Определение № 4958 от 31.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1117/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална гвардейска част срещу решение №6415/23г. на СГС, с което са уважени искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, предявени от С. Б.. Поддържа се основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 от ГПК. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното: Ищецът е предявил искове по чл. 344, ал.1, т.1 и 2 КТ. Твърди, че е работил на длъжност „Старши експерт“ при ответника, но бил уволнен по чл. 328, ал.1, т.2 КТ, поради съкращение на щата. Твърди, че уволнението е незаконно тъй като не е извършен подбор. В срока за отговор работодателят е възразил, че ищецът е работил на длъжност „Старши експерт- Солисти“. Старото щатното разписание е установявало 7 щата за тази длъжност, а след изменението с новото щатно разписание са останали 4 щата за тази длъжност. Подбор е извършен между 7 солисти (ответникът не е посочил имената им), като ищецът е класиран на последно място с най- малък брой точки (ответникът не сочи всеки от участниците как е бил оценен). Представя извадка от Протокол за подбор от 27.10.21г., в който е отразено, че комисията е извършила прослушване на подлежащите на подбор служители в киносалона на НГЧ, включително прослушване и на ищеца, като ищецът С. Б. е получил най- малък брой точки- 181. В представения Протокол не личи между кои лица, по какви критерии и как са оценени участниците в подбора по отделните критерии. С молба на ищеца, депозирана преди първото съдебно заседание, е представен Протокол от 20.08.21г. на комисията по подбор за допускането на цивилни служители до участие в подбор, където до участие са допуснати седем поименно посочени служители, включително и ищеца, и са поканени да се явят пред комисията по подбора. С решението си първоинстанционният съд е уважил исковете като е приел, че работодателят не е доказал да е извършил законен подбор, тъй като от представената извадка от Протокол за подбор от 27.10.21г. не е личало между кои лица, по какви критерии и как са оценени. Във въззивната жалба работодателят е оспорил изводите на съда, като изразява становище, че имената на участниците в подбора са видни от представения от ищеца Протокол на комисията от 20.08.21г. за допускането до подбор на седем участника, критериите по които участниците в подбора са оценени били посочени в Протокола от 27.10.21г., и ищецът бил оценен с най- нисък брой точки, съгласно представения Протокол. С решението си СГС също е приел за основателни исковете, доколкото работодателят не е представил протокол за извършен подбор в цялост, и не е доказал извършването му. В касационната жалба работодателят отново оспорва изводите на ВС за липса на доказателства за извършен подбор. В изложението към жалбата формулира следните въпроси- как се доказва изпълнението на критериите за извършване на подбор по чл. 329 КТ, длъжен ли е съдът да мотивира решението си като обсъди доказателствата и се произнесе по доводите и възраженията на страните. Поддържа се основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 от ГПК. Въз основа на изложените обстоятелства, ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Отговорът на първия въпрос относно доказването на извършения подбор, е даден с ТР №3/12г. на ОСГК. За да е законен извършения подбор и за да може съдът да извърши проверка за законосъобразност, работодателят е длъжен при условията на пълно и главно доказване да докаже, че всички участници в подбора са били оценени по критериите „образование и квалификация“ и „кой работи по- добре“, както и че тези оценки отговарят на обективните факти. В случая работодателят нито е изложил твърдения за оценките на участниците в подбора по тези два критерия, нито е ангажирал някакви доказателства за извършено оценяване на всеки от участниците, нито пък е доказал, че другите шест служители имат по- висока квалификация от ищеца, и че работят по- добре от него. ВС се е съобразил изцяло с практиката на ВКС и е мотивирал изводите си по двете решаващи обстоятелства- дали и как са били оценени всички участници в подбора по критериите в закона, както и дали тези оценки съответстват на обективните факти. По този начин ВС не се е отклонил от практиката на ВКС и по втория въпрос относно задължението на съда да се мотивира кои правнорелевантни факти приема за установени. Липсват причини за изменение на ТР №3/12г. на ОСГК (изменение на закона или на обществените условия), за да е налице хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК. Не се установява очевидна неправилност- не се констатира мотивите към въззивното решение да противоречат на формалната и правна логика. Това е така, защото обсъдените доказателства съответстват на приетите за установени факти, а установените факти съответстват на фактите от хипотезата на приложената правна норма- чл. 329 от КТ. В обобщение липсват основания за допускане на касационно обжалване, доколкото решението на ВС е съобразено с тълкувателната практика на ВКС, липсват причини за изменение на тази практика, и не се установява очевидна неправилност от мотивите към решението. С оглед изхода на спора и искането на ищеца за присъждане на разноски, направено своевременно с отговора на касационната жалба, в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция, представляващи 1191,60лв. платен адвокатски хонорар, видно от представената разписка за плащане. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО