Определение № 18 от 07.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1423/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Болеро“ ЕООД срещу въззивно решение № 54/17.01.2024 г. по гр.д. № 1939/2023 г. на Бургаския окръжен съд, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1 КТ.

Ответникът М. Г. К. в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от страна по делото срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на въззивното решение по иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ и поставя правни въпроси във връзка с доводите си.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от правна страна следното:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На 02.11.2022 г. ищцата е отправила до работодателя (ответник) 3-.месечно писмено предизвестие, че прекратява трудовото правоотношение с него (на основание чл.326, ал.1 КТ) и че ще отработи срока на предизвестието;

Преди да изтече тримесечното предизвестие на 08.12.2022 г. ищцата е уведомила работодателя, че упражнява правото си да прекрати трудовия договор без предизвестие на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ поради извършване на удръжки от трудовото възнаграждение без основание и неизплащане на трудовото възнаграждение в пълен обем.

Със заповед от 12.12.2022 г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение на основание чл.326, ал.1 КТ поради отправено от работника предизвестие и е наредил изплащане на неизползван платен годишен отпуск. Заповедта е връчена на ищцата на 14.12.2022 г., което ищцата признава с исковата си молба

От правна страна въззивният съд е приел следното:

Въззивният съд съобразява практиката на ВКС, че правото по чл.327 КТ се упражнява чрез едностранно волеизявление до работодателя, след като получи волеизявлението, той не може да прекрати трудовия договор на друго основание, т.к. от този момент насетне субективното право на работника или служителя по чл.327 КТ вече е упражнено. Това право е произвело своето действие по аргумент от чл.335, ал.2, т.3 КТ. Трудовият договор е прекратен и не може отново да се прекратява, Работодателят не може да преценява дали правото на работника действително е съществувало, за да приеме, че то продължава да обвързва страните и повторно да го прекрати на друго основание. На такава преценка няма право и съдът, разглеждащ спора за законността на последвалото прекратяване на трудовото правоотношение, извършено от работодателя. В този смисъл. са решенията на ВКС .по следните граждански дела: 3418/19-III г.о., 3101/2008 – V г.о., 832/2010 – III г.о..

Като коректив в практиката на ВКС е изведено, че трудовото правоотношение не се прекратява, ако работникът злоупотреби с правото си по чл.327 КТ, например за да избегне дисциплинарно наказание за нарушение, което е извършено преди отправяне на едностранното изявление. В този смисъл. е решението на ВКС по гражданско дело 1289/2014 – IV г.о. и определения по други дела.

Ищцата не е злоупотребила с правото си по чл.327 КТ, т.к. по делото нито се твърди, нито има доказателства да е имало образувано на дисциплинарно производство срещу нея. Посочената практика на ВКС не касае случаите, когато работникът е извършил дисциплинарно нарушение, но срещу него все още не са предприети конкретните разписани в закона действия – да са му поискани обяснения, да е започнало събирането на доказателства и др. (чл.193 и сл. КТ).

В разрез с установената съдебна практика първоинстанционният съд е събрал доказателства дали е било налице основание работникът да упражни правото си по чл.327 КТ. В случая работодателят разполага само с възможност да предяви отделен иск, ако счита, че му се полага обезщетение за неспазено предизвестие или е претърпял други вреди (решение по гр.д. 1289/2014 - – IV г.о. (посочено и по-горе).

Само за пълнота следва да се отбележи и че е неправилен изводът, че правото по чл.327, ал.1, т.1 КТ може да бъде упражнено само когато не е изплатено цялото трудово възнаграждение. В практиката на ВКС се приема, че може да е налице и само частично плащане (решение по гр.д. 1247/2011 – III г.о.).

Неправилен е и изводът, че към момента на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение то вече е било прекратено, т.к. в нито един момент работникът не е заявявал, че няма намерение да отработи предизвестието.

Нито неявяването на работа, нито уведомлението по чл.327, ал.1, т.1 КТ нямат такова значение.

За работодателя е съществувала възможността да накаже работника дисциплинарно, но и да прекрати правоотношението (решение по гр.д. на ВКС 1833/2009 – IV г.о.).

Трудовото правоотношение би се прекратило с изтичането на срока на предизвестието (чл.335, ал.2, т.1 КТ), който съгласно договора между страните е тримесечен. Предизвестието е подадено на 02.11.2022 г. и правоотношението няма как да е било прекратено към 12.12.2022 г., когато е издадена процесната заповед.

Поради това заповедта за уволнение на посоченото основание е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В касационната си жалба, във връзка с доводи, че са неправилни изводите на въззивния съд, че прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ е незаконосъобразно и че не е налице злоупотреба с право, жалбоподателят поставя следните правни въпроси, за които твърди, че противоречат на практиката на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК:

1. Подлежи ли на прекратяване по реда на чл.327, ал.1, т.2 КТ трудовият договор на работника, когато основанието за това не се е проявило реално и по трудовото правоотношение е налице волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.326, ал.1 КТ, което не е оттеглено?

Въпросът не е обуславящ. Той се основава на неприетите от въззивния съд за основателни твърдения на жалбоподателя.

Видно от изложеното за мотивите му въззивният. съд не е приел, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, предвидено в чл.327, ал.1, т.2 КТ, не се е проявило реално.

Напротив, както беше посочено, въззивният съд е приел, че второто волеизявление (за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ) е достигнало до работодателя и е породило действие преди да е изтекъл тримесечният срок по първото предизвестие (трудовото правоотношение не е било прекратено на основание чл.236, ал.1 КТ). И че доколкото не е установена злоупотреба с право, т.к. не се твърди нито доказва образуване на дисциплинарно производство срещу ищцата, трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ.

Доколкото е поставен правният въпрос: дали едностранното изявление на работника за прекратяване на трудовия договор без предизвестие, което е достигнало до работодателя, поражда действие, независимо дали е осъществен фактическият състав по чл.327, ал.1, т.2 от КТ, или може да се преценява налице ли е този фактически състав и да се приеме, че трудовото правоотношение продължава да съществува, то въззивният съд му е отговорил в точно съответствие със съдебната практика на ВКС, отразена в решение № 59/16.06.2020 г. по гр.д. № 3418/2019 г. на III г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК, на което въззивния съд се е позовал коректно.

2. Следва ли да се приеме за доказано, че е налице злоупотреба с право по чл.327, ал.1, т.2 КТ, когато по делото са налице достатъчно данни за недобросъвестно поведение на работника и в тази връзка е извършил съдебно и извънсъдебно признание на неизгодните за него факти?

Въпросът е свързан с довод на жалбоподателя, че съдът е игнорирал съдебно и извънсъдебно признание на ищцата за неизгодните за нея факти.

Въпросът не е обуславящ, т.к. както беше посочено, въззивният съд е приел, че по делото нито се твърди, нито има доказателства работодателят да е образувал дисциплинарно производство срещу ищцата.

Изводът на въззивния съд е в съответствие с установената практика, че в съответствие с диспозитивното начало, установено с правилото на чл.6 ГПК, съдът не следва да установява, да обсъжда и да основава решението си на факти, които не са въведени в предмета на спора в преклузивните срокове за това (които не се съдържат в твърденията на страните, на които са основали своите искове и възражения срещу исковете).

3. Формално ли е основанието за прекратяване по реда на чл.327, ал.1, т.2 КТ, след като съгласно процесното решение трудовото правоотношение следва да се прекрати от работодателя единствено въз основа на изявлението на работника и без да се вземе предвид, че правното основание на разпоредбата не се е проявило реално?

Този въпрос се съдържа и в първия. На него бяха изложени съображения по-горе. Както беше посочено, той не е обуславящ, т.к. въззивният. съд не е приел, че правното основание на разпоредбата не се е проявило реално. Напротив, както беше посочено, въззивният съд е приел, че второто волеизявление (за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ) е достигнало до работодателя и е породило действие преди да е изтекъл тримесечният срок по първото предизвестие (трудовото правоотношение не е било прекратено на основание чл.236, ал.1 КТ).

И т. к. приетото от въззивния съд по установената от него фактическа обстановка е в точно съответствие с приетото в решение № 59/16.06.2020 г. по гр.д. № 3418/2019 г. на III г.о., на което въззивният съд се е позовал коректно

Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени наведените основания за допускане по касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.

С оглед този изход от производството касационният жалбоподател няма право на разноски, а искането на ответника за присъждане на направените разноски в размер на 500 лева за процесуално представителство е основателно и доказано с представения по делото договор за правна защита и съдействие (л.29), в който е отразено уговарянето и заплащането на сумата.орено.

Воден от изложеното съдът