Определение № 568 от 08.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1967/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Напоителни системи“ ЕАД срещу въззивно решение № 1111/06.03.2023 г. по в.гр.д. № 9574/2022 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 5262/25.05.2022 г. по гр.д. № 64261/2021 г. на Софийския районен съд, с което са уважени искове на И. Х. Ц. срещу „Напоителни системи“ ЕАД с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен счетоводител“ в „Напоителни системи“ ЕАД и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 25 720.20 лева – обезщетение за оставането и без работа поради уволнението за периода от 27.10.2021 г. до 27.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба – 10.11.2021 г. до окончателното и изплащане и с което ответникът е осъден да заплати на ищцата разноски за първата инстанция, като въззивният съд е присъдил разноски и за въззивната инстанция.

Ответникът по касационната жалба И. Х. Ц. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима: подадена е от надлежна страна в установения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

Спорно е дали работодателят е изпълнил задължението си по чл.193 КТ.

Ответникът, в чиято тежест е да установи с позволените от закона доказателствени средства тези релевантни за спора факти и обстоятелства, което му е изрично указано с постановеното по делото определение по чл.140 от ГПК, твърди, че е изпълнил задължението си да изслуша ищцата или да приеме писмените и обяснения.

От представените по делото писмени доказателства обаче се установява обратното, включително по отношение на посоченото в т.1 от процесната заповед нарушение на трудовата дисциплина.

С представената по делото покана от 19.10.2021 г. от ищцата е поискано писмено обяснение по 8 пункта, свързани с финансово-счетоводната отчетност на дружеството – ответник в 7-дневен срок. С представената по делото заповед от 22.10.2021 г. на ищцата е наредено да представи документи относно извършени плащания на доставчик на горива със срок на изпълнение до 15.30 часа на същия ден. С доклад от 22.10.2021 г. ищцата е заявила, че не разполага с исканите от нея документи, предвид заеманата от нея длъжност. С процесната заповед от 27.10.2021 г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като първото посочено основание (нарушение на трудовата дисциплина) е непредоставянето в срок на изисканата с покана от 19.10.2021 г. информация (писмено обяснение).

Следователно работодателят приема, че от една страна непредоставянето на тази информация представлява дисциплинарно нарушение и съответно основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, а от друга страна – същото е и покана за изслушване или даване на писмени обяснения по смисъла на чл.193, ал.2 КТ.

Както правилно е отбелязал и първостепенният съд, даването на обяснения от служителя в производството по налагане на дисциплинарно наказание е право, но не и задължение. Още по-малко пък то може да бъде самостоятелно основание за налагане на дисциплинарно наказание. По отношение на посочените в процесната заповед нарушения по трудовата дисциплина по т.2 и 3 от същата, по делото липсват каквито и да било доказателства за тези нарушения да са поискани от служителя писмени обяснения или да му е дадена възможност да бъде изслушан.

Следователно по отношение на трите посочени в процесната заповед основания е налице хипотезата на чл.193, ал.2 КТ – работодателят предварително не е изслушал служителя и/или не е приел писмените му обяснения, поради което съдът следва да отмени дисциплинарното наказание без да разглежда спора по същество.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касационният жалбоподател извежда следния правен въпрос:

1. Когато работодателят е спазил процедурата по чл.193, ал.1 КТ за налагане на дисциплинарно наказание, поискал е обяснения от работника, но обяснения не са били изслушани поради вина на работника, приложима ли е разпоредбата на чл.193, ал.2 КТ?

Жалбоподателят твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 254/04.11.2014 г. по гр.д. № 7086/2013 г., IV г.о. на ВКС и с решение № 187/24.10.2017 г. по гр.д. № 821/2017 г., IV г.о. на ВКС, постановени в производства по чл.290 ГПК - основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

В двете решения е установен отказ на работничка да даде обяснения и е прието, че когато обясненията не са изслушани и дадени по вина на работника, работодателят е изпълнил изискванията по чл.193, ал.1 КТ, поради което разпоредбата на чл.193, ал.2 КТ е неприложима.

Въпросът не е обуславящ, тъй като в обжалваното въззивно решение е установена друга, различна фактическа обстановка - въззивният съд не е приел, че обясненията не са изслушани и дадени по вина на служителя, а обратното – че не са поискани от работодателя.

Въпросът е основан на неприетите за установени по делото твърдения на жалбоподателя.

Поради изложеното, настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещната страна претендира разноски и е представила договор за процесуално представителство и преводен документ, от които се установява уговарянето и заплащането на 3 600 лева за процесуално представителство в касационната инстанция, поради което искането и е основателно.

Воден от изложеното съдът