Определение № 5629 от 03.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2467/2025 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [община], представлявана от кмета А. А., чрез адвокат П. П., и Общинско звено “Заведения за социални услуги“ към [община], срещу въззивно решение № 71 от 11.02.2025 г., постановено от Благоевградския окръжен съд по в.гр.д. № 1376/2024 г. Касаторът излага съображения за неправилност. Насрещната страна Т. К. Т., чрез адвокат Б. П., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Благоевградски окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Благоевградски районен съд, признал за незаконно уволнението на Т. К. Т., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, възстановил същата на заеманата преди това длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и осъдил работодателя да заплати на Т. Т. обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 6733,98 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. За да постанови този резултат, въззивният съд установил (като посочил, че препраща изцяло към установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, на осн. чл. 272 ГПК), че между ищцата Т. и [община] е било налице трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор от 01.10.2021 г., като ищцата заемала длъжността “санитар“ в звено - „Заведения за социални услуги“ (ЗСУ), с място на работа „Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с умствена изостаналост“, [населено място]. С решение № 73, по протокол № ., от заседание на Общинския съвет, проведено на 19.02.2024 г., съветът актуализирал дейностите, капацитета и числеността на персонала за делегираните държавни и общински дейности, предоставяни в [община], като общата численост за общинско звено „ЗСУ“ - 196 бройки, преди решението от 19.02.2024 г., е намалена на 192 бройки. Със заповед № 173 от 23.04.2024 г. кметът на [община] е определил състав на комисия, която да извърши подбор на служителите в общинско звено „Заведения за социални услуги – [община]“, заемащи следните длъжности: санитар, общ работник, социален работник/ръководител екип и социален работник, като утвърдил системи за измерване на трудовото изпълнение и индивидуална оценка на служителите. С протокол №. от 29.04.2024 г., назначената от кмета комисия единодушно му предложила да прекрати трудовото правоотношение на ищцата Т. и още две лица, като всички заемали длъжността “санитар“. Комисията провела на 24.04.2024 г., 25.04.2024 г. и 26.04.2024 г. заседания, като прегледала досиетата и попълнила индивидуалните оценъчните карти на служителите. Със заповед № 126 от 29.04.2024 г. на кмета на [община] е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, считано от 30.04.2024 г., на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради съкращаване в щата. В поименното щатно разписания на служителите в общинско звено „Заведения за социални услуги – [община]“, в сила от 03.06.2024 г., сред които и за „Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с умствена изостаналост“, [населено място], са предвидени 9 щатни бройки, а по старото (преди съкращаването на щата) те били 10; Съдът приел, че в случая е налице реално съкращаване на щата, послужило като основание за издаване на атакуваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение; бройките на щатове в общинското звено са запазени (24), но е намалял броят на санитарите, като е създадена нова длъжност - „готвач“. Съдът посочил, че подборът измежду работниците следва да се извърши не в рамките на цялото предприятие, а само измежду работниците в рамките на обособената структура, в която се извършва съкращаването на щата и такава в случая не е само териториално обособеното звено или звено, което е отделено финансово-икономически (отделен източник на приходи, отделна разходна сметка), но и всяко образувание, което е обособено в организационно-управленската структура на предприятието - самостоятелна организационна единица в цялостната структура и организация на предприятието, каквито са не само клонът на дружеството или негово поделение, но и отделните отдели и цехове. При тези съображения, въззивният съд заключил, че подбор по смисъла на чл. 329 КТ не се извършва между служители в рамките на структурно обособено звено на едно предприятие, когато щатни бройки се намират в различни населени места в страната, а такъв следва да се извърши само между работници или служители в рамките на съответното структурно обособено звено за съответния район или населено място, при наличието на повече от една щатна бройка за определена длъжност. Съдът е приел, че в случая работодателят е направил подбор между всички санитари и хигиенисти от звено „Заведения за социални услуги” към [община], а е трябвало да направи такъв само за „Центъра за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с умствена изостаналост“ в [населено място]. Наред с това, съдът установил, че друго лице, заемащо длъжността „санитар” в „Центъра за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с деменция“ - [населено място], не е включено в направения подбор, както и трето лице, за което е отбелязано, че било “в майчинство“. В заключение съдът обявил подбора за незаконосъобразен, защото не е извършен между работници и служители в рамките на съответното структурно обособено звено за съответния район или населено място. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Счита, че в противоречие с практиката на ВКС, въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси: при съкращаване в щата, с оглед извършване на преценка дали е налице или не “относително самостоятелно обособено структурно звено“ в рамките на предприятието и в рамките на общото щатно разписание, единствено териториалният критерий ли следва да бъде отчетен; при отрицателен отговор, каква е относителната тежест на посочения критерий (той определящ ли е. Позовава се на решение № 329 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 1073/2010 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 290 от 11.07.2012 г. по гр.д. № 882/11 г. на ВКС, IV г.о; решение № 100 от 05.04.2011 г. по гр. д. № 701/2009 г. на ВКС, IV г.о. Съставът на Върховния касационен съд намира, че въпросите не съответстват точно на изложените от въззивния съд съображения за това кое звено в предприятието е структурно и самостоятелно обособено; съдът не е имал предвид само териториален признак; признал напр. и цеха за такова самостоятелно звено. Не се установява и поддържаното противоречие с цитираната съдебна практика. В решение № 385 от 21.11.2011 г. по гр.д. № 129/2011 г. на ВКС, IV г.о. е дал отговор кога различни звена (факултети), в едно и също населено място, са организационно-управленски обособени, със специфични функции, и кога не, трябва ли да се извърши подбор между служители, заемащи сходни длъжности в различни факултети на едно и също висше учебно заведение, които са в рамките на едно населено място. В решение № 100 от 05.04.2011 г. по гр. д. № 701/2009 г. на ВКС, IV г.о. е разяснено, че когато няколко структурни звена в предприятието са в едно и също населено място, при закриването на едно, ако в оставащите съществуват длъжности за същите или несъществено отличаващи се трудови функции, работодателят трябва ад извърши подбор между всички работници. С решение № 290 от 11.07.2012 г. по гр.д. № 882/11 г. на ВКС, IV г.о. и решение №329 от 13.07.2011 г. по гр. дело №1073/2010 г., на ВКС, IV г.о. е прието, че работодателят е длъжен да извърши подбора поначало само в рамките на обособената структура, като основната характеристика за относителната самостоятелност на съответното обособено структурно звено е организационно-управленската. Наред с това, се съобразяват и следните критерии - териториален (населено място, регион, област), финансово-икономически (отделен източник на приходи, отделна разходна сметка) и функционален (осъществяването на относително обособена дейност от общата дейност на предприятието). Върховният касационен съд не установява противоречие на въззивното решение с решение № 340 от 22.10.2013 г. по гр.д № 3147/2013 г. на ВКС, IV г.о. и цитираната в същото установена практика на ВКС по тълк. д. №3/2011 г. ОСГК, по следващия правен въпрос, поставен в изложението към касационната жалба: при оспорен подбор, подлага ли съдът на преценка съответствието с действително притежаваните от работника или служителя квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа и дали в подбора са включени всички лица, заемащи същата или сходна длъжност. Следват въпроси, които нямат характеристиките на такива по чл. 280, ал. 1 ГПК: домовете, в рамките на общинско звено “Заведения за социални услуги“, самостоятелно обособени структурни звена за целите на подбора по чл. 329 от КТ ли са; при съкращаване на длъжността “санитар“ в дома/центъра, в който е работила ищцата, измежду кои лица следва да бъде извършен подборът - само измежду лицата в „Центъра за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с умствена изостаналост“, [населено място], или измежду всички санитари в рамките на звеното “Заведения за социални услуги“; ако се приеме, че „Центърът за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с умствена изостаналост“, [населено място], в който е работила ищцата, е самостоятелно обособено структурно звено, а работодателят е оценил индивидуалното трудово изпълнение за съкращаваната длъжност „санитар" измежду всички санитари в рамките на общинското звено, то може ли да се приеме, че е налице подбор и ако “да“ същият законосъобразен ли е; може ли да се приеме, че е извършен подбор и да се изследва от съда (спрямо задълженията му) единствено подбора в рамките на „Центъра за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с умствена изостаналост“, [населено място]. Последният въпрос, повдигнат от касатора е: извършеното “в повече“ от работодателя при подбора, ползва ли го за целите на чл. 329 от КТ. Въпросът е включен в предмета на спора, а още е и от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Съдебният състав намира, че той следва да бъде уточнен по следния начин: Ако работодателят извърши подбор между повече от необходимия кръг служители или работници, съдът трябва ли да провери законосъобразността на същия по чл. 329 ГПК само измежду тези, за които е било нужно или възможно извършването на подбор. Касационно обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Мотивиран от горното, съдът