Определение № 1161 от 17.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3911/2013 г.

Софийският градски съд, с въззивно решение по гр. д. № 272/2013 г. е признал за незаконно и отменил уволнението на А. К. от длъжност „авиомеханик” в [фирма], извършено със заповед от 11. 07. 2012 г.. Касационна жалба срещу решението е подадена от [фирма], [населено място], с приложени към нея изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване и две решения на състави на ВКС. Ответникът по жалбата, ищец по делото, А. К. от [населено място] счита, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационната жалба за разглеждане по същество, а ако бъде допуснато касационно разглеждане, жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна. След проверка, касационният съд установи следното: Решаващият извод на въззивния съд при разрешаване на спора по делото с признаване незаконност на уволнението на ищеца К. е неизпълнение от страна на работодателя на задължението по чл. 193, ал. 1 КТ – преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения, като го покани да даде такива обяснения. Съдът е приел, че по делото не е доказано, поканата от работодателя, съдържаща се в писмо от 19. 06. 2012 г., да е достигнала до знанието на ищеца и това да е станало преди уволнителната заповед, поради което постановяването на уволнението е опорочено. Искането на жалбоподателя за допускане на касация е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по съображения, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, приложените решения на състави на касационния съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Искането е обосновано. С решение от 22. 05. 2012 г. по гр. д. № 985/2011 г., на ВКС, ІV г. о. е прието, че разпоредбата на чл. 192, ал. 2 КТ не се прилага, когато обясненията на работника или служителя не са приети по негова вина и като виновно поведение на уволнения е посочено неуведомяването на работодателя за промяна или отсъствие от адреса, който работникът е съобщил на работодателя. По настоящото дело има данни, че поканата от работодателя е била изпратена на адреса, който ищецът К. е съобщил на ответника [фирма], но К. не е живеел на този адрес, а жилището е обитавано от друго лице. При тези данни, решаващият съд е следвало да се произнесе за наличието или липса на виновно поведение от страна на ищеца, изключващо приложението на чл. 193, ал. 2 КТ, като се съобрази със задължителната практика на ВКС. Върховният касационен съд