Определение № 60376 от 23.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 2036/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение №92 от 14.07.2020г., постановено по в.гр.д.№239/2019г. на Търговищки окръжен съд, с което е потвърдено решение №373/24.06.2019г. по гр.д. №84/2019г. на Търговищки районен съд.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Оспорва се извода на въззивния състав, че Асоциациите по водоснабдяване и канализация по Закона за водите (АВИК) са публични корпоративни дружества и за тях не се прилагат правилата за едностранно прекратяване на членството в сдруженията по ЗЮЛНЦ. Излагат се съображения, че АВИК не отговарят на характеристиката за „публичноправни корпорации“, като се оспорва становището на съда, че тези асоциации не могат да се причислят към субектите на гражданското право. Според касатора въззивният състав неправилно не е намерил противоречие между на нормите на чл.198в, ал.9 във вр. с ал.4, т.7 ЗВ, и тези на чл.17, ал.1, чл.136, ал.1, чл.138 и чл.140 от Конституцията на РБ. Поддържа се, че съдът е бил длъжен да приложи пряко нормите на Конституцията и да приеме, че решението на общинския съвет обуславя прекратяване на членството, без да е необходимо единодушно решение за това на общото събрание на асоциацията по чл.198в, ал.9 ЗВ. Иска се отмяна на въззивното решение, признаване за установено по отношение на ответната Асоциацията по водоснабдяване и канализация на обособена територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация“ ООД – [населено място], както и по отношение на третото лице – помагач „Водоснабдяване и канализация“ ООД – [населено място], че не съществува членствено правоотношение между [община] и Асоциация по ВиК на обособена територия, обслужвана от „Водоснабдяване и каналицзация“ ООД – [населено място]. Претендират се разноски за трите съдебни инстанции.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като са формулирани следните три материалноправни въпроса:

1. „ „ Асоциациите по водоснабдяване и канализация по Закона за водите публични корпоративни дружества ли са и може ли общината да прекрати членството си в такава асоциация с едностранно волеизявление (може ли общината да напусне АВИК)?“

2. „Има ли несъответствие на чл.198в, ал.9 във вр. с ал.4, т.7 ЗВ, с чл.17, ал.1, чл.140 чл.136, ал.1 във вр. с чл.138 от Конституцията на РБ?“.

Твърди се, че въпросите са обусловили решаващата воля на съда и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

3. „Оправомощен ли е съдът да не приложи закон, който противоречи на Конституцията на Република България?“. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с решение №3/28.04.2020г. по конст.дело №5/21019г. и решение №4/14.05.2020г. по конст.дело №9/2019г. на Конституционния съд на РБ.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК са депозирани писмен отговор на касационната жалба и писмено становище за недопускане на касация от ответника „Асоциацията по ВиК на обособена територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация“ ООД – [населено място]. В писменото становище се излагат доводи за липсата на поддържаните от касатора основания за допускане на касация. Същевременно в отговора на касационната жалба се сочат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендират се разноски по делото.

Третото лице-помагач „Водоснабдяване и канализация“ ООД – [населено място], не е представило отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалби е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав от Търговищки окръжен съд е потвърдил решение №373/24.06.2019г., постановено по гр.д.№84/2019г. на Търговищки районен съд, с което е отхвърлен предявения от [община] против Асоциация по водоснабдяване и канализация на обособена територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация“ ООД - [населено място], отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.198а във вр. с чл.198в, ал.4, т.7 ЗВ, за несъществуване на членствено правоотношение на [община] в ответната асоциация.

Въззивният състав е приел за безспорни по делото следните релевантни за спора факти: 1.) с решение №РД-02-14-2234/22.12.2009г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, на основание §34 от ПЗР на ЗИД на ЗВ във вр. с чл.198а ЗВ е определено първоначалното разпределение на общините в обособени територии на действие на ВиК операторите, с обхват на обособените територии и техните граници като [община] е включена в обособена територия, обслужвана от „Водоснабдяване-Дунав“ – [населено място]; 2.) с решение №311 по Протокол № 24/28.09.2017г. на ОбС Попово, общинският съвет е дал съгласие [община] да се отдели от обособената територия, обслужвана от „Водоснабдяване-Дунав” [населено място], както и да се присъедини към обособената територия, обслужвана от „ВиК” ООД - [населено място]; 3.) с решение по протокол №12/07.12.2017г. на проведено заседание на ОС на АВИК на обособена територия, ослужвана от „ВиК“ООД –гр.Търговище е взето единодушно решение за присъединяване на [община] към асоциацията; 4.) с решение №461 по Протокол № 36/25.10.2018г. на ОбС Попово е дадено съгласие [община] да се отдели от обособената територия, обслужвана от „ВиК” ООД - [населено място], както и да се присъедини към обособената територия, обслужвана от „Водоснабдяване - Дунав”, [населено място], като е определен представител на общината за общото събрание на АВИК - Разград, както и е определен реда и начина за внасяне на позицията на [община] в заседанията на ОС на АВИК Разград; 5.) с писмо рег.№790/31.10.2018г., получено на 02.11.2018г., [община] е уведомила ответната асоциация за взетото от общинския съвет решение за отделяне на О. от АВИК Търговище; 6.) от представения по делото Протокол №14/04.12.2018г. от извънредно Общо събрание на АВИК - Търговище се установява, че по включеното под №2 в дневния ред приемане на решение за отпадане на [община], всички присъстващи членове, с изключение на представителя на общината, са гласували против това отделяне.

Въззивният съд е посочил, че в хода на делото е установено, че преди настоящото производство е било образувано т.д.№161/2018г. по описа на ОС-Търговище по предявени от [община] установителни искове за прогласяване нищожност, респ. за незаконосъобразност, на решение по Протокол №14/04.12.2018г. на Асоциацията, с което [община] „не отпада” от асоциацията и на решение №2 по Протокол №14/04.12.2018г. на асоциацията за подписване на допълнително споразумение №1 между Асоциацията по ВиК на обособената територия, обслужвана от „ВиК” ООД - [населено място] и ВиК оператора „ВиК” ООД [населено място]. С влязло в сила определение производството по това дело е било прекратено като делото е било изпратено по компетентност на АС - Търговище. Образуваното пред АС - Търговище адм.д.№ 239/2019г. е прекратено поради недопустимост с определение № 4029/13.04.2020г. по адм.д. № 14294/2019г. на ВАС.

Обсъждайки спорния по делото въпрос за това дали [община] може да прекрати членството си с едностранно изявление, достигнало до асоциацията, респ. приложими ли са по аналогия разпоредбите на ЗЮЛНЦ за едностранното прекратяване на членството, въззивният състав е направил анализ на правоотношенията във връзка с управлението на ВиК системи и за предоставянето на ВиК услуги на територията на страната, регламентирани с влизането в сила на Гл. XI, раздел I ЗВ. Посочил е, че съобразно разпоредбата на чл.198а, ЗВ, асоциациите по ВИК възникват по силата на закона, както и първоначалното включване на съответните общини в рамките на обособената територия на една АВИК. Отразил е, че са допустими промени в обособената територия, същите са поставени в зависимост от присъединяване, респ. отпадане на общини от нея, като решението за такава промяна е единствено в правомощията на Общото събрание на съответната АВИК. Съдът е посочил, че в конкретния случай в АВИК – Търговище, членуват освен държавата и няколко общини, при което за вземане на решение за промяна на обособената територия е необходимо решение на ОС, взето с единодушие- чл.198в, ал.9 във вр. с ал.4,т.7 от ЗВ и чл.14, ал.2 от ПОДАВИК. Според съда от разпоредбите на чл.198в ,ал.1 и ал.2 ЗВ е видно, че АВИК е юридическо лице със седалище и адрес в областната администрация на съответната обособена територия, тя е публично корпоративно дружество, което възниква по силата на специален закон, поради което и същата няма качество на гражданско сдружение по смисъла на ЗЮЛНЦ, за да са приложими разпоредбите на ЗЮЛНЦ, касаещи прекратяването на членство в такова дружество. Във връзка с изложеното въззивният състав е приел, че писмото на [община], с което уведомява АВИК - Търговище за взетото от Общинския съвет решение за отделяне на О. има само характер на искане за разглеждане в дневния ред на заседанието на ОС на АВИК - Търговище на въпроса за промяна на границите на обособената територия (аргумент от разпоредбата на чл. 198в, ал. 9 във вр. с ал. 4, т. 7 от ЗВ и чл. 14, ал. 2 от ПОДАВИК), но единствено единодушно решение на ОС на АВИК може да реши извършване на такава промяна, каквото не е било взето на заседанието на ОС на АВИК Търговище на 04.12.2018г.

Въззивният състав е приел за неоснователно оплакването ва въззивника, че в ЗВ липсва регламентация на „общия случай на прекратяване на членство на община в Асоциация, без да се прекратява съществуването на обособената територия“. Посочил е, че разпоредбата на чл.198а, ал.2 ЗВ регламентира възможност за промяна в границите на обособената територия в зависимост от отпадането или присъединяването на общини към нея, т.е., тази територия се разширява при присъединяване на община, с включването на територията на последната, респ. се намалява при отпадане на община с присъединяване на територията й към друга АВИК, а само в хипотезата на чл.198а, ал.4 ЗВ, при присъединяване на всички общини към други АВИК, обособената територия прекратява съществуването си, поради което отделянето на една община от определена АВИК, без това да се отрази на територията на последната, е изключено. Съдът е акцентирал, е че в ЗВ е регламентирано правото на ОС на АВИК да вземе решение по чл.198в, ал.9 във вр. с ал.4,т.7 от ЗВ и чл.14, ал.2 от ПОДАВИК за промяна в границите на обособената територия.

В обжалваното решение е споделен извода на първата инстанция, че в случая разпоредбата на чл.21, ал.1, т.15 ЗМСМА (относно управлението на собствеността на общината от Общинския съвет) е неотносима за спора, тъй като отношенията във връзка с членството на общините в АВИК подлежат на регламентация от специален закон - ЗВ, дерогиращ общия закон - ЗМСМА. Въззивният състав е изложил и допълнителни съображения за неприложимост на разпоредбите на ЗЮЛНЦ относно реда за прекратяване на членственото правоотношение. Посочил е, че съобразно разпоредбите на специалния закон - ЗВ, АВИК нямат качеството на сдружения по смисъла на ЗЮЛНЦ – създадени са по силата на закона като средство за провеждане на държавна политика в отрасъл водоснабдяване и канализация, като съществуването им с определена правосубектност, правомощия и членствен състав не произхожда от волята на заинтеросованите страни. Според съда съответния АВИК изпълнява функциите на общински съвет относно това управление, когато обособената територия обхваща няколко общини като в тази връзка нито възникването, нито осъществяването на дейността на АВИК се извършва на плоскостта на частното право. В заключение въззивният състав е приел, че всяка АВИК има характеристиките на административен орган, което е ясно освен от членския й състав, така и от властническата компетентност с оглед правомощията, уредени в чл.198в ал.4 ЗВ и чл.7 от ПОДАВИК, поради което не е приложима разпоредбата на чл.22 ал.1 т.1 ЗЮЛНЦ, нито прилагането на този закон по аналогия ( в този смисъл е посочено определение №611/09.10.2019г. по т.д. № 1601/19г. на ВКС, ІІ т.о.).

Въззивният състав е изложил изчерпателни мотиви за неоснователност на твърдението на въззивника за противоречие на чл.198в, ал.9 във вр. с ал.4, т.7 ЗВ, с чл.17, ал.1, чл.140 чл.136, ал.1 във вр. с чл.138 от Конституцията на РБ. От една страна според съда не е налице противоречие между посочените разпоредби от ЗВ и чл.138 и чл.140 от Конституцията. Въззивният състав е отразил, че Конституцията на РБ допуска ограничения на всяко ползване на правото на собственост, когато е в обществен интерес, какъвто е случая с ползването на общонационалните ресурси, вкюлчащи енергията, водата и подземните богатства. В тази връзка съдът е акцентирал, че дейностите по управлението, планирането и изграждането на ВиК системи и предоставянето на ВиК услуги безспорно засягат всички граждани на обособена територия в АВИК. Съдът се е позовал и на решение №5/02.06.2020г. по конст. дело №3/2019г., в което Конституционният съд приема, че водоснабдяването и канализацията са дейности от обществен интерес. Отделно в обжалваното решение е отразено, че въззивният състав в случая не може директно да се позове на разпоредби от Конституцията на РБ с оглед чл.149 от Конституцията, предвиждащ, че установяването на противоконституционност на закон или на норма от закон, е от изключителната компетентност на Конституционния съд, както и с оглед чл.15 ал.2 ЗНА, според който съдът може да откаже приложение само на подзаконов нормативен акт или на правна норма от подзаконов нормативен акт, ако те противоречат на нормативен акт от по-висока степен, но не може да откаже приложение на закон или правна норма от закон, дори и те обективно да си противоречат (определение №140/14.02.2012 по ч.гр.д. № 94/2012г., на ВКС, ІІІ г.о.). На последно място съдът е цитирал разпоредбата на чл.150, ал.2 от Конституцията, регрламентираща изрично, че ако установят несъответствие между закона и Конституцията, Върховният касационен съд или Върховният административен съд спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд.

Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение поставеният от касатора въпрос №1: „ Асоциациите по водоснабдяване и канализация по Закона за водите публични корпоративни дружества ли са и може ли общината да прекрати членството си в такава асоциация с едностранно волеизявление (може ли общината да напусне АВИК)?“. Действително, като аргумент за недопустимостта за едностранно прекратяване от общината на членството в ответната асоциация, въззивният съд е застъпил становището, че АВИК са публични корпоративни дружества. Спорният въпрос по делото обаче (както изрично е посочено в обжалваното решение), не е дали АВИК са публични корпоративни дружества, а дали е приложима директно или по аналогия разпоредбата на чл.22, ал.1, т.1 от ЗЮЛНЦ, даваща право за прекратяване на членството с едностранно волеизявление до сдружението. Анализът на мотивите на решението сочи, че съдът е изложил редица доводи (извън характеристиката на асоциацията като публично корпоративно дружество) за неприложимостта в случая на чл.22, ал.1, т.1 ЗЮЛНЦ директно или по аналогия: прекратяването на членството в асоциацията е свързано с промяна на границите на обособената територия; АВИК възниква по силата на специален закон като асоциациите са натоварени с властнически правомощия по чл.198в ал.4 ЗВ и чл.7 от ПОДАВИК; съществуването на АВИК с определена правосубектност, правомощия и членствен състав не произхожда от волята на заинтеросованите страни; ЗВ е специален закон спрямо ЗЮЛНЦ. Всички тези аргументи на съда са обусловили извода, че всяка АВИК има характеристиките на административен орган, а не на член на сдружение по смисъла на ЗЮЛНЦ, което обуславя неприложимост на разпоредбата на чл.22, ал.1 т.1 ЗЮЛНЦ. Ето защо въпросът дали АВИК може да се характеризират като публични корпоративни дружества или не (при липса на легално определение и при различно възприемане на понятието в теорията и практиката), не е значим за конкретния правен спор съобразно разясненията, дадени в разясненията в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Що се отнася до втората част от въпроса – дали общината може да прекрати членството си в АВИК с едностранно волеизявление, въпросът е изцяло относим към правилността на обжалваното решение, която не е предмет на производството по чл.288 ГПК.

Поставеният от касатора въпрос №2: „Има ли несъответствие на чл.198в, ал.9 във вр. с ал.4, т.7 ЗВ, с чл.17, ал.1, чл.140 чл.136, ал.1 във вр. с чл.138 от Конституцията на РБ?“, е значим за конкретния спор по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК доколкото въззивният съд е изложил мотиви за липсата на противоконституционност на разпоредбите на ЗВ, регламентиращи дейността на АВИК и необходимостта от единодушно решение на ОС на АВИК за прекратяване на членството на община в асоциацията. Въпросът не покрива допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като установяването на противоконституционност на норми от закон е от изключителната компетентност на Конституционния съд и не може ВСК (чрез своята тълкувателната дейност, която има за резултат разглеждането и решаването на делата според точния смисъл на законите,) да обявява законови норми за противоконституционни под претекст от необходимост за точно прилагане на законите, както и за развитие на правото.

Не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касация поставеният от касатора въпрос №3: „Оправомощен ли е съдът да не приложи закон, който противоречи на Конституцията на Република България?“. Въпросът е формулиран като общотеоретичен и не е обусловил решаващата воля на съда с оглед становището му, застъпено в мотивите на въззивното решение, че коментираните разпоредби не са противоконституционни, тъй като дейностите по управление, планиране и изграждане на ВиК системи и предоставяне на ВиК услуги засягат всички граждани на обособената територия и че са дейности в обществен интерес, за които Конституцията допуска ограничения на ползване на правото на собственост. В тази връзка становището на съда за липса на възможност да не приложи законова норма, която противоречи на Конституцията, представлява единствено допълнителен аргумент за неоснователност на тезата на общината за противоконституционност на чл.198в, ал.9 във вр. с ал.4, т.7 ЗВ.

На основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на асоциацията сумата 1 800лв. – заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС за процесуално представителство пред ВКС. Когато ВКС не допуска касация подлежат на компенсиране единствено разноските на ответната по касация страна, направени за касационната инстанция, и не могат да бъдат присъдени разходите й за първата и за въззивната инстанция, претендирании с представения списък за разноски по чл.80 ГПК (същите е следвало да бъдат поискани пред съответната инстанция – чл.81 ГПК)

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,