Определение № 3189 от 19.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 554/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по процесуално допустима касационна жалба вх.№ 7621 от 28.12.2023 г., подадена от „Евромекс” ООД чрез адвокат С. Г. от АК - Ловеч, срещу въззивно Решение № 204 от 20.11.2023 г. по в.гр.д.№ 193/2023 г. на Окръжен съд – Ловеч.

Ответникът по касация Община Троян е депозирал отговор чрез адвокат С. С. от АК - Ловеч, с който поддържа, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, както и че въззивното решение е правилно. Претендира присъждането на разноски.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

С обжалваното решение е отменено Решение № 260095 от 08.07.2021 г. по гр.д.№ 316/2020 г. на Районен съд – Троян и е постановено ново, с което е отхвърлен предявеният от „Евромекс” ООД срещу Община Троян иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗС, Закона за пътищата и Закона за общинската собственост, за признаване за установено по отношение на Община Троян, че ищецът е собственик на два недвижими имота: ПИ с идентификатор 24476.750.40 и ПИ с идентификатор 24476.750.42 по КККР на с. Дълбок дол, Област Ловеч, на основание упражнявано давностно владение с начало от 30.10.2009 г. до подаване на исковата молба на 04.05.2020 г.

Прието е за безспорно по делото, че „Телеугоително стопанство” (Стопанско обединение „Технологичен комбинат по механизация, техническо обслужване и борба с ерозията”) - с. Дълбок дол, е част от ТКЗС „Руен”, гр. Троян. Последното е създадено въз основа на Наредба-Закон за трудови кооперативни земеделски стопанства (приета с Указ № 82 от 18.04.1945 г., обн., ДВ, бр. 95 от 25.04.1945 г.). От назначената СТЕ е установено, че с Протокол от 27.09.1995 г., в изпълнение на чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ, по искане на ОС на правоимащите на заличеното ТКЗС „Руен”, Комисията е определила необходимите прилежащи площи към сградите и съоръженията, съгласно Наредба за размера на необходимата земя за изграждане на строителни обекти за „Телеугоително стопанство” („ТС”). Обособени са 35 парцела с обща площ от 122,642 дка, от която пътни връзки 17,089 дка, свободни земи с площ 10,603 дка, сервитутни зони – 2,120 дка и дере с площ 1,019 дка, или общо – 142,869 дка. Пътните връзки в „ТС” са обособени в 9 кадастрални единици (Приложение № 3 от СТЕ по гр.д.№ 316/20 г. на РС - Троян). Парцеларният план е послужил за изготвяне на Картата на възстановената собственост, като обособената територия на стопанството е отразена като масив 750, а парцелите са запазили номерата си. Пътните връзки са окрупнени, като вече съществуват 4 имота, така са отразени и в приетата Кадастрална карта (Заповед № РД-18-112 от 29.12.2008 г.). В СТЕ пред РС - Троян експертът конкретно е описал от кои стари имоти са образувани спорните имот с идeнтификатор 24476.750.40 с обща площ от 6,463 дка и имот с идентификатор 24476.750.42 с обща площ 9,520 дка. Площ от 428 кв.м. е присъединена към имот с идентификатор 24476.14.50 по КК, представляващ местен път извън стопанството понастоящем.

С Решение № 314 от 11.12.1990 г. на Министъра на земеделието и хранителната промишленост е създадено държавно предприятие „Агротехника Троян”, вписано в регистъра въз основа на Решение от 25.01.1991 г. на ОС – Ловеч по гр.д.№ 321/1991 г. Впоследствие е преобразувано в „Агротехника Троян” ЕООД (Решeние от 30.03.1992 г. на ОС – Ловеч), което поема всички активи и пасиви на държавното предприятие. С Решение от 18.07.1996 г. на ОС – Ловеч дружеството е преобразувано в „Агротехника Троян” ЕАД с държавно имущество, а с Решение от 22.12.1998 г. на ОС – Ловеч по гр.д.№ 321/1998 г. е преобразувано в АД, като Държавата не е записала акции на свое име.

По делото са представени 16 бр. актове за държавна собственост, съставени в периода от 23.02.1996 г. до 05.04.1996 г., в които е вписано, че имуществото се предоставя за оперативно управление на „Агротехника-Троян” ЕООД. Във всички актове като граница на имотите е посочен – „.. път.. полски път..”.

Със Заповед № 108 от 04.07.1996 г. (ДВ, бр. 61/1996 г.) на Министъра на земеделието и хранителната промишленост е открита процедура за приватизация на обект „Телеугоително стопанство”, с. Дълбок Дол – обособена част от „Агротехника” ЕООД, гр. Троян. Със Заповед № 14 от 22.01.1997 г. (ДВ, бр. 15/1997 г.) на Министъра на земеделието и хранителната промишленост е наредено да се извърши продажба на обект „Телеугоително стопанство”, Дълбок Дол – обособена част от „Агротехника” ЕАД, гр. Троян на „Троямекс” ООД гр. Троян, без търг или конкурс според приватизационната оценка, на основание чл. 3, ал. 1, т. 1, вр. чл. 35, ал. 2 ЗППДОбП (отм.), чл. 4 от Наредбата за реда за изкупуване на предприятия и обособени техни части без търг или конкурс от лицата по чл. 35 ЗППДОбП. С договор за покупко-продажба на обособена част изх. № 22 от 06.02.1997 г. на Министерство на земеделието и хранителната промишленост, обособена част от „Агротехника” ЕАД, гр. Троян, e продадена на „Троямекс” ООД гр. Троян. Съгласно предоставен „Опис на дълготрайни материални активи на „Телеугоително стопанство”, с. Дълбок дол, в обособената част от „Агротехника” ЕАД, гр. Троян, която е предмет на продажба чрез приватизационна сделка, са включени освен описаните в АДС активи и земя извън регулационния план в м. „Драга” – „Междускладов път” - 48% (п. 18) и „Пътища между халетата” - 48% (п. 19).

С нотариален акт № 186, том I, дело № 584/2000 г. от 05.09.2000 г. по описа на съдия по вписванията при РС - Троян, „Троямекс” ООД e признато за собственик на недвижими имоти, представляващи обособена част от „Телеугоително стопанство”, Дълбок Дол, а именно: 1. застроен неурегулиран терен (24476.750.19) от 8 328 кв.м., включващ халета № 7 и 8; 2. застроен терен (24476.750.17) от 1 770 кв.м., включващ хале № 10; 3. застроен неурегулиран терен (24476.750.18) от 2 086 кв.м., включващ хале № 9; 4. застроен неурегулиран терен (24476.750.16) от 2 533 кв.м., включващ кланица; 5. застроен неурегулиран терен (24476.750.15) от 622 кв.м., включващ гараж с ремонтна работилница; 6. застроен неурегулиран терен (24476.750.14) от 732 кв.м., включващ баня с филтър; 7. застроен неурегулиран терен (24476.750.13) от 1 024 кв.м., включващ административна сграда; 8. застроен неурегулиран терен (24476.750.12) от 1 051 кв.м., включващ колиен кантар, КПП и дезинфекциозна; 9. застроен неурегулиран терен (24476.750.10) от 1 028 кв.м., включващ бензиностанция; 10. застроен неурегулиран терен (24476.750.9) от 4 339 кв.м., включващ 6 бр. жилища; 11. застроен неурегулиран терен (24476.750.5) от 3 531 кв.м., включващ фуражен цех; 12. застроен неурегулиран терен (24476.750.2 и 24476.750.3) от 5 920 кв.м., включващ навеси; 13. застроен неурегулиран терен (няма идентификатор) от 14 990 кв.м., включващ помпена станция; 14. застроен неурегулиран терен (24476.750.4 и 24476.750.35) от 282 кв.м., включващ трафопост. Посочено е, че при съставянето на нотариалния акт е представен Договор за покупко-продажба на обособена част изх. № 22 от 06.02.1997 г. на МЗХП.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти от 30.10.2009 г., № 149, том III, рег. № 5475, дело № 476/2009 г. по описа на нотариус с рег.№ 477 на НК, „Троямекс”ООД е продало на „Евромекс” ООД, следните недвижими имоти, намиращи се в с. Дълбок Дол, община Троян, а именно: 1. Едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 24476.750.22.1, със застроена площ от 1200 кв.м., разположена в ПИ с идентификатор 24476.750.22, с конкретно описание на обектите вътре - Хале 1, товарна рампа; 2. Едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 24476.750.22.2 със застроена площ от 1207 кв.м., разположена в имот с идентификатор 24476.750.22 с конкретно и описание на обектите - Хале 2, краварник; 3. Едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 24476.750.23.1 със застроена площ от 1176 кв.м., разположена в ПИ с идентификатор 24476.750.23 и конкретно описание на обектите - Хале 3, краварник.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 176 от 11.05.2015 г., том II, рег.№ 2143, дело № 269/2015 г. по описа на Нотариус с рег.№ 337 на НК, „Хоризонт-Иванов” ЕООД e продало на „Евромекс” ООД, следните недвижими имоти, заедно намиращите се в тях сгради, всички в с. Дълбок Дол, Община Троян, а именно: 1. Поземлен имот с идентификатор 24476.750.18, с площ от 2 106 кв.м., включващ едноетажна стопанска сграда с идентификатор 24476.750.18.1; 2. Поземлен имот с идeнтификатор 24476.750.19, с площ от 6 375 кв.м., заедно с едноетажна сграда с идентификатор 24476.750.19.1 и 19.2; 3. Поземлен имот с идентификатор 24476.750.3 с площ от 5 896 кв.м. и попадащия в този имот навес.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 59 от 30.12.2019 г., рег.№ 6041, том IV, дело № 583/2019 г. по описа на Нотариус с рег.№ 525 на НК, „Хоризонт-Иванов” ЕООД e продало на „Евромекс” ООД, следните недвижими имоти и сгради, намиращи се в с. Дълбок Дол, община Троян, а именно: 1. поземлен имот с идентификатор 24476.750.9 с площ от 4 339 кв.м., включващ 6 бр. жилища (ид. 24476.750.9.1-6); 2. поземлен имот с ид. 24476.750.10 с площ от 1 028 кв.м., включващ и сграда със специално предназначение с идентификатор 24476.750.10.1; 3. поземлен имот с ид. 24476.750.12 с площ от 1 051 кв.м., включващ и постройка с идентификатор 24476.750.12.1; 4. поземлен имот с идентификатор 24476.750.13 с площ от 1 024 кв.м., включващ административна сграда с идентификатор 24476.750.13.1; 5. поземлен имот с идентификатор 24476.750.14 с площ от 732 кв.м., включващ сграда с идентификатор 24476.750.14.1; 6. поземлен имот с идентификатор 24476.750.15 с площ от 622 кв.м., включващ сграда с идентификатор 24476.750.15.1; 7. поземлен имот с идентификатор 24476.750.16 с площ от 2 533 кв.м., включващ сграда със специално предназначение; 8. поземлен имот с идентификатор 24476.750.17 с площ от 1 770 кв.м., включващ сграда с ид. 24476.750.17.1.

Приложен е Протокол за делба от 21.12.1995 г. по гр.д.№ 482/1995 г. по описа на РС – Троян, вписан под № 6 от 08.01.1996 г., с който е одобрена спогодба между „Кооперация Слава” и „Троямекс” ООД, съгласно която последното e получило в дял имоти, описани като: 1. Масивно хале № 1 с площ от 1211 кв.м. и товарна рампа от 48 кв.м., 2. Масивно хале № 4 с площ от 1233 кв.м., 3. Склад за фуражи с площ от 72 кв.м.

„Евромекс” ООД е регистрирало животновъден обект за развъждане и отглеждане на едри селскостопански животни - крави и телета, съгласно ЗВМД и притежава Удостоверение № 160 от 30.08.2010 г. от РВМС-Ловеч.

Със Заповед № 561 от 28.05.2019 г. на Кмета на Община Троян е разпоредено да се изземе ПИ с идeнтификатор 24476.750.40, представляващ селскостопански, горски, ведомствен път - публична собственост, съгласно КККР на с. Дълбок Дол, от владението на трето лице - М. С. Х., с указание до 31.05.2019 г. да се премахне незаконно поставена метална бариера. От „Евромекс”ООД е подадена жалба против заповедта и по образуваното административно дело № 262/2019 г. по описа на АС-Ловеч е оставено без уважение искането за спиране изпълнението на заповедта. С Определение № 11637 от 31.07.2019 г. по адм.д.№ 8787/2019 г. ВАС изпълнението на заповедта на кмета е спряно.

В първата инстанция е допусната и приета съдебно-техническа експертиза на в.л.инж. С. К., която сочи, че спорните имоти с ид. 24476.750.40 и 24476.750.42 са били включени в Договора за покупко-продажба от 06.02.1997 г. по реда на чл. 35, т. 2 ЗППДОбП (отм.), но описани във вида „48% от собствеността”. Същите са представлявали пътища на територията на „Телеугоителното стопанство“, съгласно всички изготвяни за територията планове - Парцеларен план, Карта на възстановената собственост и кадастрална карта. Експертът сочи, че са т.н. вътрешни пътища, изградени са заедно с комплекса и обслужват частите му. Настилката им е компрометиран асфалт, частично бетон и трошенокаменна. Експертът открива спорните имоти, описани с парцеларните им номера, като съседи в Нотариален акт № 176 от 11.05.2015 г. и № 59 от 30.12.2019 г. Към експертизата има и съответни приложения, от които № 4 е комбинирана скица на „Телеугоително стопанство”. В приложение № 6 са представени спорните пътища, които са оцветени в червено; имотите, закупени от „Евромекс” ООД - в синьо; имотите, закупени от „Троямекс” ООД (н) - в лилаво; имотите, частна държавна собственост - в жълто, а в бяло са оцветени имотите без установен собственик.

С решение № 50019 от 15.02.2023 г. по гр.д.№ 1519/2022 г. състав на ВКС, Първо гражданско отделение, е отменил предходното въззивно Решение № 4 от 14.01.2022 г. по в.гр.д.№ 433/2021 г. на ОС – Ловеч (с което първоинстанционното Решение № 260095 от 08.07.2021 г. по гр.д.№ 316/2020 г. на РС - Троян е потвърдено) и е върнал делото на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг въззивен състав. Дадени са задължителни указания при новото разглеждане съдът да постави допълнителна задача на съдебно-техническата експертиза за извършване на проверка на старите планове и карти в процесния район около територията на бившето ТКЗС – с. Дълбок дол, и да даде заключение дали двата процесни пътя са имали и имат връзка с други общински пътища и кои имоти обслужват. Указано е да се изясни дали процесните пътища осигуряват маршрут в обществен интерес по смисъла на чл. 3 ППЗП и представляват общински път по чл. 3, ал. 2 ЗП или са частен път по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗП.

При новото разглеждане на делото от въззивната инстанция е допусната СТЕ за отговор на посочените от касационната инстанция въпроси. Експертът инж. К. се е запознала с представените от страните писмени доказателства, както и е изслушала показанията на допуснатите в полза на ищеца свидетели. При съвместяване на кадастралната карта, на която са отразени сградите на „Телеугоително стопанство” - с. Дълбок Дол и вътрешно-комплексните пътни връзки, с едромащабната топографска карта (ЕТК) на района от 1970 г., e установено, че стопанството е построено върху територията и сградите на единия от стопанските дворове на ТКЗС, като обхваща и територия извън този стопански двор (Приложение 1). Сградите на стария стопански двор са били разположени южно от пътя – от трошено-каменна настилка, а северно от него са били разположени силажните ями. Пътят е тръгвал както и сега от края на с. Дълбок Дол, минавал е през стопанския двор и обработваемите земи, пресичал е ж.п. линията Левски - Троян и е свършвал до пътя Ловеч - Троян (път ІІ-35) срещу района на намиращото се в момента „ТЕХРА” ЕООД. По действащата КК имотите, съответстващи на този път, са само в рамките на землище с. Дълбок Дол и не продължават в землището на с. Ломец. Пътят е без настилка и на място не достига до железопътната линия и не я пресича, както е било по картата от 1970 г. Вещото лице се е запознала и с приложената от адв. С. разпечатка на карта (към касационната й защита), но поради установения наклонен ракурс и липса на дата на сателитното изображение, не я е анализирала. Вещото лице е препратила към заключението си от първата инстанция (по гр.д.№ 316/2020 г. на РС - Троян), в което е отразила изображението на терена в снимки на G. E. от 2009 г., 2013 г., 2017 г. и 2020 г., визуализиращи състоянието на процесните обходни пътища и изменението им. Приложила е към заключението и снимка от 06.03.2023 г. (Приложение 2). От приложената Аерофотоснимка № 2693 от 1976 г. от Военно-географска служба –Троян, заснета през 1976 г. - т.е. около 6 г. след изготвяне на ЕТК за района, се виждат отклонението за стопанския двор, две от стопанските сгради и пояса от дървета, който е съществувал, като е започнато оформянето на подходите и пътищата, които ще обслужват новите сгради, очертани са със зелено на изготвеното Приложение 3. Вещото лице е пояснила, че достъпът до „Телеугоително стопанство“ с. Дълбок Дол се осъществява по имот с идентификатор 24476.14.50 съгл. КККР на селото, означен като общинска публична собственост с НТП „местен път”. Пътят е изграден като отклонение от път ІІ-402 - път от републиканската пътна мрежа (т.н. довеждащ път). Бил е с асфалтово покритие, което в момента е силно компрометирано. Този път не е включен в Списъка на общинските пътища, утвърден с Решение № 236 от 13.04.2007 г. на МС.

Процесните имоти с №№ 2447.750.40 и 24476.750.42 по КККР на с. Дълбок Дол са нанесени с описание – НТП „селскостопански, горски, ведомствен път”, собственост – „общинска публична”. Експертът ги определя като пътища между складовете и халетата, с трошенокаменна основа, ограничени с бетонни бордюри. Освен да осъществяват връзката между самите сгради, на изток имот № 24476.750.42 граничи и с имот № 24476.750.26 - НТП „селскостопански, горски, ведомствен път”, собственост „общинска публична”. На запад имот № 24476.750.40 граничи с имот № 24476.14.50 (асфалтовият път, който е отклонението от основния път към селото). Спорните имоти освен с тези полски пътища граничат и с имоти в масив 750, представляващи застроени и необработваеми земи, разположени на територията на „Телеугоително стопанство”. Вещото лице е обяснило, че тъй като територията на „Телеугоително стопанство” в масив 750 граничи с коритото на р. Суха река (на североизток) не е възможен обход от тази страна.

Съгласно КК достъпът до обработваемите земи между [населено място] (запад) и ж.п. линията и землищната граница (на изток), се осъществяват от север.

Експертът сочи, че има и обходни пътища. Така за връзка между имот 24476.14.50 и 24476.11.26 могат да служат и следните полските пътища: - с ид.№ 24476.512.71, 24476.249.24 и 24476.15.ЗЗ, като общата дължина на обхода е около 870 м., докато преминавайки през процесните пътища, разстоянието е 610 м. Възможен е обход и по полски пътища с ид.№ 24476.246.5, 24476.5, 24476.15.32 и 24476.15.33, като общата дължина е около 1 880 м., а преминавайки през процесните пътища, е около 950 м. Състоянието и местоположението на полските пътища е променливо през годините и зависи от ползването им от арендаторите. Не винаги и местоположението им съвпада с това по КК, тъй като значителна част от тях може да се разорат, или да се изоставят, или да се създадат нови. Вариантите с обходни пътища са посочени в Приложение 4. Обходните пътища обслужват обработваемите земеделски земи на територията на землището на Дълбок Дол. Те не достигат до ж.п. линията и не я пресичат. Не достигат и до крепостта „Состра” (разположена в близост до главния път Ловеч - Троян). Това е видно и от Общия устройствен план на Община Троян, където е отразено местоположението на т.н. „Римски път”, който е между прохода „Беклемето” и с. Бели Осъм. По отношение на площта на „Телеугоително стопанство” инж. К. се позовава на предходното заключение и Протокола от 27.09.1995 г. за общата площ на стопанството, където е посочено 142 869 дка, докато сумираната площ на имотите, съгласно КК е 126 322 дка - или 16 547 дка разлика, която се дължи на включването в протокола и на помпената станция, която е извън обособената територия на стопанството. Преди представяне на заключението, в съдебно заседание вещото лице е изслушала и водените от ищеца свидетели, но обясненията им не са променили констатациите й. Допълнила е, че при изготвяне на КВС пътищата са уедрени и затова т.н. „Римски път” се явява част от пътища 40 и 42 - там, където минава през средата на „Телеугоително стопанство”, като не съвпада изцяло с тях - например не в частта, където път 40 заобикаля административната сграда и банята. След излизане от стопанството продължава по път 26, непосредствено покрай голямата чешма (на югоизток) и се събира с обходните пътища. При изграждане на сградите е имало изместване на пътя - в началото и на север (при ямата, банята и кантара), но пак е в рамките на стопанството. При огледа вещото лице е установила, че в района хората от селото нямат друг път с трайна настилка, въпреки, че по КВС и КК има предвидени полски пътища, които минават по границата на „Телеугоително стопанство”.

Въззивният съд е кредитирал приетата по делото съдебно-техническа експертиза като компетентна и обективна и е основал изводите си на нея.

Обсъдени са и събраните по делото гласни доказателства, обособени в две групи: ангажираните от ищеца и посочените от ответника, включително при приложението на чл. 172 ГПК. При преценка на обективността на свидетеля П. М. Ц. въззивният съд е отчел, че той работи в дружеството-ищец, но въпреки това обясненията му са ясни, конкретни и не противоречат на останалите. Подобно е и при свид. М. М. Г., който има непосредствени впечатления от изграждането на стопанството и развитието му. Показанията на тези свидетели са ясни, конкретни и обективни и затова са кредитирани изцяло. Относно показанията на свид. Р. Ц. Ш., която съжителства на семейни начала с представителя на ищцовото дружество М. Х. е посочено, че е отчетено наличието на предпоставки за пристрастност, като обясненията й са кредитирани относно начина на владеене на обекта. Въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетеля Б. В. П. с оглед категорично установения конфликт и противоречиви интереси във връзка с ползване на пътя между него и ищеца. Кредитирал е показанията на свидетеля К. Ц. А. (главен експерт „Общинска собственост“ в Община Троян), който макар да е служител на ответника, възпроизвежда достоверно възникналия конфликт и развитието му по повод ползването на бариерата. Пред въззивната инстанция са разпитани свидетели от с. Дълбок Дол, посочени от ответника - И. Д. Т. и М. Б. Д.. Въззивният съд е кредитирал показанията им. Първият няма имоти в района, вторият има, но въпреки това обясненията им са логични и съответни на останалите събрани по делото.

От правна страна е посочено, че за да отговори на поставените от касационната инстанция въпроси и с оглед придобивното основание, на което се позовава ищецът, въззивният съд следва да установи как са се ползвали и се ползват процесните пътища - като вътрешни и обслужващи само стопанството или са били отворени за ползване в обществен интерес. Придобиването на „Телеугоително стопанство” по реда на приватизацията е категорично и не се оспорва, подробно е описано от предходната въззивна инстанция. Спорен е въпросът дали процесните имоти са били и е могло са бъдат включени като обект на собственост в приватизационната сделка, както и дали в последствие са били обект, годен да се придобие по силата на упражнявано давностно владение.

Въззивният съд е приел, че не е осъществено придобивното основание на ищеца, тъй като се касае за обект публична общинска собственост. Още от създаването - преди изграждане дори на ТКЗС - през този терен е преминавал основният път, свързвал Дълбок Дол с пътя Ловеч - Троян и с железопътната линия. По него се е извършвало движението от и за селото. В тази насока свидетелите са категорични в трайните им спомени назад във времето и за факта на ползване на пътя от цялото село. Тогава и до сега пътят е наричан „Римски път”. Ползването е продължило и след изграждане на ТКЗС, въпреки обособяването вътре на “Телеугоително стопанство”, като за изпълнение на санитарните изисквания обектът е бил ограден с трайна ограда и не е имало проблем с преминаването. Вещото лице по СТЕ - инж. К. е категорична, че именно това е довеждащият път към селото, част от т.н. „Римски път”, около който са изградени обектите на „Телеугоително стопанство” - от юг и от север. В този вид е отразен както в създаваните планове на територията (парцеларен, КВС, КК), така и в по-ранните ЕТК от 1950 г. и на снимката от Военногеографската служба от 1976 г. Установено е, че сега, когато вече има и има друг път (от гара Добродан до селото), процесните пътища също се ползват, но главно във връзка с дейността по обработване на земеделската земя на селото. Свидетелите, а и вещото лице сочат, че макар да е компрометиран като асфалтово покритие, както в миналото, така и сега достъпът до обработваемите земи между селото от запад на изток е именно по този път. Той е най-пряк и достъпен. Ползването му по този начин е продължило въпреки изграждане на стопанството и след приватизационната сделка, до 2019 г., когато за първи път е оспорена възможността да се преминава по тях. Доказано е, че въпреки трансформацията на собствеността в рамките на съществувалото „Телеугоително стопанство”, макар в основната си част да са т.н. вътрешни, спорните имоти са останали отворени за обществено ползване от неограничен кръг от лица като пътища. В миналото това е била единствената връзка на населеното място с главния републикански път, а сега е единствената достъпна възможност за достигане до обработваемите земи на жителите на с. Дълбок Дол на изток. Касае се за транспортна връзка, която трайно е предназначена за задоволяване на обществени потребности. Тези характеристики на ползването на спорните пътища категорично ги определя като маршрут от общински интерес, съгласно критериите на чл. 3, т. 1 и т. 3 ППЗП, тъй като чрез тях се осъществява транспортната връзка с обекти с местно значение, каквито безспорно са обработваемите земи. Като местни пътища, отворени за обществено ползване, процесните имоти представляват общински собственост по силата на закона, считано от влизането му в сила (17.09.1991 г.). Като публична общинска собственост на основание § 7, ал. 1, т. 4 ПЗР на ЗМСМА, съгласно чл. 56, ал. 2 ЗОбС за тях не се съставя акт за общинска собственост. С оглед на този статут и съгласно чл. 7, ал. 1 ЗОбС и чл. 86 ЗС имотите не може да се придобият чрез упражнявано давностно владение.

Освен поради тази им характеристика, въззивният съд е приел, че не е възможно соченото от ищеца придобивно основание, тъй като в границите на „Телеугоително стопанство” двата пътя са останали със статут на обща част между съществувалите и новосъздадени обекти.

В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК по следните въпроси:

1. Като е преценил, че следва да измени/допълни правната квалификация на иска като такава по Закона за пътищата и Закона за общинската собственост, следвало ли е въззивният съд да постанови това изменение/допълване по реда на чл. 262 ГПК или е било възможно това да стане с изменение в мотивите и/или диспозитива на обжалваното решение;

2. Възможно ли е правната квалификация на иска да бъде изразена от съда чрез посочване на цял нормативен акт – в случая два – ЗП и ЗОбС или следва да бъде определена чрез посочване на конкретни правни норми;

3. Дадена ли е или не правна квалификация на иска от страна на съда чрез посочване на цял нормативен акт, а не на конкретна правна норма и изправени ли сме пред липса на правна квалификация на иска;

4. Следвало ли е съдът да посочи изрично конкретната правна норма от съответния нормативен акт /според нас ЗМСМА според датата на влизане в сила на този закон – 17.09.1991 г., която е посочена от съда/, за да обоснове извода си за момента, в който пътните връзки и пътищата между халетата са се трансформирали в публична общинска собственост;

5. Липсата на правна квалификация на иска до недопустимо решение ли води или до такова, постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила;

6. Довели ли са липсата на мотиви и противоречията в мотивите при обсъждане на доказателствата от съда в тяхната цялост и в техни отделни части до необоснованост на решението, свързана с извода за невъзможност процесните имоти да бъдат придобити по силата на давностно владение, тъй като същите са публична общинска собственост;

7. Станала ли е Община Троян собственик на процесните имоти с идентификатори 24476.750.40 и 24476.750.42 /„междускладов път” и „пътища между халетата”/, както са определени същите в Приложение № 1 в т. 18 и т.19 към Договора за покупко-продажба на обособена част по реда на чл. 35, т. 2 ЗППДОбП, с който Министърът на земеделието и хранителната промишленост, в качеството му на орган по чл. 3, ал. 1, т. 1 от същия закон, е извършил продажба на „Троямекс” ООД – гр. Троян, на обособена част от „Агротехника” ЕАД - гр. Троян, на „Телеугоително стопанство” с. Дълбок дол, което е било обособена част от „Агротехника-Троян” ЕАД - гр. Троян, по силата на закона, считано от влизането му в сила на 17.09.1991 г. /ЗМСМА/;

8. Трансформирала ли се е собствеността на процесните имоти /„междускладов път” и „пътища между халетата”/ с идентификатори 24476.750.40 и 24476.750.42 от частна държавна в частна собственост на „Троямекс” ООД - гр. Троян, по силата на Договор за покупко-продажба на обособена част по реда на чл. 35, т. 2 ЗППДОбП от 06.02.1997 г.;

9. Следва ли в случая да намерят приложение изключенията на разпоредбите на § 7, ал. 2 ПЗР ЗМСМА и на чл. 2, ал. 2 ЗОбС по отношение характера на собствеността и нейната трансформация на процесните имоти и следва ли да се приложи правилото на § 7, ал. 1, т. 4 ПЗР ЗМСМА;

10. С оглед горното, може ли собствеността на процесните имоти да бъде придобивана по давностно владение след извършената приватизационна сделка.

Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: въпроси №№ 1 - 4 – в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, Решение № 9 от 03.02.2017 г. по гр.д.№ 2656/2016 г. на ВКС, ІV г.о., въпрос № 5 - в противоречие с Решение № 218 от 02.01.2019 г. по гр.д.№ 2033/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 422 от 03.06.2010 г. по гр.д.№ 805/2009 г. на ВКС, І г.о. и Решение № 26 от 13.03.2019 г. по гр.д.№ 234/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о., въпроси №№ 6 - 10 - в противоречие с Решение № 197 от 28.06.2010 г. по гр.д.№ 875/2009 г. на ВКС, І г.о., Решение № 10 от 20.03.2018 г. по гр.д.№ 851/2017 г. на ВКС, ІІ г.о. и Решение № 139 от 20.08.2012 г. по гр.д.№ 394/2011 г. на ВКС, І г.о.

Поддържа се и наличието на основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 ГПК – вероятна недопустимост и очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроси №№ 1-5 от изложението. Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че указанията по приложението на закона (както на материалния, така и на процесуалния), дадени от ВКС в отменително решение, са задължителни за въззивния съд. Такъв е смисълът на разпоредбата на чл. 294, ал. 1, изр. 2 от действащия ГПК. Не е допустимо при новото разглеждане въззивният съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане от касационната инстанция, да не се съобрази с дадените от последната указания по тълкуването както на материалния, така и на процесуалния закон. Указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват на въззивния съд кои процесуални действия на съда и на страните са извършени надлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори, и кои процесуални действия той не може да извърши. Указанията по приложението на материалния закон задължават въззивния съд да приеме правната квалификация, посочена в касационното решение, кои факти и обстоятелства са правно релевантни, кои са правно ирелевантни и какво е съдържанието на породените правни последици. При новото разглеждане на делото въззивният съд преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са, като несъгласието на касатора с така формираните изводи относно правнорелевантните факти не сочи на неизпълнение на указанията, дадени по реда на чл. 294, ал. 1 ГПК, нито съставлява основание за допускане на обжалването на новото въззивно решение. В случая въпросът за правната квалификация на предявения иск е разрешен при първото разглеждане на делото от касационната инстанция. Прието е, че предмет на делото е установителен иск за собственост на имоти, основан на придобивна давност, като дадената от касационната инстанция правна квалификация на предявения иск е съобразена от въззивния съд при повторното разглеждане на делото. С оглед гореизложеното, по поставените въпроси не може да се допусне касационно обжалване.

Въпроси №№ 6 - 10 от изложението не обосновават допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Същите не поставят за разглеждане принципен материалноправен или процесуалноправен въпрос, свързан с тълкуването и прилагането на правна норма, приложима към спора, към която следва да се подведат установените факти, а касаят правилността на решението (отнасят се до извършването на преценка на конкретни факти, установени по конкретното дело, както и на преценка за обоснованост на фактическите изводи и за законосъобразност на правните изводи на въззивния съд), каквато не може да се извършва в производството по чл. 288 ГПК. По съществото си въпросите съдържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, представляващи касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Извършването на преценка за правилност на въззивното решение във фазата по чл. 288 ГПК е недопустимо. Такава проверка би могло да се осъществи само ако съдебният акт бъде допуснат до касационно обжалване - при постановяването на решение по реда на чл. 290 ГПК.

Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Служебната проверка не сочи на вероятност за нищожност на въззивния акт.

Относно недопустимостта, в постоянната си практика Върховният касационен съд приема, че недопустимо е това решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Недопустимо е решението, което е постановено въпреки липсата на правото на иск или ненадлежното му упражняване, както и когато съдът е бил десезиран. Недопустимо е решението, постановено след оттегляне или отказ от иска, при липса на искане за възобновяване на производство, спряно по взаимно съгласие на страните. Липсата на положителна или наличието на отрицателно процесуална предпоставка прави решението недопустимо. Когато порокът се състои в нередовност на исковата молба, която не е била отстранена, след дадения за това срок, решението също е недопустимо. Недопустимо е решението, когато въззивната и касационната инстанция са постановили решение по същество, макар че жалбите е следвало да се оставят без разглеждане, като недопустими, напр. при просрочие, когато то не е констатирано от съда. Решението е недопустимо, когато съдът се е произнесъл по непредявен иск или е постановил решение плюс петитум. Изобщо, когато съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало, решението се явява процесуално недопустимо. Такива пороци в случая не се установяват. Доводът на касатора, че недопустимостта произтича от дадената от въззивния съд правна квалификация, не намира опора в данните по делото. Съдът се е произнесъл по заявените от ищеца факти, с което е спазен принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, в който смисъл са мотивите в ТР № 2 от 29.02.2012 г. по тълк.д.№ 2/2011 г. на ВКС, ОСГТК. Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. Ирелевантна в тази връзка е посочената от ищеца в исковата молба правна квалификация на предявения иск, доколкото определянето на действителното правно основание на исковата претенция с оглед изложените от ищцовата страна факти и обстоятелства, на които основава иска, е задължение и дейност на съда по приложението на закона, което в случая е направено съобразно наведените в исковата молба твърдения и петитум, при съобразяване и на указанията в постановеното при първото касационно обжалване отменително решение.

Обжалваното решение не е и очевидно неправилно. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма. Не се касае и до нарушаване на основни принципи на гражданския процес, нито се касае до липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в грубо несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства, правилата на логиката и науката.

С оглед настоящото произнасяне касаторът следва да заплати на ответника по касация Община Троян разноските за защитата му пред ВКС, възлизащи на сумата 1 200 лв. – заплатено в брой възнаграждение за един адвокат съгласно ДПЗС от 23.01.2024 г. (л. 63).

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия