Определение № 595 от 08.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1199/2012 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на А. „М.”, представлявана от директора В. Т., чрез юрисконсулт Г. Д., против въззивното решение № 3542 от 16 юни 2011 г., постановено по гр.д. № 10738 по описа на Софийския градски съд за 2010 г., с което е отменено решение № 6674474 от 16 юли 2010 г., постановено по гр.д. № 8102 по описа на районния съд в [населено място] за 2010 г. и вместо него е признато за незаконно и е отменено уволнението на О. К. П. от [населено място] от длъжността „старши митнически специалист” в М. П., П. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, касаторът е осъден да му заплати обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение в размер на 3733,80 лева за периода 17 декември 2009 г. – 16 юни 2010 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, над тази сума първоинстанционното решение е потвърдено, и касаторът е осъден за разноски и държавна такса. В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като съдът правилно е възприел фактическата обстановка, но е преценил, че заповедта на директора на агенцията касае извършването на подбор във връзка с намаляване на щатните бройки в предходен момент и липсват доказателства за извършен подбор след намаляване на щатните бройки в новото щатно разписание в сила от 15 декември 2009 г.; съдът не е извършил преценката по правилото на чл. 269 ГПК – в рамките на конкретните оплаквания, а служебно се ограничава само до валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, тъй като ищецът не е посочил, че извършването на подбор е във връзка с намаляване на щатните бройки в предходен момент; съдът не е преценил, че към момента на издаване на заповедта за извършване на подбор не е било утвърдено ново щатно разписание, но в подбора са участвали всички лица, за които той следва да се извърши, и подборът и класирането във възходящ ред според получените резултати са извършени преди реалното съкращаване в щата на 15 декември 2009 г.; при подбора са спазени критериите за извършване на подбор, но съдът не е обсъдил в цялост доказателствата по делото за цялостно спазване на процедурата по подбора и за съответствието му с ПМС № 302 от 15 декември 2009 г. за приемане на нов Устройствен правилник на А. „М.”, в изпълнение на който е утвърдено длъжностно разписание за М. П.; директорът на агенцията е изпълнил задължението си по чл. 130а КТ да уведоми за предстоящите масови уволнения представителите на работниците и служителите на агенцията, синдикалните организации и Агенцията по заетостта, проведени са преговори и е изготвена Процедура по съкращаване на персонала, в която редът за оценка на работата е изчерпателно уреден; няма как да се извърши подбор на персонала след като щатът е съкратен, тъй като на работа ще са останали повече лица, отколкото щатни бройки има; съдът е разменил доказателствената тежест по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, като е приел претенцията за основателна само по представена трудова книжка; решението по този иск подлежи на обжалване, тъй като искът е акцесорен и спрямо него не са налице ограниченията на чл. 280, ал. 2 ГПК. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: кога следва да бъде извършен подборът, за да бъде законосъобразен – преди или след реалното съкращаване в щата, както и от значение ли е за законосъобразността на подбора извършването му преди реалното съкращаване в щата, като се има предвид законосъобразно проведената процедура по подбор (сочат се четири решения на ВКС по чл. 290 и сл. ГПК); по обхвата на правораздавателната власт на въззивния съд по чл. 269 ГПК (сочат се две решения на ВКС по чл. 290 и сл. ГПК). Ответникът О. К. П. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Д. Т., в отговор на касационната жалба сочи доводи за недопускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК. С решението си въззивният съд приема, че за М. П. е налице реално съкращаване на щата по отношение на длъжността „старши митнически специалист”; в случая подборът е задължителен, тъй като съкращаването не засяга всички щатни бройки за длъжността; от доказателствата не може да се направи извод, че те касаят съкращаването на щата по длъжностното разписание, влязло в сила на 15 декември 2009 г., тъй като заповедта на директора на агенцията, с която се нарежда извършването на подбор и избор на комисия, е от дата, предхождаща процесното съкращаване в щата и в нея е вписано, че се издава във връзка с утвърдено длъжностно разписание в сила от 17 ноември 2009 г., подборът е извършен по тази заповед и преди да е осъществено съкращаването в щата от 15 декември 2009 г., поради което работодателят не е доказал, че е извършил подбор между работниците след премахване на част от щатните бройки за съответната длъжност със съкращаване в щата от 15 декември 2009 г., поради което уволнението е незаконно; към датата на процесното уволнение М. П. вече е била закрита и правата и задълженията по трудовите правоотношения по силата на чл. 123, ал. 2 КТ са преминали към М. С., която се явява работодател, считано от 16 декември 2009 г., и е налице намаляване на щатните бройки при правоприемника, но не са представени доказателства за щатното разписание на правоприемника; налице са всички предпоставки за присъждане на обезщетение за оставането на ищеца без работа. К. съд приема, че е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по първия от поставените правни въпроси кога следва да бъде извършен подборът – преди или след реалното съкращаване в щата, както и от значение ли е за законосъобразността на подбора извършването му преди реалното съкращаване в щата. По поставения правен въпрос даденото разрешение от въззивния съд е в противоречие с тълкуването на ВКС, намерило израз в решение № 63 по гр.д. № 1298/2011 г., ІV г.о. Останалите представени от касатора съдебни решения на ВКС не разглеждат точно поставения правен въпрос. По втория поставен процесуалноправен въпрос не е налице основание за допускане на касационното обжалване. Касаторът твърди, че са нарушени правилата на чл. 269 ГПК, тъй като довод за това, че заповедта на директора на агенцията касае извършването на подбор във връзка с намаляване на щатните бройки в предходен момент, а именно по длъжностното разписание от 17 ноември 2009 г., не бил въведен от въззивника. Това твърдение е несъстоятелно – видно от въззивната жалба, ищецът изрично е посочил, че процедурата по съкращаване е започнала още преди въвеждането на новото щатно разписание, а реалното съкращаване е станало след това. Ако касаторът всъщност твърди, че подобен довод не е бил въведен от ищеца в исковата молба, то е следвало да постави и относимия правен въпрос, а липсата на такъв препятства допускането на касационното обжалване по подобен правен проблем. За касационното обжалване се дължи държавна такса от 154,66 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение