Определение № 293 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 852/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. п. „С. и т.” [населено място] против решение № 406/13.10.2014 г., постановено по гр.д.№ 569/2014 г. от състав на Окръжен съд – Враца. Ответникът оспорва касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на въззивен съд се е произнесъл по основателността на предявени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Съдът е приел, че предявените искове са основателни. Приел е за установено, че при съкращаване на единствената щатна бройка, законосъобразно работодателят не е извършил подбор съгласно чл. 329 от КТ, тъй като това е задължително за работодателя само при наличие на повече от една еднородни щатни бройки, които се съкращават и тогава подбора се прави межу работниците, които заемат тези длъжности. В конкретния случай, считано от влизане в сила на новото щатно разписание от 12.02.2014г. е съкратена единствената щатна бройка за длъжността „домакин”, която е заемала ищцата и няма други лица изпълняващи същата длъжност, при което и извършването на подбор не е било необходимо. Съдът е приел, че пред първоинстанционния съд са събрани противоречиви гласни доказателства във връзка с доказване факта кога ищцата е уведомила работодателя си за болничния лист от 14.02.2014 г. т.е. на 14.02.2014 г преди връчване заповедта за уволнение или от 17.02.2014 г т.е. фактическо представяне на болничния лист, доколкото това е релевантен факт, тъй като съгласно закрилата в КТ не може да бъде уволнен работник по време на отпуск вкл. в отпуск по болест. Съдът е приел, че в тежест е на работодателя по трудовите спорове да докаже, че болничния лист не е съществувал, когато е връчвана заповедта за уволнение на жалбоподателката, тъй като съгласно чл. 193 ал.3 от ГПК при оспорване съществуването на официален документ, в случая болничния лист от дата 14.02.2014 г, тежестта за доказване е върху този, който го оспорва - работодателя. Съдът е приел, че по делото липсват категорични доказателства, за несъществуването на болничния лист към момента на издаване заповедта за уволнение 14.02.2014 г., като в тази насока е ценил и свидетелски показания, които са подкрепа на твърдението на ищцата, че болничния лист е бил издаден до 9 ч. на 14.02.2014 г, а заповедта е връчена в 13 ч. на същия ден - с отказ и подпис на двама свидетели. По тези съображения, въззивният съд е приел, че след реалното съкращаване щата на ответното предприятие, заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение е връчена при неспазване разпоредбата на чл. 333 ал.1 т.4 от КТ, когато е била в отпуск по болест. На това основание съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна, отменил е същата, възстановил е ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и й е присъдил обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Сочения правен въпрос е относно съществуването на правомощието и дължи ли произнасяне въззивния съд, като инстанция по същество на спора, по въпрос/въпроси, свързани с нарушението на императивна правна норма е представлява ли това произнасяне нарушение на забраната за служебна проверка на правилността на обжалвания акт. На първо място, по този правен въпрос има формирана задължителна съдебна практика – т.1 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. На следващо място, съдът не е приел, че при липса на довод във въззивната жалба, той служебно прави преценка на правилността на съдебното решение, напротив, приел, че доводите относно закрилата на работника са направени, като с оглед разпределението на доказателствената тежест при оспорването на болничния лист са неговите относими изводи към изхода на спора по същество. Правен въпрос в тази насока не се сочи, поради което съдът не намира относими доводи към производството по допустимост на касационното обжалване във връзка с поставения процесуалноправен въпрос. Писмените доказателства, представени с касационната жалба не следва да се обсъждат, доколкото пред касационния съд е недопустимо представянето на нови писмени доказателства, още по-малко в производството по чл.288 ГПК, както и тяхното обсъждане като довод относно допустимостта на обжалването. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия