Определение № 383 от 30.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4980/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на И. С. М., подадена чрез процесуален представител адв. А. А. против определение № 2311 от 17.09.2024г. постановено по ч.гр.д. № 2342/2023г. по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдено протоколно определение постановено в хода на проведено на 05.04.2023г. публично съдебно заседание по гр.д. № 8091/2022г. по описа на Софийски градски съд. С последния съдебен акт Софийски градски съд на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК върнал въззивна жалба на частния жалбоподател против решение № 182662 от 24.08.2020г. по гр.д. № 42073/2019г. по описа на СРС, в частта, с която на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ по предявения от него иск е признато за незаконно и отменено уволнението на И. С. М., извършено със заповед № 0003/03.07.2019г. на пълномощник на управителя на „Россо Форте“ ООД, ЕИК 131574909, като недопустима поради липса на правен интерес. Частният жалбоподател поддържа доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че разполага с правен интерес от обжалване на решението на СРС, в частта, с която е уважен иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, доколкото само в това производство работникът може да иска установяване на какво основание е прекратен трудовият му договор, при конкуренция на насрещни волеизявления. Отправя искане обжалваното определение да се допусне до касационно обжалване, да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането му. В изложение към частната жалба твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, по следните въпроси: 1/ Налице ли е правен интерес от установяване на точното основание и момент на прекратяване на трудовото правоотношение? 2/ Допустим ли е иск за установяване, че трудовото правоотношение е прекратено на определено правно основание при упражнени от страните насрещни волеизявления на конкуриращи се правни основания? 3/ Необсъждането на всички доказателства по делото и възражения на страните води ли до необоснованост на определението на въззивния съд? Разрешението на първия въпрос според касатора е в противоречие с определение № 63 от 18.03.2015г. по ч.гр.д. № 556/2015г. на ВКС, II ГО, в което според касатора е прието, че точното основание и момента на прекратяване на трудовото правоотношение следва да се отрази, както в мотивите, така и в диспозитива на съдебното решение. По втория въпрос поддържа противоречие с определение № 150/19.03.2014г. по ч.гр.д. № 808/2014г. на ВКС, I ГО и определение № 89/26.04.2011г. по гр.д. № 278/2010г. на ВКС, IV ГО, а по третия – цитира задължителна и друга практика на ВКС. Ответникът по частната жалба „Россо Форте“ ООД надлежно уведомен, не е депозирал отговор в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, след като прецени релевираните доводи и данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото, с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Установено е по делото, че производството пред СРС е образувано по предявени от И. С. М. против „Россо Форте“ ООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ за признаване на извършеното със заповед № 0003/03.07.2019г. дисциплинарно уволнение за незаконно и за неговата отмяна, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5847.56 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за времето от 15.07.2019г. до 15.11.2019г., ведно със законна лихва. С описаната заповед на ищеца е наложено наказание дисциплинарно уволнение за извършени от него подробно описани нарушения на трудовата дисциплина. С нарочна молба от 16.03.2020г. ищецът заявил, че оттегля твърдението си, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, считано от 08.07.2019г. В решението си първоинстанционният съд приел, че неспазването на императивното изискване на чл. 193, ал. 1 от КТ в хода на откритото от работодателя дисциплинарно производство обуславя незаконосъобразност на оспорената заповед, която на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ признал и отменил уволнението на ищеца. Искът за обезщетение отхвърлил поради липсата на причинна връзка между незаконосъобразното уволнение и оставането на работника без работа с оглед данните по делото, че преди налагане на дисциплинарното наказание трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ – с едностранно изявление на ищеца поради неизпълнение на задължението на работодателя да осигури на служителя офис, работно място след 04.07.2019г. и липсата на фактическа търговска дейност на предприятието. Против това решение на 16.09.2020г. и на 18.11.2020г. И. М. подал въззивни жалби, в които заявил, че обжалва позитивното за него решение по уважения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ поради неяснота на какво основание е призната за незаконна и е отменена уволнителната заповед – дали поради това, че трудовото правоотношение е прекратено с негово уведомление по чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ или защото самата уволнителна заповед е незаконосъобразна. С разпореждане от 12.10.2022г. СГС оставил въззивната жалба без движение, с указания към въззивника да уточни правния си интерес от обжалване на позитивната за него част от решенито. С молба от 21.10.2022г. И. М. уточнил, че правният му интерес следва от обусловеността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ от изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Доколкото първият е отхвърлен поради приетото от СРС, че трудовото правоотношение е прекратено с едностранно изявление на работника, то има интерес да установи, че същото е прекратено на основание незаконосъобразна заповед на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание, само в който случай между оставането му без работа и незаконното уволнение би се установила причинна връзка. За да потвърди първоинстанционното определение, с което въззивната жалба е частично върната поради липса на правен интерес от обжалване, въззивният съд споделил правните изводи в него, че при уважен иск по т. 1 на чл. 344, ал. 1 от КТ за ищеца не е налице правен интерес, съответно липсва абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на жалба и да обжалва решението в тази част, доколкото е реализирал правото си на защита в пълен обем. Посоченото в мотивите на първоинстанционното решение, че правоотношението между страните е прекратено едностранно от работника преди работодателят да издаде оспорената заповед не се ползва със СПН, поради което и не подлежи на самостоятелно обжалване. За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, съдът съобрази следното: Както твърди и самият частен жалбоподател, обжалваното въззивно определение не съдържа и не се основава на дадено разрешение на поставените в изложението въпроси за правния интерес от установяване на точното основание и момент на прекратяване на трудовото правоотношение, нито за допустимостта на иск за установяване на конкретното основание, на което е прекратено едно трудово правоотношение при спор между страните, а на извод, че ищецът е лишен от правен интерес да обжалва позитивното за него решение само по отношение на мотивите. Ето защо въпросите нямат значение за постановения резултат. Проверката на обосноваността на определението от друга страна, в който аспект е поставен трети въпрос, предпоставя наличие на предпоставките, обуславящи допускане на касационно обжалване. Обща предпоставка по смисъла на чл. 274, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 1 от ГПК по повдигнатите от частния жалбоподател въпроси, определяща приложно поле на касационно обжалване в случая не е налице, което изключва допускането му. Съгласно задължителната съдебната практика, намерила израз в т. 18 от ТР № 1 от 04.01.2001г. по т.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат. В мотивите на Тълкувателното решение е разяснено, че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът подвежда фактите под правната норма и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със сила на пресъдено нещо. За това диспозитивът на решението представлява източника на силата на пресъдено нещо, а мотивите към решението според чл. 236, ал. 2 от ГПК /чл. 189, ал. 2 от ГПК /отм./ не са част от него. А щом като по отношение на съдържащите се в мотивите констатации относно юридическите и доказателствените факти, както и по преюдициалните правоотношения не се формира сила на пресъдено нещо, защото не са елемент от спорния предмет, те не могат да бъдат обект на обжалване отделно от решението. Въззивното определение на САС не противоречи на тази практика, а е в съгласие с нея. Няма спор, че производството по делото е образувано на основание иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване незаконосъобразността и отмяна на заповед № 0003/03.07.2019г. на работодателя, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание уволнение. Законосъобразното упражняване на оспореното потестативно право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на ищеца с цитираната заповед е именно спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, само по отношение на което се ползва решението със сила на пресъдено нещо. В решението си първоинстанционният съд е уважил именно този иск, като признал незаконосъобразността и отменил заповедта на работодателя. Делото не е имало за предмет установителен иск за установяване на друго основание, непосочено от ищеца в исковата молба, на което е прекратено трудовото му правоотношение. Доводите на ищеца за неправилност на мотивите на първоинстанционния съд за липса на причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа, въз основа на които е отхвърлен осъдителният му иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ са относими и са предмет на въззивната жалба подадена от него против тази част от решението; производството в тази част е висящо понастоящем; тези доводи не са годни да обосновават правен интерес от самостоятелно обжалване на тези мотиви, нито от обжалване на резултат, който го удовлетворява /позитивния за него съдебен акт по първия иск/. В заключение, съдебният състав приема, че липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение