Определение № 5845 от 15.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4166/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. С частна жалба на „Уиз Еър Унгария“ Црт., подадена чрез адв. Н. Р., се обжалва определение № 3993 от 18.08.2025г. по гр.д. № 2807/2024г. на ІV ГО на ВКС, в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на дружеството против въззивно решение № 531/29.01.2024г. по в.гр.д. № 5403/2023г. на СГС, относно произнасянето по иска с правно основание чл. 128, ал.2 КТ за заплащане на сумата 13 639,85 лева-възнаграждения за кацане и обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД върху тази сума в размер 2 771,63 лева. В частната жалба се сочи, че определението в оспорваната част е неправилно и се иска отмяната му. В срока по чл. 276, ал.1 ГПК ответникът по частната жалба-М. К. А. оспорва същата, като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира частната жалба за недопустима по следните съображения: С определение № 3993/18.08.2025г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, по гр.дело № 2807/ 2024г. на IV ГО е оставена без разглеждане касационната жалба на „Уиз Еър Унгария ЦРТ - чуждестранно АД, извършващо дейност в Република България чрез клон с фирма Уиз Еър Унгария ЦРТ – клон България срещу въззивно решение № 531/29.01.2024г. по в. гр. д. № 5403/2023г. на СГС в частта по исковете срещу „Уиз Еър Унгария ЦРТ по чл. 264, ал. 1 КТ с цена 2 013,43 лева, по чл. 86, ал. 1 ЗЗД с цена 468,81 лева; по чл. 128, т. 2. КТ за „секторни плащания“ с цена 844,80 лева, по чл. 86, ал. 1 ЗЗД с цена 256,96 лева; по чл. 128, т. 2. КТ за „възнаграждение за разстояние“ с цена 4 246,79 лева и и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД с цена 767,47 лева; не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение по в. гр. д. № 5403/2023г. на СГС в останалата му част. В мотивите на съдебния акт касационната инстанция е изложила съображения относно недопустимост на касационната жалба на Уиз Еър Унгария ЦРТ и в частта срещу въззивното решение по инцидентния установителен иск по чл. 74, ал. 4 КТ и по исковете по чл. 128, т. 2 КТ и исковете по чл. 86, ал. 1 КТ (за изтекла лихва върху претендираното с исковете по чл. 128, т. 2 КТ вземане), тъй като в тези части въззивното решение е в полза на ответното дружество, удовлетворява го като резултат, а съгласно т. 18 на ТР № 1/04.01.2001г. по тълк. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС дружеството не може да обжалва само мотивите. Така формираната воля на съда не е отразена в диспозитива на определението-липсва диспозитив за оставяне без разглеждане на касационната жалба на дружеството против въззивното решение на СГС, относно произнасянето по иска с правно основание чл. 128, ал.2 КТ за сумата 13 639,85 лева-възнаграждения за кацане и обезщетение за забава върху тази сума в размер 2 771,63 лева, на основание чл. 86 ЗЗД. При това положение частната жалба против определението на ВКС в оспорената част е преждевременно подадена и безпредметна, тъй като няма годен акт за обжалване. Такъв би бил акт, с който другият състав на ВКС се е произнесъл по подадената едновременно с частната жалба молба на Уиз Еър Унгария ЦРТ за допълване/поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определението по чл. 288 ГПК. Предвид изложеното частната жалба следва да се остави без разглеждане. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО