Решение № 101 от 25.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4035/2008 г.

Решение № 101 от 25.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4035/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена УМБАЛ "Д" Е., гр. П., представлявано от изпълнителния директор доц. д-р В против решение № 412/27.06.2008 г. на Плевенски окръжен съд, постановено по въззивно гражданско дело № 300/2008 г. С него въззивната инстанция, като е оставила в сила решението на първостепенния Плевенски районен съд, е отменила заповед № 86/21.02.2007 г. на изпълнителния директор на УМБАЛ "Д" Е., с която на осн. чл. 188, т. 2 вр. чл. 187, т. 3 и чл. 189, ал. 1 КТ на д-р М. А. Б. е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение". В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Касаторът моли за присъждане на съдебноделоводни разноски. Ответникът в производството М. А. Б. оспорва жалбата. Излага подробни доводи с писмен отговор, както и в писмено становище, докладвано в открито съдебно заседание. С определение № 130/17.02.2009 г. касационното обжалване е допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса кога липсват качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата и кога неизпълнението или лошо изпълнение на трудовите задължения съставлява дисциплинарно нарушение. Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира следното: Неизпълнението, некачественото или неефективното изпълнение на трудовите функции е винаги неизпълнение на трудовите задължения. Когато се дължи на липса на качества на работника или служителя - недостатъчни професионални знания, умения, навици и това е поради недостатъчен опит или природни дадености, то неизпълнението на трудовите задължения е едно трайно състояние и е обективно. Липсва виновно поведение у работника или служителя, поради което и той не носи дисциплинарна отговорност, но трудовото правоотношение може да бъде прекратено едностранно от работодателя по реда на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Когато неизпълнението на трудовите задължения не се дължи на обективните възможности на работника и служителя, а на умишленото му или небрежно поведение, то е налице нарушение на трудовата дисциплина. То може да бъде както системно, така и проявено чрез единични действия или бездействия. Подобно неизпълнение на трудовите задължения се санкционира по правилата за търсене на дисциплинарна отговорност - при спазване на специално уредена процедура и преклузивни срокове. уволнението е един от видовете дисциплинарни наказания /най-тежкото/, а те имат още и превантивен характер, както спрямо виновния, така и спрямо другите работници и служители в предприятието. За да се произнесе по касационните оплаквания, съставът на Върховния касационен съд установи: В обжалваното решение въззивният съд е приел, че д-р М е заемал длъжността "лекар ординатор" в клиниката по онкохирургия при УМБАЛ "Д" Е., Плевен. Със заповед № 86/21.02.2007 г. на изпълнителния директор на болницата му е наложено наказание "предупреждение за уволнение". Съдът е установил, че преди налагане на наказанието е спазена разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ и, че заповедта има необходимото според чл. 195, ал. 1 КТ съдържание. Приел е също така, че наказанието е наложено за неправилно заложена от д-р Б тактика при лечението на пациентката К. /по доклад от 09.01.2007 г./. За установяване на това обстоятелство е допусната съдебномедицинска експертиза, но съдът е посочил, че не може, без да има нужните знания да предпочете нечия субективна лекарска преценка. Прието е също така, че извършването на подобно нарушение следва да се квалифицира като липса на качества за ефективно изпълнение на възложената работа по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, а не като неспазване на техническите и технологични правила при диагностициране, предоперативна и оперативна тактика. Посочено е още, че не е доказано лечението на пациентката К. от д-р Б да е довело до влошаване на здравословното й състояние. Следващото нарушение, за което е наложено наказанието, е неспазване на оперативния план в клиниката - при извършване на операция на 20.12.2006 г. на пациентка с карцином на сигмата и при настаняване за кръвопреливане на 28.12.2006 г. на пациент с карцином със задълбочаваща се анемия. Съдът е приел, че несъобразяването с оперативния план, след като не е довело до конкретен неблагоприятен резултат, е дисциплинарно нарушение, но не може да се налага наказание "предупреждение за уволнение". Работодателят би могъл да постигне дисциплиниращ ефект, налагайки по-леко наказание предвид това, че в случая служителят се явява висококвалифициран специалист с достатъчно професионален опит. Съдът е приел за недоказани нарушенията за неправилно диагностициране и работна тактика при лечение на онкоболни по доклади от 04.1.2006 г. и 12.12.2006 г., а също така е посочил, че преклузивните срокове за търсене на дисциплинарна отговорност за тях към 21.07.2007 г. са изтекли. Не са установени от работодателя още и закъсненията за работа, както и грубото и некоректно отношение към колеги и персонал, а и последните нарушения не са детайлизирани в заповедта за уволнение или по друг начин - по време, място, в какво и спрямо кого е изразено некоректното и грубо отношение. Решението е неправилно. Касационният довод за необсъждане на всички събрани по делото доказателства е основателен. Въззивният съд е записал в своя съдебен акт, че "останалите необсъдени пряко или косвено доказателства по делото намира за несъотносими към спора. " Не е изяснено кои от допуснатите и събрани доказателствени средства има предвид, с което е нарушил чл. 189, ал. 2 ГПК (отм.). Възможно е поради грешка съдът да е допуснал неотносими към спора доказателства или те да са станали такива в хода на процеса с оглед въведените от страните твърдения и възражения, както и други доказателствени средства. Със събирането им, обаче, правораздавателният орган вече е приел, че те са допустими, релевантни и необходими и промяната в това заключение следва да бъде мотивирана, за да могат страните да се защитят, а и за да бъде осъществен контрол от по-горната инстанция. В случая, въззивният съд не е обсъдил показанията на свидетелите Б, а те изясняват обстоятелства, които имат пряко отношение към нарушенията, за които е наложено дисциплинарното наказание на М. Б. Не е извършена и съвкупна преценка на всички доказателства по делото. Това нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК отм. е съществено, защото се е отразило върху фактическите заключения на въззивния съд, а от там и на крайното заключение по материалноправния спор. Оплакването за нарушение на чл. 157, ал. 1 ГПК, отм. е също основателно. Съдът не може да не даде отговор на основни въпроси, свързани с естеството на правния спор само поради липса на компетентност и познания в дадена област. В такъв случай той ползва заключение на специалист, притежаващ нужните специални знания, с които съдът не разполага. Когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, последният от своя страна поставя допълнителна задача. Ето защо, ако Плевенският окръжен съд не е бил удовлетворен от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, е следвало да допусне нова, комплексна или допълнителна, но не и поради липса на специална компетентност да я игнорира и да не се произнесе по релевантни за спора факти и обстоятелства. В случая, при това, съдебният експерт е отговорил на всички поставени въпроси и няма основание да не се зачете неговата обективност и компетентност. Даденото заключение кореспондира и с показанията на свидетелите Б. От съвкупната им преценка по отношение на пациента С. К. В. се установява следното: непредставянето й като проблемна за оценка в периода на подготовката на операцията; еднократно пункционно изследване при стандартно изискване, ако то е отрицателно за извършване на повторна пункция и евентуално шанцова биопсия; предложение да се махне по-голяма част от гърдата, вместо пристъпване към органосъхраняваща операция с оглед конкретните обстоятелства; операцията не е планирана във време, когато е възможно осигуряване на анестезиолог за извършване на органосъхраняваща хирургическа намеса с експресно патологоанатомично изследване за довършване на всички етапи на операцията; непълни анамнеза и статус. Незаконосъбразно въззивният съд е приел, че след като не е доказано влошаване на здравословното състояние на пациентката, то не става реч за неспазване на трудовата дисциплина от лекуващия лекар д-р Б. Това не е нужно, защото допуснатите нарушения са от т. нар. формални, което значи, че не се изисква и настъпването на определен противоправен резултат - вреда. Допуснато е и смешение между хипотезите на чл. 328, ал. 1, т. 5 и чл. 186 КТ. В обжалваното решение е прието, че наказаният служител е високо квалифициран, с достатъчен професионален опит и в същото врече, че неизпълнението и некачествено изпълнение на трудовите функции се дължи на некомпетентност. Страните не спорят, а и от данните в личното трудово досие на д-р Б, включително множеството научни публикации в областта, която практикува, се установява, че той е професионално подготвен, с богат опит и практически умения, полагащ усилия за развитието и израстването си като специалист. Установените нарушения на трудовите функции при лечението на С. К., както и неспазването на оперативния план на клиниката не са резултат на липсата на качества, а съставляват виновно неизпълнение на трудовите задължения от д-р Б. Допуснати са нарушения на трудовата дисциплина от вида на тези по чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 КТ. Като е приел обратното, въззивният съд е приложил неточно материалния закон. Нарушен е още и чл. 189, ал. 1 КТ. Неправилно в обжалваното решение съдът е въздигнал като критерий при определяне на наказанието образованието и професионалните умения на д-р Б. Наличието им не прави по-малко укоримо поведението му. Напротив, именно поради притежаваните от него познания и опит, действията му се явяват не обективен резултат на възможностите му, а са дисциплинарни нарушения. Необосновано, също така, въззивната инстанция е приела, че след като не е доказан конкретен неблагоприятен резултат - при лечението на К. и при несъобразяването с оперативния план на 20.12.2006 г. и на 28.12.2006 г., то наложеното наказание "предупреждение за уволнение" се явява прекомерно. Характерът на трудовите задължения на лекаря, огромната отговорност за здравето и живота на пациентите, определят установените нарушения на трудовата дисциплина като сериозни. Подобно поведение, както в конкретните случаи, но още и в бъдещата работа на д-л Б. биха могли да доведат до значителни вредни последици. Целта на лечебния алгоритъм и тактика при диагностициране и лечение е поставянето на точна диагноза, адекватно лечение при възможно най-малки неудобства и страдания за пациента. Неспазването на оперативния план е оправдано, когато състоянието на пациента го налага, но когато това не е така, се застрашава неговия живот и здраве поради вероятността от недоглеждане и недооценяване на състоянието му и опасността да не може да бъде осигурен подготвен екип за операцията. Възникват и условия да се попречи или забави хирургична намеса при друг спешно възникнал случай, особено, ако подобно поведение стане практика. В заключение, обжалваното решение е неправилно и следва да бъде касирано, като спора се разреши по същество от касационната инстанция. От посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина работодателят е доказал неспазването на установените правила и тактика при диагностициране и лечение на С. К. Без значение е дали поставената диагноза и проведеното лечение са правилни, същественото е, че несъобразяването с правилата, доколкото не е установено това да е било целесъобразно и по-благоприятно за пациента, го поставя в риск. Подобно поведение би могло да доведе до неблагоприятни последици при следващи пациенти на д-р Б, както и до възприемане на модела от други лекари и медицински персонал, с което да бъде съществено увредена дейността на работодателя. Установени са и нарушения на оперативния план в клиниката на 20.12.2006 г. и 22.12.2007 г. без да е налице необходимост от спешна хирургическа интервенция. При това и в двата случая на извършени операции извън графика, пациентите не са представяни на онкологичен комитет за определяне на комплексно лечение, какъвто е стандартът при лечението на онкологично болните, нито са докладвани на плановия рапорт. Без значение са показанията на свидетеля Т, тъй като изразеното от нея задоволство от проведеното й оперативно лечение от д-р Б не променя установеното по-горе. Той е допуснал нарушения на трудовата дисциплина и наложеното му наказание "предупреждение за уволнение" не е прекомерно, независимо, че останалите нарушения, описани в заповед № 86/21.02.2007 г. не са установени. Санкцията е съобразена с тежестта на изследваните нарушения, техния брой, обстоятелствата, при които са извършени и безкритичността на служителя. Наказанието постига и превантивната си цел - да въздейства и коригира поведението на санкционирания служител, както и да дисциплинира останалите членове на колектива. Установените нарушения са индивидуализирани в заповедта за уволнение от обективна и субективна страна и за тях, преди налагане на наказанието, са искани обяснения от д-р Б. Ето защо, доводите му за нарушение на чл. 193 и чл. 195, ал. 1 КТ при осъществяване на дисциплинарната процедура, са неоснователни. При така изложените съображения, иска за отмяна на заповед № 86/21.02.2007 г. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Ищецът М. А. Б. следва да заплати на противната страна всички сторени в инстанциите съдебно-деловодни разноски - заплатени държавни такси и адвокатски възнаграждения, които са общо в размер на 181 лв. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение