Определение № 760 от 04.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3080/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. С. С. против решение от 14.01.2014 г., постановено по гр.д.№ 9986/2013 г. от ІІІ”в” състав на Софийски градски съд. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл по основателността на предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ от К. С. С. против [фирма]. Трудовото правоотношение между страните по спора е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращение в щата. Съдът е приел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразна, поради наличието на реално съкращение в щата на ответното предприятие, като при прекратяването на трудовото правоотношение са спазени законовите изисквания, свързани със задължението на работодателя да извърши на основание чл.329 КТ подбор. Задължението на работодателя да извърши подбор произтича от това, че при съкращението в щата, от предвидените за длъжността, която е заемал ищеца, 14 щатни бройки при старото щатно разписание, при новото са останали 10 щатни бройки. Във връзка с направеното от ищеца оспорване на законосъобразността на извършения подбор, съдът е обсъдил както писмените доказателства в тази насока, представени от работодателя, чиято е тежестта от доказването на законосъобразността – протокол за извършен подбор, така и свидетелските показания, установяващи обективността на поставените оценки на работниците, между които се е извършил подбора. Съдът е приел за спазени законоустановените критерии по чл.329, ал.1 КТ при извършването на подбора от страна на работодателя, като е приел, че е установено по делото, че членовете на комисията по подбора са имали преки впечатления от работата на всеки един от работниците. Съдът е приел, че поставените оценки съответствуват на нивото на действително притежаваните от работниците квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, като поставените конкретно на ищеца оценки са резултат от забележки относно работата му, както и по отношение на работа в екип. Въз основа на горното, съдът е приел, че е налице реално съкращение в щата на предприятието на ответника, извършен е законосъобразен подбор на основание чл.329 КТ, като предявения иск за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ е неоснователен и следва да се отхвърли, като съдът на това основание е счел и акцесорните искове с правно основание чл.344, ал.1 ,т.2 и т.3 КТ за неоснователни. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС по тях – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочените правни въпроси са, следва ли квалификацията на работниците, участвували в подбора, да се преценява въз основа на документи за завършено образование и допълнителна квалификация или може да се доказва със свидетелски показания и следва ли доказателствената тежест от това да се носи от работодателя, при доказване с писмени доказателства, както и трябва ли работодателя при доказване на законосъобразност на подбора да изложи мотиви за дадените оценки на всеки един от работниците и да докаже конкретни факти за начина на справяне с работата на всеки един от тях или са достатъчни общи показания на свидетели, че едни работници са се справяли по-добре, без посочване на конкретни факти. В конкретния случай, съдът не е изложил мотиви, защо приема, че ищецът е следвало да получи поставената му оценка по показателя „квалификация”, както и не е изложил мотиви във връзка с твърдението на ищеца по исковата молба, повторено и във оплакванията му по същество във въззивната жалба, във връзка с твърдението му, че на работа са останали работници, които притежават по-ниска квалификация, т.е ниво на образование. В тази връзка, съдът е направил правни изводи за спазване на законовите критерии и конкретно по критерия „квалификация”, без да са налице писмени доказателства, удостоверяващи нивото на квалификация за всеки един от работниците, участвували в подбора. В тази насока, съдът е направил своя правен извод без да е установил фактите по този показател въз основа на писмени доказателства, при спазване тежестта от доказването. В тази насока, съдът е процедирал в противоречие с възприетото от ВКС с решение № 188/2012 г. по гр.д.№ 428/2011 г. на ІV г.о. на ВКС и решение № 17/2012 г. по гр.д.№ 547/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС, и двете постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика по смисъла на разясненията, дадени с ТР №1/2009 г. На основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационното обжалване следва да се допусне по правния въпрос следва ли квалификацията на работниците, участвували в подбора, да се преценява въз основа на документи за завършено образование и допълнителна квалификация или може да се доказва със свидетелски показания и следва ли доказателствената тежест от това да се носи от работодателя. Предвид изложеното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия