Определение № 54 от 13.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6778/2014 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя А., чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 209 от 18.07.14г. по в.гр.д.№ 331 по описа за 2014г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 327 от 14.04.14г. по гр.д.№ 1772/13г. на РС Сливен. Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорва нейната допустимост, пред вид цената на предявените искове. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира подадената касационна жалба за недопустима поради следното: Съгласно чл.280 ал.2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. Настоящият случай е такъв, защото производството е образувано по два предявени от С. А. А. против от [фирма] [населено място] искове, всеки един от които е с цена на иска под 5 000лв.: първият е с правно основание чл.128лв. за заплащане на сумата от 239.19лв., а втория за заплащане на обезщетение при командироване на основание чл.121 от КТ за сумата от 1 425.80лв., ведно със законната лихва. Касае се за искове за парично вземане, чийто размер на цената, съгласно чл.69 ал.1 т.1 от ГПК, е търсената сума, а в случая тя е под 5 000лв. Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.280 ал.2 от ГПК, състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд