Определение № 2643 от 20.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2656/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 4678/22.04.2025 г. на община Пордим, представлявана от кмета Д. В., подадена чрез адвокат М. Д., и касационна жалба вх. № 4927/28.04.2025 г. на „Светланд“ ЕООД, чрез адвокат И. М., срещу въззивно решение № 116/24.03.2025 г. по в. гр.д. № 74/2025 г. на Окръжен съд - Плевен. В касационните жалби се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на община Пордим се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето и чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Чия собственост са застроените земеделски земи, загубили земеделския си характер, представляващи бивши стопански дворове на организациите по §12 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, намиращи се извън урбанизираните територии, останали след възстановяване правата на собствениците, може ли правото на собственост върху тези земи да се придобива по давност и в кои случаи; 2. Какъв е видът на държавната собственост върху процесния имот – публична или частна, и има ли същият значение за придобиване правото на собственост върху него на основание давностно владение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационна жалба на „Светланд“ ЕООД се поддържа наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1. Налице ли е пречка по смисъла на чл. 24, ал. 7 ЗСПЗЗ за придобиване по давност на незастроена земеделска земя на бивши стопански дворове на организациите по § 12 от ПЗР и § 29 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, която е негодна за земеделско ползване и за която е установено, че не е включена в държавния поземлен фонд; 2. Налице ли е пречка по смисъла на чл. 45, ал. 10 ЗСПЗЗ за придобиване по давност на незастроена земеделска земя на бивши стопански дворове на организациите по § 12 от ПЗР и § 29 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, която е негодна за земеделско ползване и която е загубила земеделския си характер; 3. С оглед непроизнасяне на първоинстанционния съд за вида на държавна собственост на незастроената земеделска земя на бивши стопански дворове на организациите по § 12 от ПЗР и § 29 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ и дали същата е била включена в държавния поземлен фонд, следва ли въззивният съд при разглеждане на делото да извърши самостоятелна преценка на събраните доказателства и да се произнесе по тези въпроси в своето решение. Ответникът по касация - държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, чрез юрисконсулт Ц. Х., е подала писмени отговори по касационните жалби в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в които твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като оспорва жалбите и по същество. Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което са процесуално допустими. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С въззивното решение е потвърдено решение № 1624/28.11.2024 г. по гр. д. № 2133/2024 г. на Районен съд – Плевен, с което е признато за установено по отношение на община Пордим и „Светланд“ ЕООД, че Българската държава, представлявана от министъра на земеделието и храните, е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.Пордим, с площ от 10 345 кв.м., стар номер 130023, като „Светланд“ ЕООД е осъдено да предаде владението върху процесния имот. Въззивният съд е приел, че на 22.06.1989 г. на заседание на общинския народен съвет в гр. Пордим е взето решение за създаване на общинска фирма „Пордим“. На 09.08.1989 г. на общо делегатско събрание на АПК „Великият октомври“ – гр. Пордим е взето решение строителното предприятие и бригадите към АПК да влязат в състава на общинската фирма, като се предоставя за стопанисване и управление и имуществото, използвано в строителството по баланса на кооперацията към 01.07.1989 г. Установено е, че общинска фирма „Пордим“ е регистрирана в ОС-Плевен на 10.08.1989 г. на основание Указ №56 за стопанската дейност. С решение от 15.11.1991 г. по гр. д. № 723/1989 г. на ОС-Плевен ТКЗС–Пордим е пререгистрирано като Земеделска кооперация „Пордим“. Впоследствие с решение от 04.09.1992 г. е вписано прекратяване и обявяване в ликвидация на кооперацията. С влизане в сила на разпоредбата на §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ „Общинско предприятие – Пордим“ и ЗК „Пордим“ са прекратени. Установено е, че на 20.12.1994 г. е съставена комисия в изпълнение на чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ, която е констатирала, че земята, върху която са били застроени сградите на стопанския двор на ЗК „Пордим“, не е идентифицирана и съгласно нормативната уредба е определила размер на прилежащите към сградите и съоръженията площи от 10 345 кв.м. Посочено е, че съгласно чл. 45, ал. 1 ППЗСПЗЗ в действащата към онзи момент редакция земеделските земи от държавния и общинския поземлен фонд се установяват служебно от общинските поземлени комисии, като съгласно ал. 3 нормативно необходимите площи, се установяват по искане на ликвидационния съвет или служебно от регионалните служби „Земя и земеползване“. Като безспорно между страните е прието обстоятелството, че процесният имот е идентичен с имот № 5 от кв. 13 на землището на гр. Пордим, с начин на трайно ползване – стопански двор. Представено е копие на справка, съставена от ПК – гр. Пордим, за собственици на сгради и съоръжения, придобити от организациите по §12 ПЗР ЗСПЗЗ, които ползват прилежащата към тях земя без да са я купили, в което е записано, че бетонов възел – имот № 13005 с площ от 10,345 дка се ползва от общинска фирма „Пордим“. Съдът е констатирал, че в баланса на ЗК „Пордим“ /в ликвидация/ към 31.10.1994 г. не е отразено притежание на недвижими имоти и земя. Съобразено е още, че с констативен нотариален акт от 2002 г. „Пордим“ ЕООД е признато за собственик на сгради, построени върху държавна земя ДПФ-МЗГАР-Стопански двор, означен в скица като стопански двор с площ от 97,917 дка, включващ бетонов възел и складове, построени в процесния имот с площ от 10,345 дка, представляващ имот № 5, кв. 13. С решение на общинския съвет в гр. Пордим от 29.11.2002 г. е предложена замяна на собствени недвижими имоти с такива държавна собственост, вкл. и процесния. Установено е, че с договор за покупко-продажба от 16.02.2006 г. бетоновият възел и складовете, построени върху държавна земя, са продадени от „Пордим“ ЕООД /в ликвидация/ на трето лице. При тези фактически данни, съдът е приел, че процесният имот представлява земя – бивш стопански двор на АПК, върху която са съществували сгради, предоставени през 1989 г. за стопанисване и управление на общинска фирма „Пордим“, регистрирана по силата на Указ №56 за стопанската дейност и прекратена по силата на §12 ПЗР ЗСПЗЗ. Съдът е посочил, че община Пордим твърди да е собственик на процесния имот на основание чл. 30, ал. 2 ЗСПЗЗ, предвиждащ, че след изтичане на 5-годишен срок от предаването на имуществото на заличените организации по §12 ПЗР ЗСПЗЗ, то става общинска собственост. Прието е, че в случая процесният имот е предоставен на създаденото по силата на Указ №56 общинско предприятие само за стопанисване и управление към м. август, 1989 г., а създадената по силата на § 7 ПЗР на ЗК земеделска кооперация е притежавала правото на собственост само на построени върху земята сгради. Според въззивния съд при това положение община Пордим не е придобила процесния имот по силата на чл. 30, ал. 2 ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ земите, върху които са разположени обекти на организации по §12 и 29 ПЗР ЗСПЗЗ, както и незаети от сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, които са негодни за земеделско ползване и не подлежат на възстановяване, са държавна собственост. Стопанисването, управлението и разпореждането с тях се извършва от министъра на земеделието. Относно въведеното от ответника възражение за придобиване на имота по давност въззивният съд е възприел изцяло мотивите в първоинстанционното решение, като е посочил, че към 1989г., когато общината твърди, че е установила владение, е съществувала забрана за придобиване по давност на държавна собственост. Такава забрана е налице до 1996 г. С §1 ЗИД ЗС срокът на придобивна давност за имотите общинска и държавна собственост е спрян до 31.12.2017 г., а впоследствие мораториумът е удължен до 31.12.2022 г. С решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд на Република България разпоредбата е обявена за противокоституционна, като давност е продължила да тече три дни след обнародването на решението в ДВ. В заключение въззивният съд е посочил, че процесният имот е държавна собственост, съответно положителният установителен иск за собственост спрямо община Пордим е основателен. От своя страна ответната община е продала имота на „Светланд“ ЕООД с договор за покупко-продажба от 27.10.2020 г., който не е породил вещнотранслативен ефект, а доколкото ответното дружество се намира във владение на имота, то искът по чл. 108 ЗС спрямо него също е основателен. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по поставените от касаторите въпроси. Първият въпрос на община Пордим – чия е собствеността на застроените земеделски земи, загубили земеделския си характер, представляващи бивши стопански дворове на организациите по §12 ПЗР ЗСПЗЗ, намиращи се извън урбанизираните територии, останали след възстановяване правата на собствениците и може ли правото на собственост върху тези земи да се придобива по давност, и в кои случаи, не може самостоятелно да предпостави допускане касационно обжалване на решението. В съответствие с практиката на ВКС в случая е прието, че земите, незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях на организациите по §12 и §29 ПЗР ЗСПЗЗ, които са негодни за земеделско ползване и не подлежат на възстановяване по чл.45, ал.10 ППЗСПЗЗ, са държавна собственост. Тези земи не се включват в държавния поземлен фонд /решение № 79/2017г. по гр.д.№ 3792/2016г., І г.о./. Въззивният съд не е отрекъл възможността тези земи да могат да се придобиват по давност, но е възприел изводите в първоинстанционното решение относно приложението на установения с §1 ЗИД ЗС /ДВ, бр.46, 2006г./ мораториум за придобиване на имоти общинска и държавна собственост по давност. Вторият въпрос - какъв е видът на държавната собственост върху процесния имот – публична или частна, и има ли същият значение за придобиване правото на собственост върху него по давност, не е относим към изводите в обжалваното решение, тъй като в него не е прието, че процесният имот е публична държавна собственост. За пълнота на изложението по отношение на поддържаното от касатора възражение за придобивна давност, следва да се посочат констатациите на съда относно установената от общината фактическа власт върху имота, а именно стопанисването му като държавен, което не сочи на фактическа власт с намерение за своене, а на държане. В тази връзка следва да се има предвид и установеното, че и след съставянето на АЧОС от 1998г., през 2002г. общината с решение № 301 е отправила предложение за замяна на свои недвижими имоти със земя – държавна собственост в стопанския двор, върху която са построени сградите. Изложеното по- горе се отнася и за поставените от касатора „Светланд“ ЕООД два въпроса, касаещи придобивната давност за земи, незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях на организациите по §12 и §29 ПЗР ЗСПЗЗ, които са негодни за земеделско ползване и не подлежат на възстановяване. Третият въпрос от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба на този касатор е ирелевантен, доколкото в обжалваното решение не е прието, че процесната земя е включена в държавния поземления фонд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.