Определение № 827 от 25.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3944/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. С подадената касационна жалба на „Орион Секюрити -1“ ЕООД, представлявано от адв. И. Н., се обжалва въззивно решение № 141/ 08.02.2022 г. по възз. гр. д. № 2523/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която като е потвърдено решение № 261103/ 07.04.2021 г. по гр. д. № 5675/2020 г. на Районен съд – Пловдив, касаторът е осъден на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ да заплати на Д. П. К. обезщетение в размер на сумата 3 681,96 лв. за оставането й без работа за периода 26.03.2020 г. - 26.09.2020 г. Въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частите му по предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, с които е признато за незаконосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата и тя е възстановена на длъжността „охранител“. В касационната жалба са изложени доводи, че с въззивното решение в обжалваната му част неправилно е определен размерът на дължимото на ищцата обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. В изложението си касаторът сочи, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: може ли да се присъди обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за период, предхождащ момента, в който съдът приема уволнението за настъпило; и за задължението на съда по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК да постанови решението си след обсъждане на всички събрани по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, както и да изложи собствени решаващи мотиви. В писмен отговор ответната страна по жалбата – Д. К., представлявана от адв. Б. П., поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: Въззивният съд е посочил, че страните са били в трудово правоотношение, като съгласно трудов договор № 39/04.09.2019 г. ищцата е заемала длъжността „охранител“ при ответното дружество. С влязлото в сила въззивно решение по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е прието, че издадената от работодателя заповед № 6/25.03.2020 г., с която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ - по взаимно съгласие на страните, е незаконосъобразна, тъй като липсва насрещно писмено волеизявление на служителката. Прието е още, че в случая трудовият договор е прекратен едностранно без предизвестие от работодателя и съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ прекратяването е настъпило на 14.04.2020 г. - от момента на получаване от Д.К. на писменото изявление на работодателя, а не на посочената в заповедта дата - 26.03.2020 г. Същевременно, произнасяйки се по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за периода на оставане без работа вследствие на незаконното уволнение, съдът го е счел за основателен и е присъдил обезщетението с начална дата от 26.03.2020 г. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че първият поставен в изложението правен въпрос обуславя селектирането на жалбата и касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за противоречие на въззивното решение с посочената от касатора практика - ТР № 3/19.03.1996 г. по тълк. дело № 3/1995 г. на ОСГК на ВС, решение № 420/17.08.2010 г. по гр. д. № 905/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 387/27.10.2011 г. по гр. д. № 1317/2010 г. на ВКС, IV г. о. Вторият въпрос в изложението касае анализа на доказателствата и обосноваността на изводите на въззивния съд, поради което отговор на въпроса следва да бъде даден с решението по съществото на спора, а не в производството по чл. 288 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение