Определение № 1255 от 19.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2209/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 2437/23.02.2023 година, подадена от ПМГ „Акад. С. К.“ [населено място], срещу решение № 694/23.12.2022 година на Окръжен съд Благоевград, четвърти въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 817/2022 година. С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Благоевград е потвърдил първоинстанционното решение № 283/26.05.2022 година на Районен съд Благоевград, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 2203/2021 година, в частта му, с която по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 2 от КТ, предявени от В. К. А. срещу ПМГ „Акад. С. К.“ [населено място], е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението на А. от длъжността „педагогически съветник“, извършено със заповед № РД-08-199/07.07.2021 година и заповед № РД-09-501/08.07.2021 година на Директора на ПМГ „Акад. С. К.“ [населено място], на основание чл. 330, ал. 1, т. 6 от КТ, като В. К. А. е възстановена на заеманата преди уволнението й длъжност, а ПМГ „Акад. С. К.“ [населено място] е осъдено да и заплати сумата от 1027.27 лева, представляваща обезщетение за разликата от по-ниска платената работа, която е заемала след уволнението, спрямо трудовото възнаграждение, което би получила, ако беше на работа, за периода от 13.07.2021 година до 03.08.2021 година, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. В подадената от ПМГ „Акад. С. К.“ [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от В. К. А. срещу ПМГ „Акад. С. К.“ [населено място] искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 2 от КТ да бъдат отхвърлени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Благоевград по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, а също така и ал. 2, пр. 3 от ГПК. Ответницата по подадената касационна жалба В. К. А. е подала отговор с вх. № 6222/15.05.2023 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 694/23.12.2022 година на Окръжен съд Благоевград, четвърти въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 817/2022 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено. ПМГ „Акад. С. К.“ [населено място] е била уведомена за обжалваното решение на 23.01.2023 година, а подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 2437/23.02.2023 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Окръжен съд Благоевград е посочил, че в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание като нарушения на трудовата дисциплина били посочени следните дисциплинарни нарушения: 1) на 03.06.2021 година В. К. А., заемаща длъжност „педагогически съветник“ в ПМГ „Акад. С. К.“ [населено място] била извършила нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в проявена агресия и оскърбително поведение спрямо друг служител на ПМГ „Акад. С. К.“ [населено място]-Т. Беличка, заемаща длъжността главен учител в гимназията в присъствието на колеги; 2) на 04.06.2021 година В. К. А. била извършила нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в проявена агресия и оскърбително поведение спрямо други служители на ПМГ „Акад. С. К.“ [населено място]-заместник директора Димитър С. и директора Н. К., изразяващо се в безпричинен скандал и крещене, в това число и отправянето на обвинения към директора на училището, че прикривал нарушенията на своя заместник С., както и изричането на думите „мразя те“ на висок тон по адрес на директора на училището в присъствието на двамата заместник директори-Димитър С. и Й. Ц.. 3) за периода от 07.07.2020 година до 07.07.2021 година В. К. А. не била изпълнявала възложените й със заповед № РД-08-241/19.11.2018 година задължения, в качеството й на служебно лице по администриране на Междуинституционалната платформа „Посещаемо и безопасно училище“. 4) на 04.06.2021 година след събитията, описани в раздел 1, т. 1 от заповедта, В. К. А. била извършила нарушение на трудовата дисциплина, като била напуснала работното си място преди края на работния ден-14. 00 часа, около 13. 30 часа и не била присъствала на обучението, за което предварително била дала съгласие. Съгласно трайно установената съдебна системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, било налице три или повече дисциплинарни нарушения, поне за едно от които да не било наложено преди това дисциплинарно наказание (да не било санкционирано с предходна заповед на работодателя), като по отношение на вече санкционираните нарушения-наказанията следвало да не били заличени. За да приемел съдът, че ищецът бил извършил системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, ответникът-работодател, за когото била тежестта за доказване в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, следвало да установи (да докаже) извършването от страна на ищеца на поне три от нарушенията, описани в заповедта за дисциплинарно уволнение; в противен случай-ако доказаните по делото нарушения били две или по-малко, не било налице системност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ. По отношение на нарушението: на 03.06.2021 година в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание била посочена датата на нарушението, но не било посочено времето, мястото, на което било извършено нарушението, както и не били посочени лицата, за които се твърди, че били присъствали, респективно чули изявленията на А.. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не било описано и в какво се състои агресията и оскърбителното поведение. От гласните доказателства-показанията на свидетелките В., Беличка и С. се установявало, че на 03.06.2021 година между А. и Беличка бил възникнал конфликт на лична основа. Същевременно гласните доказателства били противоречиви относно отправените реплики „маймунски работи“, „маймуна“, „маймуна от а до я“, като всички, на които било станало достояние поведението на В. К. А., включително и свидетелката Беличка, били възприели конфликта като касаещ техни лични отношения, а не служебни такива. По отношение на нарушението: на 04.06.2021 година от гласните доказателства се установявало, че в кабинета били присъствали и тримата заместник директори-свидетелите С., Ц. и В.. В показанията си свидетелите С. и Ц. сочат, че А. била отправила към директора думите: „мразя те“, но показанията им са разколебани от показанията на свидетелката В., която сочела, че не била чула от А. по отношение на директора отправяне на думите „мразя те“, а само спор относно неоказано съдействие на А. за работа с „Школо“. За описаното нарушение била образувана етична преписка, по която етичната комисия приела, че А. била извършила етично нарушение, като предложението на комисията било решаване на спора чрез диалог или налагане на минимално наказание. По отношение на нарушението: за периода от 07.07.2020 година до 07.07.2021 година неизпълнението на задълженията датирало от момента на тяхното възлагане, но разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ предвиждала, че служителят не можел да бъде наказан за нарушения, които били извършени преди повече от една година, независимо кога били открити, поради което и част от периода на неизпълнение на трудовите задължения бил релевантен за издаването на заповедта. От събраните по делото доказателства се установявало, че със заповед на директора на ПМГ „Акад. С. К.“ [населено място] на А. било възложено администрирането на посочената платформа, но в заповедта липсвало описание на задълженията, които следвало да изпълнява в тази връзка. Същевременно, в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание липсвало описание каква част от трудовите задължения не е изпълнила А.. От гласните доказателства се установявало, че в системата към 04.06.2021 година като администратор в ПМГ „Акад. С. К.“ [населено място] било фигурирало и името на св. С., с чиято парола свидетелят и А. били влизали в системата. На следващо място, от гласните доказателства се установявало, че в ПМГ „Акад. С. К.“ [населено място] през процесния период не било имало ученици, които да били в риск от отпадане от училище, които да бъдели въведени в системата, респективно да били настъпили вредни последици от това бездействие. По отношение нарушението: на 04.06.2021 година от писмените доказателства се установявало, че приемното време на А. било от 07. 30 часа до 13. 30 часа. Това обстоятелство се установявало и от показанията на свидетеля Ц., поради което въззивният съдебен състав намирал за недоказано нарушението напускане на работа преди края на работния ден. Установило се, че на 31.05.2021 година в ПМГ „Акад. С. К.“ [населено място] била получена покана за онлайн обучение на 04.06.2021 година от 15. 00 часа, както и че директорът на училището на 04.06.2021 година в 13. 00 часа бил наредил участие на А. в обучението. Безспорно законните нареждания на работодателя следвало да бъдат изпълнявани, но в случая се касаело за нареждане, дадено на 04.06.2021 година около 13. 00 часа, което било за обучение след работното време на служителя на 04.06.2021 година от 15. 00 часа, поради което не можело да се вмени вина на служителя, при положение, че работодателят бил уведомен от служителя за планирано пътуване, което обстоятелство било посочено в съставен от работодателя констативен протокол № 15/04.06.2021 година. Обстоятелствата, които трябвало да прецени работодателят, съответно съдът, за да съобразил дали тежестта на наказанието съответства на тежестта на нарушението, били тези по чл. 189, ал. 1 от КТ. За тежестта на нарушението било от значение значимостта на неизпълненото задължение като конкретното деяние, преценено с оглед трудовата функция на работника/служителя, а също доколко тя сочела за оказано от работодателя по-високо доверие; обемът на неизпълнение; съобразявали се и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици били повлияли или можело да повлияят върху дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им за работодателя можело да могли да настъпят неблагоприятни последици и други. Допълнителните обстоятелства, които също се преценявали били конкретните условия и обстановка в предприятието, възприети практики и норми на очаквано поведение; отражение върху останалите работници и служители и други подобни. В случая в заповедта за налагане на дисциплинарното нарушение били описани четири нарушения. Така описаното нарушение в т. II, 2 от заповед № РД-08-499/07.07.2021 година представлявало нарушение на Етичния кодекс, за което етичната комисия при ПМГ „Акад. С. К.“ [населено място] била дала предписание за уреждане на конфликта с диалог или налагане на минимално наказание, поради което същото не можело да се приеме като тежко нарушение на трудовата дисциплина. По отношение на нарушението, описано в т. II, 1, заповедта не съдържала място на извършване на нарушението, описание на нарушението-в какво се състои агресията и оскърбителното поведение, кои били присъствалите лица. Установило се, че на същата дата било имало конфликт между свидетелката Беличка и В. К. А., но същият бил на лична основа, а не по повод и при изпълнените на трудовите задължения. Установило се безспорно, че от посоченото нарушение в т. II, 3 не били възникнали вреди за работодателя, като същите въобще не можели да възникнат, тъй като се установило, че в ПМГ не било имало деца, за които съществувал риск от отпадане от училище. По отношението на нарушението, посочено в т. II, 4 от страна на работодателя не се доказвало преждевременно напускане на работното място, както и неизпълнение на нареждането на работодателя за участие в обучение. С оглед на това въззивният съдебен състав намирал, че липсвала изискуемата от закона системност на нарушенията, която да обусловила оспорваното уволнение. Липсвала и съразмерност на така посочените нарушения с наложеното най-тежко дисциплинарно наказание. Поради всички изложени съображения уволнението, извършено с оспорваната заповед, било незаконно и следвало да бъде отменено. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК ПМГ „Акад. С. К.“ [населено място] е поискала въззивното решение на Окръжен съд Благоевград да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това може ли да се приеме, че е налице нарушение на трудовата дисциплина, обуславящо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“, когато поведението на работника е довело до нарушаване на етичните правила, но същото е породено от личен, а не от служебен конфликт?; за това необходимо ли е да възникнат вреди за работодателя, за да се обуслови налагането на дисциплинарното наказание „уволнение“ или е достатъчно да е налице неизпълнение на възложена работа?; за това може ли да се приеме, че педагогическият съветник се приравнява на учител по отношение на задълженията на учителите да спазват морално-етичните норми за поведение от най-висок порядък, давайки личен пример с постъпките си на децата-пример за достойно поведение в обществото и безупречен морал? и за това следва ли работното време на педагогическия съветник да бъде приравнено на приемното му време?. Така поставените от ПМГ „Акад. С. К.“ [населено място] въпроси са включени в предмета на делото, като са били обсъждани от въззивният съд и са обусловили правните му изводи при постановяване на обжалваното решение. Същите се разрешават противоречиво от съдилищата, което сочи на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Поради това трябва да се допусне касационно обжалване на това основание, а също така и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за проверка на даденото от въззивния съд разрешение на тези въпроси с посочената от ПМГ „Акад. С. К.“ [населено място] в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК практика на ВКС. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК ПМГ „Акад. С. К.“ [населено място] е поискала въззивното решение на Окръжен съд Благоевград да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В конкретния случай твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение могат да се изведат само от твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Изложените от ПМГ „Акад. С. К.“ [населено място] твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Окръжен съд Благоевград. Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 694/23.12.2022 година на Окръжен съд Благоевград, четвърти въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 817/2022 година, по подадената срещу него от ПМГ „Акад. С. К.“ [населено място], касационна жалба с вх. № 2437/23.02.2023 година и такова трябва да се допусне. На ПМГ „Акад. С. К.“ [населено място] трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 105.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като й се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от нея касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение