Определение № 5480 от 27.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2024 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на „МБАЛ-Пазарджик“ АД, чрез адвокат А. Ш. от АК-Пазарджик, срещу решение № 131 от 29.01.2024 г. по в.гр.д.№ 2430/2023 г. на Окръжен съд Пловдив в частта, с която се отменя решение № 3576/03.08.2023 г. по гр.д.№ 17612/2022 г. на Районен съд Пловдив и са отхвърлени исковете на „МБАЛ-Пазарджик“ АД против В. Р. Д., за платени по договор за повишаване на квалификацията от 01.02.2012 г. парични суми, съответно: 5799,58 лева – месечни възнаграждения от м.февруари до м.ноември 2012г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 02.12.2022г. до изплащането, както и лихва за забава за периода 10.06.2022г.- 02.12.2022г. в размер на 256,15 лева; 5880,41 лева – месечни възнаграждения от м.януари до м.май 2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 02.12.2022г. до изплащането, както и лихва за забава за периода 10.06.2022г.- 02.12.2022г. в размер на 259,72 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК по въпроси, които се свеждат до приложението на чл.234, ал.3, т.2 КТ, задължението на въззивния съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, както и налице ли е неоснователно обогатяване при уговорено връщане на разходите за обучение, във връзка с неизпълнението на договора за повишаване на квалификацията. От В. Р. Д., чрез адвокат И. К., е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба и твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че касационната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва страна по делото, поради което е редовна и процесуално допустима: За да постанови решението, въззивният съд е приел, че страните са обвързани от договор за повишаване на квалификацията от 01.02.2012 г. – за придобиване на специалност „Пневмология и фтизиатрия“ в следдипломно обучение, с който работодателят се е задължил да заплаща на специализанта разходи за обучение, както и месечно възнаграждение за извършена лечебно-диагностична дейност и/или медицински и здравни грижи, върху което възнаграждение се внасят съответните данъчни и осигурителни вноски на специализанта през този период. След успешно завършване на обучението и придобиване на специалността, специализанта се е задължил да работи при същия работодател за срок от 5 години, като при неизпълнение на това задължение дължи възстановяване на разходите за обучение. Съдът е установил, че трудовото правоотношение между страните е прекратено по молба на ответника, на основание чл.326 КТ, в нарушение на поетото задължение да работи при този работодател в уговорения срок. Направеното възражение за недължимост на получените месечни възнаграждения по чл.3, ал.2 от договора, според въззивният съд е основателно, поради гарантираната възмездност на положения труд, съгласно чл.242 КТ, а предявеният иск за обезщетение в размер на трудово възнаграждение, което е било изплатено на специализанта по време на обучението му, е неоснователен. При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по уточнения, при условията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, въпрос: При сключен договор за повишаване на квалификацията по чл.234, ал.1 КТ, дължи ли се възстановяване на заплащано от работодателя на специализанта месечно възнаграждение, за извършена дейност през периода на обучение, ако работникът или служителят не изпълни поетото задължение да остане на работа при този работодател за уговорения в договора срок? Поставеният материалноправен въпрос обуславя изхода на делото и крайните изводи на въззивния съд, но е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение № 326 от 19.05.2010 г. по гр.д.№ 706/2009 г. на ІV г.о. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение