Определение № 50103 от 27.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3266/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Нелсен Чистота“ ЕООД и „Ай Ес Ви Трейд“ АД, чрез адв. Я. Х., срещу въззивно решение № 668 от 25.05.2022 г. по в. гр. д. № 117/2022 г. на Окръжен съд – Варна, в частите, с които е потвърдено решение № 262553 от 01.10.2021 г. по гр. д. № 13547/2020 г. на Районен съд – Варна в частите, с които „Нелсен Чистота“ ЕООД, в качеството му на съдружник с 60 % дялово участие във „Варна 1“ ДЗЗД, е осъдено да заплати на Н. И. С. следните суми: 1) сумата от 7 200 лева, на основание чл. 200 КТ, представляваща припадащата му се част, съразмерна на участието му в гражданското дружество, от обезщетението за претърпените от ищеца Н. И. С. неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в резултат на настъпилата на 27.09.2019 г. трудова злополука в [населено място], ведно със законната лихва върху горната сума, считано от подаване на исковата молба в съда – 23.10.2020 г. до окончателното изплащане; 2) сумата от 784,06 лева, на основание чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 7 200 лева за периода 27.09.2019 г. – 23.10.2020 г.; 3) сумата от 978,42 лева, на основание чл. 200 КТ, представляваща припадащата му се част, съразмерна на участието му в гражданското дружество, от обезщетението за претърпените от ищеца имуществени вреди в резултат на гореописаната трудова злополука, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от подаване на исковата молба в съда – 23.10.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, както и в частите, с които „Ай Ес Ви Трейд“ АД, в качеството му на съдружник с 40 % дялово участие във „Варна 1“ ДЗЗД е осъдено да заплати на Н. И. С. следните суми: сумата от 4 800 лева, на основание чл. 200 КТ, представляваща припадащата му се част, съразмерна на участието му в гражданското дружество, от обезщетението за претърпените от ищеца Н. И. С. неимуществени вреди, причинени в резултат на настъпилата трудова злополука, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от подаване на исковата молба в съда – 23.10.2020 г. до окончателното изплащане; 2) сумата от 522,71 лева, на основание чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 4 800 лева за периода 27.09.2019 г. – 23.10.2020 г.; 3) сумата от 652,28 лева, представляваща припадащата му се част, съразмерна на участието му в гражданското дружество, от обезщетението за претърпените от ищеца имуществени вреди в резултат на гореописаната трудова злополука, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от подаване на исковата молба в съда – 23.10.2020 г. до окончателното ѝ изплащане. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторите поддържат наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: „Каква е степента на приноса на виновните действия на работника към противоправния резултат?“. Сочи се притоворечие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 510 от 30.11.2010 г. по гр. д. № 1923/2009 г. на IV г.о., решение № 140 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 1328/2012 г. на III г.о., решение № 157 от 24.06.2014 г. по гр. д. № 6210/2013 г. на III г.о. и решение № 290 от 18.11.2015 г. по гр. д. № 15/2015 г. на IV г.о. Ответната страна Н. И. С., чрез адв. А. Д. и адв. Г. И., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е недопустима в частта срещу въззивното решение, постановено по иска за обезщетяване на имуществени вреди с цена 3268,86 лв., на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В тази част касационната жалба следва да се върне, а образуваното по нея производство - прекратено. В останалата част касационната жалба е допустима – подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е установил като безспорно между страните, че към 27.09.2019 г. ищецът е изпълнявал длъжността „шофьор специализиран автомобил“ в консорциум „Варна 1“ ДЗЗД, в което ответниците „Нелсен – чистота“ ЕООД и „Ай Ес Ви Трейд“ АД са съдружници при дялово участие от 60 % за първото дружество и 40 % за второто. Посочил е за установено по делото, че злополуката, станала на 27.09.2019 г., при която ищецът Н. И. С. е получил полифрагментна фрактура на дясната илиачна кост, на десния ацетабулум и десни пубисни кости, е трудова по смисъла на чл. 55 КСО и чл. 200, ал. 1 от КТ, тъй като са налице всички елементи на този институт – увреждане на здравето на работника, което е внезапно по своя характер; злополуката е настъпила по време на изпълнявана от работника работа по трудово правоотношение с работодателя; в резултат на увреждането от злополуката пострадалият е бил временно неработоспособен за периода от 27.09.2019 г. до 23.05.2020 г. (т. е., за период от 240 дни), както и причинна връзка между увреждането и неблагоприятния резултат – временната неработоспособност. С оглед влязлото в сила разпореждане на НОИ ТП-Варна, с което злополуката с ищеца е приета за трудова, съдът е намерил, че възражението на ответниците по чл. 201, ал. 1 КТ, че ищецът е действал умишлено (в смисъл, че умишлено е причинил увреждането, респ., че умишлено е увредил здравето си), не може да се слуша във въззивното производство, тъй като това обстоятелство би изключило квалификацията на злополуката като „трудова“, а тя е приета за такава с влязъл в сила административен акт, който не е обжалван от работодателя по надлежния ред. Въззивният състав е приел за установено още, че в резултат на трудовата злополука ищецът е получил контузия – полифрагментна фрактура на дясната илиачна кост, на десния ацетабулум и десни пубисни кости; проведено е лечение – оперативно и медикаментозно, впоследствие е проведена и рехабилитация; по време и непосредствено след инцидента е изпитвал силни болки, които са отшумявали постепенно; след извършената операция ищецът е бил на легло за период от около месец и половина без възможност за самостоятелно обслужване, включително на личната си хигиена, като след този период постепенно е започнал да се изправя и придвижва – в началото с помощта на проходилка, впоследствие с патерици. Състоянието на ищеца е наложило партньорката му да остане вкъщи за около месец и половина за да го обгрижва денонощно. Установено е също, че освен силните физически болки ищецът е търпял и психически страдания – стрес, уплах и унижение от близко до безпомощното състояние, в което се е намирал около месец и половина след злополуката, заради необходимостта да разчита изцяло на грижата на друг човек, пък било то и най-близък, за задоволяване на най-елементарните битови и хигиенни нужди, т. е., злополуката се е отразила тежко върху обичайния начин на живот на ищеца за дълъг период от време. Отбелязано е още, че злополуката се е отразила зле и на психичното му здраве – ищецът е развил „разстройство в адаптацията“ – леко изразено тревожно депресивно състояние, което имайки предвид състоянието, в което е бил изпаднал след травмата, е нормално, не е необичайно и е отшумяло в рамките на няколко месеца с подобряване на соматичното му състояние. Отчетено е, че при обичаен период за възстановяване от подобна травма в рамките на между осем и дванадесет месеца (възстановяване на работоспособността, а не възстановяване до степен да се обслужва сам и да извършва обичайни ежедневни дейности, изключващи способността да работи съобразно поясненията на вещото лице в с. з.), възстановителният период при ищеца е продължил осем месеца (240 дни), че понастоящем ищецът е напълно възстановен и няма някакви последици от травмата, а също и че към настоящия момент е психично здрав, липсват и данни за наличието на постравматичен стрес у ищеца. При тези данни съдът е отбелязал, че размерът на обезщетението на неимуществените вреди е ограничен от законодателя единствено от критерия на справедливостта – чл. 52 от ЗЗД. Позовал се е на разясненията, дадени с ППВС № 4/1968 г. и след съвкупната преценка на изложените по – горе факти и при отчитане на средното ниво на икономическото благосъстояние на правните субекти в страната към момента на настъпване на увреждането е стигнал до извода, че за обезщетяване на установените неимуществени вреди от трудовата злополука ще е справедливо ищецът да получи парично обезщетение в размер на около 40 месечни минимални работни заплати. Месечната минимална работна заплата през 2019 г. (към момента на увреждането) е фиксирана на 610 лева. С оглед горното съдът е приел, че справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е обезщетение в размер на 24 000 лева. Оплакванията на ответниците по исковете, че присъдените обезщетения за неимуществени вреди са прекомерно завишени и не съответстват на степента на нараняванията, болките и страданията, търпени от ищеца, въззивната инстанция е намерила за неоснователни. Съобразила е, че обичайният възстановителен период при подобна травма, съобразно и състоянието и възрастта на ищеца, е в рамките на осем до дванадесет месеца. Поради това и от една страна нямало противоречие между съдебно-медицинската експертиза и болничните листи, а от друга – възстановяването на ищеца е протекло именно в рамките на обичайния възстановителен период, което обстоятелство било преценено при определянето на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от трудовата злополука. Оплакванията на ищеца, че присъдените обезщетения за неимуществени вреди са прекомерно занижени и не съответстват на степента на нараняванията, болките и страданията, търпени от него, също са приети за неоснователни. В случая били съобразени всички обстоятелства съгласно ППВС № 4/1968 г. при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от ищеца от трудовата злополука, станала на 27.09.2019 г. По отношение на претенциите за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от гореописаната трудова злополука, съдът е приел, че от представените от ищеца писмени доказателства, вкл. и фискални бонове, обсъдени по-горе, е видно, че за закупуването на медицински изделия, лекарства и материали, получаване на образни изследвания на оптичен носител, както и за потребителски такси за болничен престой на ищеца в периода 01.10.2019 г. – 20.01.2020 г. ищецът е заплатил сума в общ размер на 3261, 40 лева. Записванията в горните писмени доказателства относно вещите и услугите, заплатени от ищеца в периода 01.10.2019 г. – 20.01.2020 г. се потвърждавали и от установените по делото факти, а именно – болничния престой на ищеца, проведеното оперативно лечение, последващия престой в санаториум в болницата на МВР, закупуване на медикаменти и санитарни материали в периода непосредствено след злополуката до възстановяването му. При тези изводи съдът е обобщил, че преките имуществени вреди за ищеца, изразяващи се в претърпени загуби, които са в причинна връзка с настъпилата злополука и за които работодателят отговаря са в размер на сумата от 3261, 40 лева. Относно наличието на проявена груба небрежност от ищеца и приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, въззивният състав е посочил, че анализът на доказателствата по делото, включително и наведените от ищеца в исковата му молба твърдения относно механизма на настъпване на злополуката, обосновават извода, че ищецът след като е слязъл от кабината на камиона се е качил на платформата на камиона, на товарната му част, върху която е бил натоварен и контейнерът за отпадъци и е паднал оттам. Отчел е, че съгласно т. 14 от утвърдената от работодателя „Инструкция за безопасна работа с автомобили“ при товаро-разтоварна дейност на автомобили тип „контейнеровоз“ се забранява да се правят опити за ръчно отваряне на покривалото на 4 и 6 м3 контейнер; забранява се и качването на платформата. В тази връзка е приел, че при настъпване на злополуката ищецът в нарушение на горната инструкция се е намирал на платформата (на товарната част) на камиона за да свали покривалото на контейнера, откъдето е и паднал. Въз основа на гореизложеното съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 201, ал. 2 от КТ, за намаляване на отговорността на работодателя, тъй като ищецът е допринесъл за настъпване на трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. В случая действията на ищеца, изразяващи се в съзнателното нарушаване на правилата за безопасност – качване на платформата (на товарната част) на камиона, въпреки установената забрана в цитираната инструкция, с която ищецът е бил запознат – според съда обосновава извода за проявена груба небрежност. Отчел е още, че критерий за размерите (за съотношението) за компенсацията на вините на работодател и пострадал при проявена груба небрежност е обективното съотношение в приносите за настъпване на трудовата злополука. Като е съобразил горните обстоятелства, механизма на настъпване на трудовата злополука, факта, че причина за настъпване на злополуката е и че пострадалият Н. С. се е качил на платформата на камиона при контейнера за отпадъци, в нарушение на утвърдената от работодателя инструкция, съдът е намерил, че отговорността на работодателя следва да бъде намалена с петдесет на сто. С оглед изложеното въззивната инстанция е посочила, че приетият размер на дължимото от работодателя обезщетение за неимуществени вреди от 24 000 лева следва да бъде намален с 50 на сто при приложението на чл. 201, ал. 2 от КТ, поради което е изчислила дължимото от работодателя обезщетение в размер на 12 000 лева, съответно: 7200 лева от „Нелсен – чистота“ ЕООД и 4800 лева от „Ай Ес Ви Трейд“ АД, съобразно дяловото им участие в Консорциум „Варна 1“ ДЗЗД. Съобразно приетия размер на дължимото от работодателя обезщетение за имуществени вреди от 3261, 40 лева, намален с 50 на сто при приложението на чл. 201, ал. 2 от КТ на 1630, 70 лева, съдът е изчислил същото, както следва: 978, 42 лева лева от „Нелсен – чистота“ ЕООД и 652, 28 лева от „Ай Ес Ви Трейд“ АД, съобразно дяловото им участие в Консорциум „Варна 1“ ДЗЗД. Размерът на сумата, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 12 000 лева за периода от датата на увреждането (27.09.2019 г.) до подаването на исковата молба – 23.10.2020 г. е изчислен от съда на 1306, 77 лева, дължими съответно: 784, 06 лева от „Нелсен – чистота“ ЕООД и 522, 71 лева от „Ай Ес Ви Трейд“ АД. При тези мотиви въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение в частите, с които исковете на ищеца Н. С. против двамата ответници по чл. 200 КТ за обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от трудовата злополука, и по чл. 86 ЗЗД са уважени за разликата над приетите във въззивното решение размери до размерите, посочени в първоинстанциноното решение, следва да се отмени. При тези мотиви на въззивния съд се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Съображенията за това са следните: Поставеният от касаторите в изложението въпрос съставлява общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото е обуславящ правните изводи на въззивния съд, но същият не е решен в противоречие с практиката на ВКС. По въпроса относно грубата небрежност, приноса и определянето на процента на съпричиняване има формирана задължителна практика на ВКС, включително и сочената от касатора. Според тази практика грубата небрежност представлява неполагане на дължимата грижа, която и най-небрежният би положил. Процентът на съпричиняване се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които са допринесли за резултата и съотношението между тях. Съдът е длъжен да изложи мотиви относно правнорелевантните факти след преценка на доказателствата като обоснове кои факти въз основа на кои доказателства счита за осъществени и съответно кои факти не са се осъществили поради липсата на доказателства. В случая въззивният съд е тълкувал материалноправните и процесуалноправните норми в съответствие със задължителната практика на ВКС като е приел, че работникът действа при груба небрежност само в случаите когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка; посочил е, че в случая действията на ищеца – качване на платформата на камиона, въпреки установената забрана, с която е бил запознат, обосновават извод за проявена груба небрежност; обосновал се е, че определя процент на съпричиняване от петдесет на сто като е преценил всички обстоятелства, механизма на настъпване на трудовата злополука и най-вече фактът, че причина за настъпване на трудовата злополука е и (а не само това), че пострадалият се е качил на платформата на камиона, в нарушение на утвърдената от работодателя инструкция. Предвид изложеното по поставения въпрос въззивният съд не е нарушил задължителната практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Останалата част на изложението на практика съдържа описание на фактите, осъществили се и установяващи противните на възприетите от съда изводи според собственото на касаторите виждане за тяхната взаимовръзка и тълкуване. Следва да се отбележи, че несъгласието на касаторите с изводите на съда представлява оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение – основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание за допускане на решението до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Предвид изхода разноски за касаторите не се следват. В настоящия случай ответната страна е защитавана при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Следователно в тежест на касаторите е да заплатят на адв. Г. И. сумата 532,50лв. – определено от съда адвокатско възнаграждение за осъществената пред настоящата инстанция безплатна правна помощ на ответната страна по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. във връзка с чл.9 ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в действащата към датата на упълномощаването редакция. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,