Определение № 298 от 24.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1956/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. С. Г., чрез процесуален представител адв. А. Г., срещу въззивно решение № 257 от 07.06.2023 г. по в. гр. д. № 290/2023 г. по описа на Окръжен съд - Перник, в частта му с която е изменено решение № 1109 от 28.10.2022 г. по гр. д. № 409/2022 г. по описа на Районен съд - Перник, в частта, с която са осъдени солидарно „С.У.П. - БЪЛГАРИЯ“ ООД и „Н ОПТИМУС“ ЕООД да заплатят на М. С. Г. сумата над 6000 лв. до 7000 лв., като частичен иск в размер на 50 000 лв. от общия предявен размер 80 000 лв. – неимуществени вреди от трудова злополука, претърпяна на 09.09.2019 г. на работното място – Кроялен цех на адреса на първия ответник, при която получава увреждане – отрязване крайна част на показалец на лява ръка и е отхвърлен иска за отменената разлика в размер на 1000 лв., както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за горницата над 7000 лв. до пълния предявен размер и са присъдени съдебни разноски по съразмерност. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответниците по касационната жалба „Н ОПТИМУС“ ЕООД и „С.У.П. - БЪЛГАРИЯ“ ООД, чрез процесуален представител адв. А. И., в писмен отговор оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване в обжалваните части. Претендират направени от „Н ОПТИМУС“ ЕООД разноски. В срока за отговор е постъпила обща насрещна касационна жалба от „Н ОПТИМУС“ ЕООД и „С.У.П. - БЪЛГАРИЯ“ ООД, чрез процесуален представител адв. А. И., срещу въззивното решение в частта, с която, като е изменено решение № 1109 от 28.10.2022 г. по гр. д. № 409/2022 г. по описа на Районен съд - Перник, са осъдени солидарно „С.У.П. - БЪЛГАРИЯ“ ООД и „Н ОПТИМУС“ ЕООД да заплатят на М. С. Г. сумата 6000 лв., като частичен иск в размер на 50 000 лв. от общия предявен размер 80 000 лв. – неимуществени вреди от трудова злополука, претърпяна на 09.09.2019 г. на работното място – Кроялен цех на адреса на първия ответник, при която получава увреждане – отрязване крайна част на показалец на лява ръка, както и в частта за присъдените разноски. Касаторите по насрещната касационна жалба считат, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по насрещната касационна жалба М. С. Г., чрез процесуалния представител адв. А. Г., в писмен отговор оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба и насрещната касационна жалба са подадени в сроковете съответно по чл. 283 ГПК и чл. 287, ал. 2 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването и са процесуално допустими. Върховният касационен съд, III гр. отд. при данните по делото намира следното: По делото е установено съществуването на трудово правоотношение между ищцата и „С.У.П. - БЪЛГАРИЯ“ ООД към момента на трудовата злополука и смяна на работодателя след това с „Н ОПТИМУС“ ЕООД; заеманата от Г. длъжност - „крояч текстил-накатвач“ с място на работа кроялен цех при ответниците. Не се спори и по естеството на трудовите задължения на ищцата и настъпилата на 09.09.2019 г. трудова злополука с нея, както и по естеството на полученото нараняване - отрязване на крайна част на показалец на водещата й лява ръка и вида на оказаната помощ - незабавното лечение в Клиниката по хирургия на ръката, секция „Ортопедична травматология“ към УМБАЛ „Пирогов“, процеса на лечението, характера на травмата, премахването на милиметри от дисталната фаланга на показалеца на лявата ръка, без увреждането на ставата и без травматично обездвижване на целия пръст. Не се спори и по обявяване на инцидента за трудова злополука с разпореждане № 28/26.09.2019 г. на НОИ ТП Перник. Въззивният съд е приел, че от доказателствата е установено, че механизмът на злополуката е следния: ръката на Г. е била поставена върху металната шина по която минава режещото устройство и в същия момент пострадалата е задействала втория ел. мотор с натискане на пусковото му копче. При това циркулярът е тръгнал и е отрязал малка част от показалеца на лявата ръка. При настъпилата трудова злополука на ищцата е размачкана дисталната част /върха/ на показалеца на лява длан. По повод на това е претърпява хирургична операция - реампутация, изразяваща се в скъсяване на пръста и костта до видимо витални тъкани и покриване на чукана с кожа от съседство. Лечението е продължило в рамките на осем месеца и е завършило с пълна епитализация на чукана с частично нарушена функция, тъй като от него липсва част. С оглед затваряне на раната и възстановяване движенията в ставите на показалеца в.л. по СМЕ смята, че е настъпило пълно оздравяване с частично нарушение във функционален аспект. Г. е търпяла силни болки – следоперативни и от последващите манипулации около три месеца. Според свидетеля П. Г. – съпруг на пострадалата, именно за такъв период ищцата е търпяла болки и битови неудобства, като е приемала болкоуспокоителни. Г. работи на длъжността в ответното дружество С.У.П. - БЪЛГАРИЯ ООД, респ. „Н ОПТИМУС“ ЕООД от 18 години, от които около шест конкретно на машината на която е станал инцидента. На същата е проведен както първоначален, така и периодичен инструктаж. Инструкциите за безопасност са поставени както на самата машина, така и на колона до нея и тези инструкции предвиждат елементарни правила – непоставяне на ръцете на релсата на банцига по време на работа на същия и задействане на последния само след отстраняване на ръцете от него. Видимостта към режещото устройство е идеална. Злополуката е настъпила в началото на работния ден, преди натрупване на умора от самата работа. От заключението на съдебно техническата експертиза е видно, че в основата на инцидента е проявеното невнимание на работничката и нарушаване на правилата за безопасност. При тези данни съдът е приел, че работникът е допуснал груба небрежност, т.е. не е проявил елементарно старание и внимание, и е пренебрегнал основни технологични правила и правила за безопасност. Нарушени са основните забрани при работа с електрическата ножица, които ищцата е могла да избегне при елементарно съобразяване. Съобразено е, че Г. към момента на увредата е била на 57 годишна - в предпенсионна възраст и към края на активно полагане на труд по трудово правоотношение. Засегната /ампутирана/ е единствено дисталната /най-горна/ част на показалеца на лявата длан, която е около един сантиметър. Това не е довело до сериозно нарушение функциите на самата ръка, а до частично нарушение функциите на пръста. Възстановяването на болната е пълно, в смисъл- заздравяване на раната, движенията в ставите на показалеца и липса на невриномни болки. Същевременно лечението на пострадалата е продължило в течение на осем месеца, като силните болки, страдания и битово неудобство са продължили около три месеца от този период. Към момента на самото нараняване Г. е изпитала травматичен шок и силна болка, поради наличието на нерви в засегната част. От психологична гледна точка, според заключението на в.л. Г., пострадалата е изживяла остра стресова реакция с дълбок травмиращ отпечатък. Това се е отразила на физическото й и емоционално здраве. От друга страна, от показанията на свидетелите Ф. и Р., както и от събраните писмени доказателства е видно, че след възстановяването си Г. се е върнала на работа и е изпълнявала пълноценно трудовите си функции на същата машина в продължение на две години без оплаквания. Видно е, също така, че не са засегнати функциите на ръката при изписване на саморъчен текст, доколкото свидетеля Г. съобщава, че съпругата му е левичар. Въззивният съд е изложил, че съгласно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД сумата от 12 000 лв. най-точно репарира претърпените от пострадалата болки, страдания и неудобство. Когато пострадалият е допринесъл за настъпването й, като е допуснал груба небрежност. Съгласно чл. 186, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване „Движещите се части на работното оборудване, които създават риск за злополуки, се ограждат с предпазни устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони, или се снабдяват с устройства, спиращи движението им при достигане на опасната зона от човек или предмети“. Като не е поставил такова устройство на режещия циркуляр на електрическата ножица то, работодателя в конкретния случай е допринесъл поравно в съотношение 50:50 с проявената от работника груба небрежност за настъпилия вредоносен резултат, или дължимото обезщетение възлиза на 6000 лв., до която сума искът следва да се уважи. На ищцата следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата на трудовата злополука 09.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Касаторът М. С. Г., счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по формулираните въпроси: 1. „Длъжен ли е съдът, освен да извърши преценка в съвкупност на релевантните обстоятелства, имащи отношение към размера на обезщетението за неимуществени вреди, въз основа на общото понятие за справедливост, да даде също така основните характеристики на това понятие, вкл. като обоснове в решението си какво е съдържанието на тази „справедливост“, довела до извод за остойностяване на претърпените неимуществени вреди?“; 2. „Длъжен ли е съдът да приложи правилото на чл. 201, ал. 2 ГПК в хипотеза, в която работодателят не е изпълнил задължението си да осигури надлежното обезопасяване на работните места и условията на труд и може ли при подобна хипотеза поведението на пострадалия да се квалифицира като принос по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ при условия па груба небрежност - неполагането на грижа, каквато и най-небрежният би положил при сходни обстоятелства?“ и 3. „Длъжен ли е съдът когато прилага правилото на чл. 201, ал. 2 ГПК, респ. последиците на „груба небрежност“ да приложи като критерий за определяне на съотношението на компенсация обективното съотношение в приносите, респ. този на пострадалия?“. Сочи, че първият въпрос в решен в противоречие с практика на ВКС, обективирана в решение № 158 от 28.12.2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 177 от 27.10.2009 г. по т. д. № 14/2009 г. на ВКС, II ТО, решение № 31 от 25.03.2014 г. по т. д. № 1203/2013 г. на ВКС, II ТО, решение № 151 от 12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г. на ВКС, II ТО, решение № 73 от 27.05.2014 г. по т. д. № 3343/2013 г. на ВКС, II ТО, решение № 88 от 17.06.2014 г. по т. д. № 2974/2013 г. на ВКС, II ТО и решение № 93 от 23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II ТО, вторият с решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, IV ГО, решение № 62 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 2798/2014 г. на ВКС, IV ГО, решение № 291 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 951/2011 г. на ВКС, IV ГО, решение № 977 от 14.01.2010 г. по гр. д. № 298/2009 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 499 от 09.01.2012 г. по гр. д. № 1577/2010 г. на ВКС, IV ГО и третият с решение № 14 от 01.03.2010 г. по гр. д. № 3456/2008 г. на ВКС, II ГО. Позовава се бланкетно на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Атакуваното решение е валидно и допустимо. Решението не е очевидно неправилно. От съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Описаните пороци липсват. Поставените в изложението въпроси не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване. По първия поставен от касатора въпрос настоящият касационен състав не намира въззивното решение да е в противоречие с посочената от касатора съдебна практика. Не може да се приеме, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от ищцата и прилагането на общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД въззивното решение е в противоречие с приложната от касатора съдебна практика. Съгласно ППВС № 4/1968 г. и постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения, вкл. представените от касатора съдебни решения, при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване. В случая съдът ясно е посочил, именно кои факти са установени и какво е тяхното значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди и не е постановил решението си без обосновка. По втория въпрос е постановена трайна практика, съгласно която когато работодателят, въвел възражение за съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т.е. при условията на пълно и главно доказване работодателят следва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Когато трудовата злополука е настъпила в резултат на работа с необезопасени машини и съоръжения или без да е проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност при работа, то поведението на работника не може да бъде окачествено като груба небрежност, освен когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му /така решение № 60 от 05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г. на ВКС, IV ГО/. В случая въззивният съд е обосновал, че е осъществено предвиденото изключение – независимо, че към момента на инцидента на машината /банцига/ не е имало поставен предпазител, ищцата, като е поставила ръката си на релсата /шина/ и пред режещия нож, е нарушила основните забрани при работа с електрическата ножица, като е могла да избегне нараняването при елементарно съобразяване. По третия въпрос в практиката е прието, че когато при трудовата злополука има съпричиняване при допусната груба небрежност /липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила за работа и безопасност/, отговорността на работодателя трябва да се намали в съответната степен. Степента се определя от обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които са всъщност и критериите за намаляване на обезщетението. Следователно, грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на увредения. В този смисъл, колкото повече едно лице е допринесло за настъпването на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в обезщетяването й /така решение № 252/30.09.2016 г. по гр. д. № 1364/2016 г. на ВКС, III ГО/. Предвид конкретните обстоятелства и механизма на настъпване на злополуката, обективният принос на работника в съпричиняването на вредоносния резултат е определен на 50 %. В заключение по въпросите, въззивният съд не се е произнесъл в отклонение с посочената от касатора и служебно известната на настоящият състав съдебна практика. Предвид изложеното, не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на М. С. Г.. При този изход на делото в настоящето производство по чл. 288 ГПК и на основание чл. 287, ал. 4 от същия процесуалния закон, не се дължи произнасяне по насрещната жалба на „Н ОПТИМУС“ ЕООД и „С.У.П. - БЪЛГАРИЯ“ ООД и затова тя следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по касация „Н ОПТИМУС“ ЕООД следва да се присъди претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение