Определение № 60547 от 24.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 81/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ПГЕЕ «М.В. Ломоносов», град Горна Оряховица, подадена от пълномощника му адвокат И. И., срещу въззивно решение №361 от 11.09.2020 г. по гр. дело №596/2020 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 103 от 20.03.2020 г. по гр. дело №2040/2019 г. на РС – Горна Оряховица. С първоинстанционното решение са уважени исковете на М. Н. В., [населено място], срещу касатора с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работника на някое от безвиновните основания по чл.328 КТ е негово субективно право за преустановяване на трудовоправната връзка при предвидените от закона ред и условия. В процесния случай трудовият договор е прекратен на основание намаляване обема на работа. Реално намаляване на работата има и това се установява от издадената от началника на РУО – Велико Търново заповед за преустановяване държавния прием на ученици в осми клас за специалността „Електротехнически машини и апарати“. Установеното по категоричен начин обективно настъпило намаление в обема на работа е пряко свързано с конкретно изпълняваната от ищцата длъжност. Намалението обема на работа е основание за работодателя да предприеме действия по оптимизиране на щатния състав, което той е сторил в случая с новото щатно разписание. Съобразно задължителното тълкуване, дадено в ТР № 3/16.01.2012г. по т.д. № 3/2011г. на ОСГК на ВКС, преценката на работодателя по чл. 329 ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по – висока квалификация и работи по – добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т.1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329 ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Съдебният контрол не се ограничава единствено до въпроса за формалното използване на критериите, установени с нормата, а обхваща проверка на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. Като преценява обосноваността на оценките по чл. 329 ал. 1 КТ, съдът решава дали правото на подбор е осъществено съобразно установения правен режим. Предвид твърденията в исковата молба и съображенията на работодателя в отговора на същата, съдът правилно е определил, че в тежест на ответника – работодател е да установи законосъобразното извършване на подбора по критериите на чл.329 КТ. При направеното от ищцата оспорване на констатациите и оценките в протокола на комисията по извършване на подбора, че същите са неверни, по отделните показатели са ползвани данни от различни учебни години, налице са пропуски, редица неясноти и грешки, работодателят е следвало да ангажира доказателства, за да установи законосъобразното упражняване на правото си да прекрати трудовоправната връзка. Останало е напълно неизяснено как са формирани оценките по първи, втори и четвърти показател по критерий 2 и кои точно задължения ищцата не е изпълнила, за да се подложи на преценка изпълнението на трудовите й задължения по този критерий. Представените писмени доказателства, включително протокола на комисията за подбор, са частни свидетелстващи документи, изгодни за представилата ги страна, като верността им следва да бъде установена, включително чрез събиране на гласни доказателства. Следователно останала е недоказана обективността на подбора и формираните при него оценки, тъй като ответникът не е ангажирал своевременно съответните доказателствени средства за тези подлежащи на пълно доказване обстоятелства в негова тежест. Ето защо след като липсват доказателства за законосъобразност на извършения подбор, то заповедта за едностранно безвиновно прекратяване на ТПО е незаконосъобразна и подлежи на отмяна. С оглед изхода на спора по главния иск, основателни и доказани са исковете по чл.344 ал.1 т.2 от КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и по чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр. чл. 255 КТ - за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение. Ответницата по касационната жалба М. Н. В., [населено място], оспорва жалбата. Претендира деловодни разноски. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани правни въпроси за допускане на касационно обжалване: на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК - за това необходимо ли е работодателят при неоспорени констатации на комисията по подбор, да доказва истиността на отразеното в протокола за подбор, който е официален свидетелстващ документ, с други доказателствени средства – разпит на свидетели, заключение на вещо лице и др.? Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение №361 от 11.09.2020 г. по гр. дело №596/2020 г. на Великотърновския окръжен съд. Повдигнатите въпроси са обусловили изхода на делото, но не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, защото е съобразена задължителната практика на ВКС, според която подписаният от служител на работодателя свидетелстващ документ не е официален и представен като единствено доказателство по делото, той не може да докаже никакъв факт, ако работникът не го признава. В случай на оспорване работодателят може да докаже фактите и обстоятелствата по документа чрез разпит като свидетел на едно или повече от лицата, които са го подписали. Частният свидетелстващ документ, неподписан от работника, няма материална доказателствена сила, но той не е „правно нищо”. Ако едно или повече от лицата, които са го подписали, потвърдят подписа си и заявят по какъв начин са узнали удостоверените факти и обстоятелства, без да е необходимо да възпроизвеждат съдържанието на документа, той има същата доказателствена сила като свидетелски показания на потвърдилите подписа си лица./решение №102 от 31.03.2015 г. по гр. дело №3687/2014 г., ВКС, IV г.о./ Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 1 800 лв. деловодни разноски за касационната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.