Определение № 3430 от 09.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1526/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на С. И. Ш. и „Диала 04“ ООД против решение № 263086/05.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 4728/2021 г. от ІІІ“в“ състав на СГС. Страните си оспорват взаимно касационните жалби, с писмени отговори. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. С обжалваното решение, в обжалваната част, съдът е приел, че искът с правно основание чл.200 КТ е основателен за сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука. Съдът е приел, че на 05.07.2018 г. мотокар, управляван от ищеца при движение на заден ход, натоварен с пале бутилки, в района на ответното дружество и предприема маневра за навлизане към подход на склад с низходящ наклон и движение на заден ход на мотокара. По неизвестни причини водачът губи контрол над управлението, мотокарът започва ускорително движение по наклона, най – вероятно водачът не е предприел маневра за спиране и предприема маневра за напускане от мястото за управление и излизане извън мотокара. Водачът се захваща с ръка на предпазна ограда на входа на складовото помещение, излиза извън мотокара и се качва на стената на входа. При това движение товарът удря тялото на водача, повлича го по посоката на движение на мотокара, тялото се завърта, удря се в стената на входа и след приеминаване на мотокара пада на терена. Мотокарът продължава движението си, като товарът изпада от платформата и се установява в покой в района на складовото помещение. От медицинските документи е прието за установено, че на ищеца са установени травма на дясно рамо с многофрагментарно, разместено счупване на дясна раменна кост в областта на хирургичната шийка с изместване на фрагментите назад и непълно изкълчване на раменната (хумероскапуларната става) и счупване на горното и долно рамо на лонната тазова кост вдясно с разместване. Според вещите лица уврежданията са причинени от съчетания на механизъм на удар и притискане от мотокара и товара с въздействие в травмираните области на дясно рамо и таза в дясно отпред. При положение, че водачът е останал на мястото си и не е изоставил управлението на мотокара в движение, качвайки се встрани на перваз, не е възможно да се причинят описаните в медицинската документация травми. Разпитани в съдебно заседание вещите лица уточняват, че тялото се е ударило в стената на сградата, на отсрещната стена, няма данни за наклона на рампата, както и за теглото на товара. Трайно е било затруднено движението на крайника както по отношение на горни крайници заради счупването с луксация, така и по отношение на десен долен крайник във връзка със счупването на тазовите кости, повече от три месеца за раменната става и около два месеца и половина за тазовите кости. В рамките на причиненото затруднение на движението на крайника и докато не се възстановят движенията, съществено ще се затруднят основните функции както на долен крайник, така и на горен по отношение на функцията на ръката. Характерът на злополуката като трудова и наличието на причинно - следствена връзка между злополуката и уврежданията се установява от разпореждане № 22396 от 06.08.2018 г. на длъжностно лице по чл. 60 КСО, за което не е спорно, че е влязло в сила. Съдът е приел, че пострадалият е допринесъл за настъпването на уврежданията, допускайки „груба небрежност“. Излизайки от мотокара в движение, вследствие на разклащането му при предприетата маневра за навлизане към подхода на склада, независмо дали това е импулсивна реакция, ищецът е нарушил Правилата за движение на карите на териториите на складовете, утвърдени от управителя на дружеството - ответник на 10.05.2015 г. – т. 2, т. 10, т. 12, с които е бил запознат, относно обстоятелствата, при които се допуска слизане от кара, както и забраната за оставянето на кара да работи, без водачът да бъде на мястото за управление, слизането и качването по време на движение или при работещ двигател, като не е съобразил и действията си при изгубване на устойчивост на машината и евентуално преобръщане, а именно: да остане в кабината със свити колене и наклонен в противоположна посока от тази на преобръщането. В случая от механизма на произшествието е било несъмнено ясно, че действията на ищеца по напускане на мястото за управление и излизане извън машината, хващайки се за предпазната ограда, при движение на кара в наклон и с товар, могат да доведат до злополука, увреждаща здравето, но въпреки това са били предприети в нарушение с установените правила за безопасност, както и с проведените на работника предишния ден инструктажи за работа, като ищецът е знаел, че с тези действия би допринесъл за вредоносния резултат, но се е надявал, че ще го предотврати. Съдът се е позовал на КСМАТЕ, от която е приел за установено, че ако водачът е останал на мястото си в мотокара и не е изоставил управлението, е нямало да получи процесните травми. Това дали ищецът е опитен професионалист е ирелевантно при установения механизъм на настъпване на вредите, а именно – неполагане на дължимата грижа, която и най – небрежният би положил в конкретната ситуация (да се опита да овладее мотокара след съприкосновението му със стената, а не да излиза от него в движение, по наклон и с товар). За неоснователни са приети доводите на ищеца, че уврежданията са вследствие на неизправност на мотокара, тъй като по делото не са събрани доказателства в тази връзка, а и се разколебават от показанията на свидетел по делото. Прието е, че в случая ищецът е действал в грубо нарушение на правилата за безопасност на работодателя при работа с мотокари, поради което въззивният съд приема, че отговорността на работодателя следва да се намали по реда на чл. 201, ал. 2 КТ. Съдът е взел предвид характера и тежестта на увреждането на здравето – две тежки травми, засягащи функциите на крайниците, причинили на ищеца трайно затруднение в движенията на десен горен крайник за срок повече от 30 дни без опасност за живота и трайно затруднение в движенията на долни крайници за срок повече от 30 дни, характера и обстоятелствата, при които са получени травматичните увреждания, наложената хирургична интервенция, поставянето на заключваща плака с винтове на раменната кост на дясна ръка, от която ищецът търпи неудобства, сравнително дългия период на възстановяване, който все още не е приключил, доколкото са налице ограничения в движенията на крайниците на ищеца, рехабилитацията, причинените неудобства в битов и личен план – нуждата от чужда помощ в продължение на два месеца и половина, обстоятелството, че повече от месец ищецът не е могъл да полага труд, негативните емоционални изживявания. Съобразявайки възрастта, на която ищецът е претърпял злополуката - 45 г., трудоспособна възраст, която обаче предполага по – бързо справяне с негативните последици от инцидента, добрия следоперативен резултат с консолидация на фрактурата, както и съществуващите в страната обществено - икономически условия към момента на настъпване на злополуката - 2018 г., съдът е приел, че с определянето на обезщетение в размер от 30 000 лв. ще бъде постигнат справедлив баланс между вредите и паричното измерение на нуждата от обезвреда съобразно принципа, въведен в чл. 52 ЗЗД. Приет е процент на съпричиняване от 50%, като с него е намалено и посоченото по-горе обезщетение. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване към касационната жалба на ищеца се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС и т.3 на същата разпоредба – които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Твърди се, че е налице непротиворечива практика на ВКС, съгласно която „груба небрежност“ е налице тогава, когато работникът действа, като съзнава и следва да очаква, че може да претърпи злополука, но самонадеяно се надява да я предотврати. С цитираните съдебни решения на ВКС е прието посоченото от касатора. В случая, съдът е приел абсолютно същото от правна страна, поради което не е налице отклонение или противоречие с цитираните съдебни решения, като не е налице соченото основание за допускането на касационното обжалване по този правен въпрос. Наличието на трайна и единна съдебна практика по въпросите за наличието на проява на груба небрежност и съобразяването на същата практика /цитирана в съдебното решение/ - решение № 202/12.12.2014 г. по гр. д. № 1298/2014 г. и решение № 18/08.02.2012 г. по гр. д. № 434/2011 г., двете на III г. о. на ВКС, решение № 125/04.05.2016 г. по гр. д. № 4417/2015 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 60/05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 45/08.04.2021 г. по гр. д. № 1580/2020 г. на ВКС, III г. о., решение № 268/25.03.2021 г. по гр. д. № 1030/2020 г. на ВКС, IV г. о. и др., водят и до липсата на соченото основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът е постановил очевидно неправилно решение, като се излагат обстоятелства и факти, които също са възприети от съда, но се твърди, че не е налице проява на груба небрежност. Липсва позоваване, а и данни за очевидна необоснованост на съдебното решение, поради което не е и налице соченото касационно основание по чл.280, ал.2 ГПК. Съдът е изложил мотиви относно механизма на произшествието, изложил е доводи за наличието на груба небрежност от страна на работника, не е приел от фактическа страна че е налице „самопричиняване“, обсъдил е доказателствата по делото и въпреки препращането към мотивите на първата инстанция е изложи подробни фактически и правни изводи, поради което не е процедирал в противоречие със съдебната практика на ВКС, каквито са твърденията в касационната жалба на касатора – ответник. Предвид изложеното, касационото обжалване не следва да се допуска, като разноски не следва да се присъждат. Водим от горното, състав на ВКС