Определение № 178 от 23.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 2387/2018 г.

Производството е по чл.280 и сл. ГПК. С определение № 361 от 27.05.2020г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1397 от 05.06.2018г. по в.т.д. № 6581/2017г. на САС, ТО, 3 състав в частта, в която е потвърдено решение № 1778 от 21.09.2017г. по т.д. № 8534/2016г. на СГС, ТО, VI-12 състав в частта, с която са обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ прихващанията, извършени с изявления с входящи номера по описа на Банката: вх. № 12180/21.11.2014г., вх. № 12181/21.11.2014г., вх. № 12184/21.11.2014г. и вх. № 12185/21.11.2014г. на „КТБ“ АД /н./ от „ВиВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ“ ООД, по иск по чл.59, ал.3 ЗБН, предявен от синдиците на „КТБ“ /в несъстоятелност/ против „ВиВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ“ ООД. С определението е указано на касатора „ВиВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ“ ООД да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 6 726,34 лева. Касаторът „ВиВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ“ ООД е посочил, че с решение № 860 от 20.02.2019г. по т.д. № 252/2016г. на ОС – Благоевград е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност на дружеството, като е назначен временен синдик Д. Б. А.. С молбата е направено искане съобразно чл.620, ал.5 ТЗ и практиката на СЕС и на ВКС да бъде прието, че дружеството не дължи предварително внасяне на държавна такса. Настоящият състав намира следното по направеното искане: Видно от вписванията в ТР по партидата на молителя, с решение № 860 от 20.02.2019г. по т.д. № 252/2016г. на ОС – Благоевград „ВиВГД Оранжерии Петрич“ ООД е в състояние на неплатежоспособност, обявено е в несъстоятелност, прекратена е търговската му дейност и са наложени общ запор и възбрана върху имуществото му, като решението е постановено по реда на чл.632, ал.1 ТЗ – в хипотеза, когато наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на началните разноски за производството. Настоящият състав, като взе предвид размера на дължимата държавна такса и обстоятелството, че по отношение на дружеството – молител е открито производство по несъстоятелност по реда на чл.632, ал.1 ТЗ, т.е. в хипотезата, когато наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на началните разноски за производството, намира, че задължението за предварително внасяне на държавна такса по касационната жалба е изключително затруднително за касатора и може да се определи като препятстващо достъпа му до правосъдие. В настоящия случай задължението за предварително внасяне на държавна такса като условие за допустимост на касационното производство води до нарушаване на принципа на ефективност по чл.4, пар.3 от Договора за ЕС, тъй като националните процесуални разпоредби във връзка с дължимите такси правят невъзможно или прекомерно трудно упражняване на правата на касатора /решение на СЕС по дело С-279/09 и решение на СЕС по дело С-571/16/. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в определение № 524 от 30.07.2019г. по ч.т.д. № 908/2019г. на ВКС, II т.о. По изложените съображения настоящият състав намира, че следва да отмени определението си за предварително внасяне на дължимата държавна такса за касационно обжалване в размер на 6 726,34 лева, като събирането на държавна такса следва да се извърши с оглед изхода на делото. Така мотивиран и на основание чл.253 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,