Определение № 1627 от 03.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3768/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 2304/04.05.2023 г. по гр.д. № 926/2022 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решение № 20144343/22.06.2021 г. по гр.д. № 30337/2020 г. на Софийски районен съд, е признал за незаконно и е отменил уволнението на М. С. Ч. със заповед № РСЛ20-РД 15-551/26.05.2020 г. на кмета на Район Слатина – Столична община за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ); възстановил е М. Ч. на заеманата длъжност „главен експерт“ в отдел „Устройство на територията, кадастър и регулация“ (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и е осъдил Района да й заплати сумата 6 436.26 лв. – обезщетение за периода 27.05.2020 г. – 27.11.2021 г., ведно със законните лихви от 13.07.2021 г. (чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ). Решението се обжалва от Района с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси (първите три – материалноправни, а останалите – процесуалноправни, като въпросите са обобщени и прецизирани с смисъла, изяснен с т. 1 ТР № 1/09.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2010 г. ОСГТК на ВКС): 1. Компетентен ли е кметът да одобри новото щатно разписание, в което да определи кои длъжности или щатни бройки от администрацията в Района ще бъдат съкратени? 2. Какъв е обхватът на съдебния контрол на преценката на работодателя по чл. 329 КТ 3. Какво е значението на критериите, при които работодателят следва да извърши подбора и измежду кои работници/служители е длъжен да го извърши? и 4. Какви са задълженията на въззивния съд, когато докладът на първата инстанция е непълен и във въззивната жалба е въведено оплакване за това? 5. Кога докладът на първата инстанция е непълен? 6. Кога настъпва преклузията по чл. 146 ГПК и какви са предпоставките по чл. 266, ал. 3 ГПК, които задължават въззивният съд да допусне доказателства, които първата инстанция е отказала да събере? и 7. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства за релевантните по делото факти? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон (чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 и чл. 329 КТ) и допуснати съществени процесуални нарушения – касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 2 ГПК. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация М. Ч. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция. В решението въззивният съд е приел, че по трудово правоотношение ищецът е заемал длъжността „главен експерт“ в отдел „Устройство на територията, кадастър и регулация“ към Район Слатина. Със заповедта, чиято отмяна се иска, кметът на Района е прекратил трудовия му договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ. Въззивният съд е приел, че в тежест на работодателя/на ответника е да докаже фактическият състав по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ. След това е пристъпил към обсъждане събраните писмени доказателства, всичките пред първата инстанция, в установяването на тези факти. Намерил е, че старото разписание е предвиждало за отдела, към който ищецът е работил, 5 щатни бройки за длъжността „главен експерт“ по трудово правоотношение, а за Отдел „Контрол по строителството, инженерна инфраструктура, благоустройство и екология“ - 6 щатни бройки за длъжността „главен експерт“ по трудово правоотношение. Намерил е, че отдел „Устройство на територията, кадастър и регулация“, е преименуван в отдел „Устройство на територията, кадастър и регулация, контрол по строителството“, а другият отдел – в отдел „Инженерна инфраструктура и благоустройство“. Намерил е, че с новото щатно разписание в Отдел УТКРКС са предвидени 6 щатни бройки за длъжността „главен експерт“ по трудово правоотношение, разпределени поравно (по две) в три направления - „Устройство на територията“, „Кадастър и регулация“ и „Контрол по строителството“, и в отдел КСИИ - 4 щатни бройки за длъжността „главен експерт“ по трудово правоотношение. Въззивният съд е достигнал до извода, че в отдела, към който е работил ищецът, щатните бройки на длъжността „главен експерт“ по трудово правоотношение не е намалял, а се е увеличил - от 5 на 6. Намерил е, че доколкото по делото е представена длъжностната характеристика само на ищеца, но не и на останалите служители на длъжността „главен експерт“ по трудово правоотношение в двата отдела, не е възможно да се приеме, че в резултат на вътрешна реорганизация в Района е взето решение за разпределяне на трудови функции измежду служителите на двата отдела – 11 по старото щатно разписание, а по новото – 10. Въззивният съд е заключил, че при неблагоприятни последици на доказателствената тежест е длъжен да приеме за неосъществен фактическият състав на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ (чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ). Наред с тези мотиви, които са достатъчни за извода, че ищецът е уволнен незаконно, обжалваното решение съдържа и други. Според тях, след като ответникът е представил доказателства за подбор, според който е избрал да прекрати трудовото правоотношение с ищеца, е необходимо да докаже, че подборът е извършен измежду всички служители по трудово правоотношение, които е следвало да участват в него, и при спазване на критериите по чл. 329 КТ. Въззивният съд е приел, че подборът е извършен при зададен от работодателя критерий „ниво на изпълнение на възложената работа“, но тази на ищеца е оценена субективно, от друг участник в подбора - от неговия пряк ръководител, а не от специално назначената за това комисия. Добавил е също, че при неизяснените трудови функции на служителите в отдела на длъжността „главен експерт“, е неясно защо в подбора са участвали само тримата архитекти в отдела, а не и другите служители на длъжността „главен експерт“ по трудово правоотношение. Във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение ответникът се е оплакал, че докладът на първата инстанция е непълен, и е поискал въззивният съд да допусне гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели и да приеме представени към жалбата писмени доказателства. Свидетелите са разпитани, но документите не са приети от въззивния съд. Всички те са за обстоятелства по подбора. При мотивите, изложени в обжалваното решение, повдигнатите материалноправни въпроси не го обуславят в смисъла на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Първият – поради това, че въззивният съд не е изключил компетентността на кмета на района да вземе решение за съкращение в щата. Той е приел, че такова решение няма взето, изяснявайки основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в смисъла разяснен с ТР № 5/26.10.2021 г. по тълк.д. № 5/2019 г. ОСГК на ВКС. Поради това по този въпрос е изключена и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 КТ. Останалите повдигнати материалноправни въпроси, са свързани с втората част от изложените мотиви – по подбора, които въззивният съд е развил като допълнителни. Те не променят основният извод в решението, че уволнението е незаконно, защото работодателят е прекратил трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, въпреки липсата на реално съкращаване в щата. Не обуславят въззивното решение и повдигнатите процесуалноправни въпроси под № 4- 6. Това е така, защото оплакванията във въззивната жалба и доказателствените искания в нея, респ. повдигнатите процесуалноправни въпроси, са все за факти от значение за подбора. В практиката на Върховния касационен съд са изяснени хипотезите, при които извършеният подбор е част от изискванията за законосъобразно упражняване на правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ. В случая обаче с решение е прието, че фактическият състав на това основание за уволнение не е бил осъществен. Поради това доказателствените искания във въззивната жалба са били все за неотносими факти – по подбора, а по повдигнатите процесуалноправни въпроси не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Тя е изключена и по последния процесуалноправен въпрос. Това е така, защото касаторът не изяснява кои доказателства за релевантните факти въззивният съд е бил длъжен, но не е обсъдил. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора/на ответника по иска следва да се поставят и разноските, които ответникът по касация/ищеца е направил пред настоящата инстанция. Те се изразяват в уговорения и заплатен адвокатски хонорар. При тези мотиви, съдът