Определение № 278 от 26.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 563/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Билла България” ЕООД против решение № 7555/03.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 5663/2018 г. от СГС, ІІ”г” състав. Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, т.1, т.2 и т.3 КТ са основателни, като е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд. Съдът е приел, че заповедта на работодателя за изискване на обяснения от работника по чл. 193 КТ и заповедта за налагане на същия на дисциплинарно уволнение са издадени и връчени на работника в един и същи ден. Съдът е приел, че е основателно възражението на въззивника, че този факт сам по себе си не означава, че на работника не е дадено разумно време реално да направи поисканите от него обяснения. Посочено е, че в рамките на производството по делото, ответникът, чиято е доказателствената тежест да установи законността на осъщественото от него уволнение, не е ангажирал доказателства, че въпреки че двете заповеди са връчени в един и същи ден, между връчването на първата и това на втората е проведена реална процедура по предоставяне на работника на възможност да даде обяснение по твърдените от работодателя дисциплинарни нарушения. Неоснователно в тази връзка е прието възражението на ответника, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е проведена процедурата по чл. 193 КТ, тъй като не е взел предвид представения по делото протокол от 12.05.2015 г., в който е записано, че след като на работника е връчена заповедта за даване на обяснения по реда на чл. 193 КТ, същият е бил настанен в свободна зала в централата на работодателя и му е предоставен час и половина, за да даде писмени обяснения по посочените в тази заповед нарушения на трудовата дисциплина. Съдът е приел, че протокола съставлява частен документ, издаден и подписан от самия работодател, който не носи подписа на работника, като с негова помощ работодателят се домогва да установи изгодни за себе си факти, поради което той има характера на твърдение от страна на работодателя съизмеримо по доказателствена стойност с твърдението на работника, че такъв срок не е даван. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи правен въпрос, прилага ли се разпоредбата на чл.193, ал.2 КТ в случай, че обясненията на работника не са изслушани по негова вина – направен отказ да даде такива, като този отказ може ли да бъде доказан в процеса с протокол, подписан от представители на работодателя и дали този протокол съставлява годно доказателство за установяване на отразените в него обстоятелства. Съдът е приел, че представения по делото протокол в горния смисъл не представлява годно доказателствено средство за установяване на отказа на работника да даде писмени обяснения, като в тази насока е налице противоречие с посочените от касатора решения №№ 187/24.10.2017 г. по гр.д.№ 821/2017 г. и 137/2010 г. по гр.д.№ 20/2009 г. и двете на ІV гр.отд. на ВКС, с които е даден различен отговор на правния въпрос, от този на въззивния съд. Това противоречие е основание за допускане на касационното обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 131 лева. Водим от горното, съставът на ВКС