получавали висока положителна оценка на годишното ревю (св. Т.). Прието е, че от посочените четири технически грешки на ищеца за работодателя не са настъпили неблагоприятни последици, както и че няма данни от грешките на всички членове на екипа, обслужващ процесите в Норвегия и Шотландия, само тези на ищеца да са създали възможност за злепоставяне на работодателя. Ето защо е обоснован извод за основателност на предявените искове - главен и акцесорни, поради което същите са уважени, а това е обусловило потвърждаване на първоинстанционното решение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя правни въпроси, които твърди да са релевантни за изхода по делото и са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, респ. са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Горните въпроси са със следното съдържание:

1. „Задължен ли е съдът да не излиза извън рамките на правния спор по делото и да не се произнася по невъведени в исковата молба възражения?";

2. „Длъжен ли е работодателят да уведоми служителя за образувано дисциплинарно производство, преди да поиска от него писмени обяснения? Следва ли страната да разчита на доказателствената сила на представен по делото частен документ, когато е съставен в свидетелство на факт, който насрещната страна не оспорва?";

3. „Какви са критериите за преценка дали обясненията на служителя в рамките на дисциплинарно производство налагат обстойна проверка на минали събития и кога се приема, че нарушенията обхващат продължителен период от време?";

4. „Следва ли в резултат от дисциплинарните нарушения да са действително настъпили негативни последици за работодателя и следва ли те да бъдат доказани или е достатъчно да се извърши разумна преценка дали от нарушенията биха могли да настъпят неблагоприятни последици за работодателя?"

Касаторът поддържа, че въззивното решение не е съобразено с практиката на ВКС, обективирана в решение № 23 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/2015 г. на IV г.о., решение № 156 от 10.06.2013 г. по гр. д. № 1497/2013 г. на I г.о. и решение № 158 от 01.07.2013 г. по гр. д. № 1008/2012 г. на IV г.о. (по първото питане), решение № 270 от 03.10.2013 г. по гр. д. № 1328/2012 г. на IV г.о., решение № 50 от 21.07.2017 г. по гр. д. № 4880/2014 г. на IV г.о. и решение № 270 от 19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2014 г. на IV г.о. (по второто питане), решение № 53 от 31.05.2017 г. по гр. д. № 2943/2017 г. на III г.о., решение № 137 от 02.03.2010 г. по гр. д. № 20/2009 г. на IV г.о., решение № 257 от 22.05.2012 г. по гр. д. № 985/2011 г. на IV г.о., решение № 330 от 05.11.2013 г. по гр. д. № 1220/2013 г. на IV г.о. и решение № 221 от 30.07.2014 г. по гр. д. № 7639/2013 г. на IV г.о. (по третото питане), решение № 44 от 21.02.2018 г. по гр. д. № 2306/2017 г. на IV г.о., решение № 112 от 07.05.2015 г. по гр. д. № 5348/2014 г. на III г.о., решение № 293 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 238/2011 г. на III г.о., решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г. на III г.о., решение № 163 от 13.06.2012 г. по гр. д. № 564/2011 г. на IV г.о., решение № 43 от 07.03.2018 г. по гр. д. № 2085/2017 г. на IV г.о., решение № 542 от 07.02.2012 г. по гр. д. № 1083/2010 г. на IV г.о., решение № 389 от 04.10.2012 г. по гр. д. № 282/2012 г. на IV г.о., решение № 284 от 01.04.2010 г. по гр. д. № 559/2009 г. на III г.о., определение № 462 от 29.05.2017 г. по гр. д. № 794/2017 г. на III г.о., решение № 1379/1999 г. на III г.о., решение № 379/2010 г. на III г.о. (по четвъртото питане).

Във връзка с поставените въпроси се твърди още, че е налице основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото произнасянето от съда по тях би било от съществено значение за точното прилагане на закона.

Иска се достъп до касация и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с доводи за очевидна неправилност на обжалваното решение.

Първият поставен въпрос не формира основание за допустимост на обжалването. Той е свързан с пределите на съдебното произнасяне - със задължението на съда да даде защита и съдействие на страните само в рамките, посочени от ищеца с твърденията за обстоятелствата, на които се основава иска - т.е. с основанието на исковата молба и нейния петитум (съдържанието на искането за съдебна защита) и да се произнесе по релевираните от страните възражения и доводи. Въпросът е релевантен, защото е обусловил произнасянето по материалноправния спор, с който съдилищата са били сезирани. Не се открива обаче поддържаното противоречие със сочената практика на ВКС, на която касаторът се позовава, т. е. отсъства допълнителният селективен критерий на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл по спора за законността на уволнение като е формирал изводите си за неговата опороченост доколкото е приел за недоказани сочените от работодателя конкретни нарушения на трудовата дисциплина, съобразно твърдението на ищеца в тази насока, въведено като основание на иска. Ето защо, по този въпрос не следва да се допуска касационен контрол.

Поставеното второ питане няма характеристиката на правен въпрос по смисъла на разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и не може да формира основание за допускане на касационното обжалване. Питането - в първата си част, не е изводимо от решаващите мотиви на въззивния съд по конкретното дело и там дадените правни разрешени и не удовлетворява общо основание за достъп до касация. В обжалваното решение липсват мотиви относно задължение на работодателя да уведоми работника за висящо дисциплинарно производство преди да пристъпи към процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ или пък да му съобщи какво дисциплинарно наказание може да му бъде наложено, каквато теза жалбоподателят поддържа. Напротив, решаващият състав на въззивната инстанция е приел, че работодателят е изпълнил задължението си по горецитираната разпоредба, но определеният срок за представяне на писмени обяснения е бил твърде кратък и не е позволил на ищеца да изложи в пълнота виждането си за обстоятелствата по случая и да се защити в дисциплинарната процедура. Втората част от въпроса пък е свързан с действието на т.н. утвърдени вътрешни правила в предприятието на работодателя при извършване на счетоводните операции и процедури по документално оформяне в системата за посочените държави (Шотландия и Норвегия) и обвързаността на работния процес на ищеца с тях. Във въззивното решение тази обвързаност е отречена с аргументи, че тези правила нямат задължителен характер (не са създадени и утвърдени от работодателя, а от трето лице - за лични нужди) за работата на ищеца и не могат да послужат - при отклонение с тях - като основание за търсене на дисциплинарна отговорност. И в тази своя част питането не осъществява обща предпоставка за достъп до касация, а на практика е привързано (както и в първата си част) към оплакванията на касатора за неправилна оценка на фактите и доказателствата по делото и чрез тях се изрязва несъгласието му с извода за основателност на исковите претенции. Въпросът по своето естество съставлява касационно основание (чл. 281, т. 3 ГПК) за неправилност на обжалвания въззивен акт, което обаче е релевантно във фазата по разглеждане на касационната жалба (по чл. 290 ГПК ), но не и в предхождащата я фаза от касационното производство по извършване на селекцията й (по чл. 288 ГПК). При нея, касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение. В съобразителната част на тълкувателния акт е разяснено, че въпросите, които имат значение за правилността на въззивното решение, не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. Ето защо, непоставянето на правен въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това - така мотивите към постановките по т. 1 от цитирания по - горе тълкувателен акт.

Третият от повдигнатите въпроси също не осъществява предпоставки за селектиране на касационната жалба. Така формулиран, той е фактически въпрос защото преценката дали обясненията по реда на чл. 193, ал. 1 КТ са свързани и се предпоставят от проверка на факти и обстоятелства в продължителен период от време зависи от особеностите на всеки конкретен случай и изисква анализ на доказателства по делото. Освен това, дори да се приеме, че питането е релевантно за изхода по делото, неговото разрешение в обжалвания съдебен акт съответства на установената съдебна практика на ВКС, която се сочи и прилага. Според тълкуването на нормата на чл. 193, ал. 1 КТ, дадено с решение № 221 от 30.07.2014 г. по гр. д. № 7639/2013 г. на ВКС, IV г. о., изискването към работодателя по този текст да изслуша или да приеме писмените обяснения на работника за констатираното дисциплинарно нарушение е въведено, за да се осигури възможност за защита на работника и същевременно, за да се даде възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение. На работника следва да бъде предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението, която възможност като време е различна в зависимост от конкретните обстоятелства. Когато исканите обяснения са относно обстоятелства - действия или бездействия на работника от сравнително отдалечен период от време или налагат работникът да извърши определени справки, проверка на документи и пр., срокът за обяснения трябва да е съобразен с реалните възможности на работника да ги даде. Когато обаче въпросите на работодателя са ясни и касаят определени, непосредствено извършени от работника действия или бездействия, които не налагат обстойна проверка на минали събития, то наказанието може да бъде наложено и непосредствено след като работодателят е поискал от работника обяснения и те не са дадени. В случая е прието, че краткият срок от само два часа не е достатъчен, тъй като изобщо не е позволил, ведно с отказания достъп до системите, ищецът да се ориентира и изясни фактите относно вменените му нарушения на трудовата дисциплина, а също да изложи обмислен и мотивиран коментар по тях. Освен това е съобразено, че четирите фактури, при обработката на които се твърди, че ищецът е допуснал нарушение са индивидуализирани в искането за даване на обяснения само с техните номера и дати, и представляват изключително малка част от множеството (най-малко 500 фактури месечно), които подлежат на осчетоводяване. Ето защо, атакуваното решение е постановено не в противоречие, а в пълно съгласие с цитираната от страната съдебна практика на ВКС, поради което не са осъществени предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация и по третия въпрос.

По последния поставен въпрос също не открива основание за допускане на касационното обжалване. Той няма претендираното от касатора значение за изхода на спора, доколкото решаващият мотив извод на въззивния съд за уважаване на иска за отмяна на уволнението като незаконно е основан на извода за непроведено пълно и главно доказване от работодателя на извършените и вменени на ищеца нарушения на трудовата дисциплина, послужили като основание за дисциплинарното му санкциониране с налагане на най -тежкото наказание. При тези съждения по обжалваното решение въпросът за възможни или настъпили негативни последици от твърдяното нарушение се явява ирелевантен.

Липсват предпоставки за достъп до касация по поставените въпроси и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На първо място, отнасянето кумулативно на едни и същи въпроси (общо основание) към хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, които са различни фактически състави за селектиране на касационната жалба, е недопустимо. На второ място, наличието на формирана съдебна практика на ВКС по повдигнатите въпроси, на каквато касаторът се позовава при обосноваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК изключва приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На следващо място и вън от изложеното, по повдигнатите питания липсва обосноваване на твърдението за наличие на специалната селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В този смисъл изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е съобразено с изискванията, поставени с указанията по т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

Не може да се допусне касационен контрол и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - поради сочената от страната очевидна неправилност на обжалваното решение. То не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика и опитните правила - т.е. не страда от такъв съществен (явен) порок, установим пряко от съдържанието му без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Наред с изложеното, наличието на разглежданото селективно основание не се мотивира, а това е в задължение на касатора.

В заключение, не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, което има за правна последица недопускане до касационен контрол на въззивното решение.

При този изход на делото касаторът дължи на ответника по жалбата заплащане на сторените и своевременно претендирани разноски за настоящата инстанция. Те възлизат на 1 200 лв. и се удостоверяват от приложения договор за правна защита и съдействие, като вписването в него за извършеното плащане в брой е достатъчно и има характера на разписка - вж. разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на

ВКС.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г. о.