Определение № 384 от 05.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4741/2019 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ЧЕЗ Разпределение България „АД срещу решение №223 от 10.07.2019г по в.гр.дело № 270/2019г. на Врачански окръжен съд, с което потвърдено изцяло решение №202 от 07.03.2019г. на Врачански районен съд, частично уважил искове за обезщетение на неимуществени вреди срещу касатора на основание 200, ал.1 КТ ,предявени от лица, имащи право на обезщетение при смърт на близък родственик ,починал в резултат на трудова злополука,в случая отнела живота на Г. Ц. К. ,изпълнявал работа като електротехник,участвал в група по отстраняване на авария в преносната мрежа.Ищците К. Лакова К. ,съпруга на починалия и В. Г. К. ,негова дъщеря, са предявили право да получат обезщетение за неимуществени вреди от бившия работодател ,в размер на по 70 000 лева за всяка от тях като са изтъкнали ,че претенцията им е намалена при нейното предявяване с оглед вече получено от тях обезщетение по сключена застраховка „трудова злополука „ както следва -по 50 904лв обезщетение, плюс еднократна помощ в размер на 1200лв ,платена им от ответника, или с 51504лв за всяка от ищците. На свой ред въззивният съд е приел ,че исковете са доказани по основание ,че възражението на ответника за допусната от пострадалия груба небрежност също е основателно и следва да се приложи чл.201,ал.2КТ, като обезщетението се намали наполовина, но не и в по-голяма степен, както е поддържал ответника. Решаващите съображения са основани на влязла в сила присъда, с която е установена вината на В. Х. като ръководител на аварийната група,в която е участвал и пострадалия, съответно има нарушения и с организационен характер при възлагането и контрола на работата, при изпълнение на която наследодателят на ищците е пострадал. Въззивният съд е приложил чл.52 ЗЗД като е намерил,че заявеното обезщетение от 70 000 лева е справедливо.От този разамер е приложено намаляване с 35 000 лева на основание чл.201, ал.2, КТ, като са присъдени по 35 000 лева за всяка от ищците ,без да се прилага чл. 200,ал.4 КТ по отношение на държимото на основание чл.200,ал.3 КТ. Възражението, че следва да се приспадне полученото застрахователно обезщетение според въззивния съд не е следвало да се обсъжда,тъй като в случая ищците са предявили исковете си частично за претендираната сума,от която са изключили изплатените им обезщетения от застрахователя. В приложеното към жалбата изложение се посочва основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, по три въпроса. Първият въпрос е „за неправилният и незаконосъобразен извод“, че независимо от проявената груба небрежност от служителя/пострадалия/ К., която е причина и води но настъпване на трудовата здлополука,не следва да се приложи чл.201, ал.2 КТ,съответно не е определен по-голям от 50 процента съпричиняване.Изтъква се противоречие с реш. № 252/2016г и реш. №58/2018г на 4-то г.о на ВКС ,както и с решение на СГС по гр.д №697/2008г. ,което, според защитата,при идентичен случай съдът е приел съпричиняване от 75 процента. Вторият въпрос е „за неправилният и незаконосъобразен извод“ че дължимото обезщетение не следва да се намали с полученото застрахователно обезщетение. По този въпрос се изтъква очевидна неправилност на решението и същевременно основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с реш. № 227/206г на 4-то г.о на ВКС,указващо приспадане на обезщетение по конкретния вид застраховка от пълния дължим размер на обезщетението за неимуществени вреди. Третият въпрос в изложението изразява оплакване за неправилно прилагане на чл.261 т.4 ГПК ,тъй като въззивният съд неправилно и повторно е събрал държавна такса от ответника за въззивно обжалване, като го е осъдил с решението да плати още 1400лева ,при положение че като въззивен жалбоподател ответникът е внесъл тази такса като жалбоподател. Отговор не е постъпил След преценка Върховен касационен съд ІІІ гр. отделение счита, че е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и касационно обжалване следва да бъде допуснато по втория поставен в изложението въпрос, който в своето правно съдържание /независимо от непрецизната словоформа и изтъкнати неотносимо оценки по правилността на изводите на съда/ се свежда до прилагането на чл.200, ал.4 КТ по отношение на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл. 200,ал.3 КТ.Този въпрос е решаващо произнесен от въззивния съд в отклонение от установена практика на ВКС, включително цитираната от защитата с оглед посоченото при отговор на правен въпрос в реш.№277/2016г по гр.д.№1405/2016г на 4.то г. о на ВКС,че неимуществените вреди се определят от съда по справедливост и от тази обща сума се намалява полученото обезщетение по сключени застраховки за риска„ трудова злополука“.В противоречие с разясненията в установената практика по въпроса е въззивно решение ,което при обезпечаване правилното приложение на материалния закон игнорира зависимостта между указанията по прилагането от съда на чл.200, ал.3 ,вр. чл.212 КТ ,във вр. чл.52 ЗЗД при определянето на неимуществените вреди по справедливост и указанието в кои случаи и спрямо кой размер се извършва намаляването на „дължимото обезщетение по ал.3“, съгласно чл.200, ал.4 КТ. Определянето на общия размер на обезщетение по справедливост от съда като задължителен мотив на решението не е свързано с размера на петума.Не се влияе и от степента на съпричиняването,нито от застрахователната сума по застраховката при трудова злополука.Тези три величини са от значение за присъждането на поисканото обезщетение за неимуществени вреди. Останалите въпроси не обосновават допускане на касационно обжалване .Поставеният първи въпрос няма необходиимото правно съдържание, а преформулира касационно оплакване В него се съдържа и логическо противоречие. Решаващата дейност на съда се квалифицира като неприлагане на норма/чл.201,ал.2 КТ/,която е приложена. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при допусната груба небрежност,каквато въззивният съд е приел за установена в случая и поради това е намалил обезщетението. Определението за груба небрежност е дадено в реш. № 510/30.11.2011г по гр.д №1923/2009 ІVг.о и реш. №291/2012г по гр.д № 951/2011г ІV г.о по реда на чл. 290 ГПК, а признаците за отличаване на грубата небрежност са посочени в реш. №348/2011г по грд №387/2010 ІV г.о ,реш. № 291/2012г по гр.д № 951/2011г, ІV г.о ,реш. №62/2015г по гр.д №2798/2014 ІV г.о. С тази установена практика на ВКС въззивното решение е принципно съобразено. Отделен е въпросът за степента, в която обезщетението се намалява предвид обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства.Този въпрос,решаващо произнесен предвид необходимостта от съобразяване с конкретните факти и обстоятелства по делото, не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС поради възприетото в конкретна степен процентно съотношение, включително предвид разясненията в решение №159/2018г по гр.д.№251/2017г на 3-то г.о на ВКС и решение№21/2018г по гр.д№1459/2017г на 3-то г.о на ВКС,постановени по реда на чл. 290 ГПК. Превенцията на риска от трудова злополука при дейности с повишена опасност е отговорност и двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Критериите за намаляване на обезщетението, когато поведението на пострадалия е подвеждано под състава на чл.201, ал.2 КТ са разяснени също така в реш. № 149/2011 по гр.д.№ 1248 по описа за 2010г. на ІІІ г.о., реш. № 348/2011г по гр.д № 387/2010г ІV г.о, реш. № 291/2012г по гр.д № 951/2011г ІV г.о, реш. №62/2015г по гр.д №2798/2014 ІV г.о. реш.№977/2010г по гр.д №298/2009г ІVг.о на ВКС ,реш. №125/2016г по гр.д №4417/2015г ,реш. №25/2016г по гр.д №3233/2015г ІІІг.о, реш. № 79/2012г по гр.д №673/2011г ІV г.о, реш. № 290/2015г по гр.д № 15/2015г ІV г.о на ВКС ,реш №348 от 11.10.2011 г. по гр. дело №387/2010 г., ВКС, ІV г.о., реш. №291/2012г по гр.д №951/2011г ІV г.о и много други. Въззивното решение не е в противоречие и с тази установена практика на ВКС,включиително цитираната в изложението. При груба небрежност съпричиняването също има своите степени,които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука, с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства,са критериите за намаляване на обезщетението. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика в указаната насока .Въпросът в изложението се свежда до оспорване на фактически изводи за степента,в която проявената от пострадалия груба небрежност следва да бъде определена и съобразена. Оплакванията на касатора в тази връзка, макар да не са довели до формулирането на правен въпрос и обосновка на основание по чл. 280, ал.1т.1 ГПК, ще подлежат на преценка по същество. Въпросът,свързан с неправилно възлагане на разноски е извън приложното поле на касационното обжалване на решенията и не се преценява в производството по чл.288 ГПК при тяхното касационно обжалване.При изтъкваните от защитата обстоятелства е дължимо произнасяне от въззивния съд по реда на чл.248 ГПК,което искане в практиката си ВКС приема да е предявено и когато е направено под формата на жалба.Постановеното по този ред определение би подлежало на обжалване.В случая ,предвид че въззивното решение се допуска до касационен контрол по същество, ако отмени въззивното решение и постанови друго,последната инстанция ще възложи и разноските според изхода на делото, или в случай че остави решението в сила, ще изпрати искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските на Врачански окръжен съд,за разглеждане. Ето защо Върховният касационен съд, ІІІг.о.