Определение № 60340 от 08.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1995/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния представител на „Анимато Мюзик“ЕООД ЕИК[ЕИК] срещу решение №1089 от 02.06. 2020 г. по т.д. №767/2020 г. на САС, с което е потвърдено първоинстанционното решение №2341 от 23.12.2019 г. по т.д. № 377/2018 г. на СГС, с което по отрицателния установителен иск, предявен от страна на „Телиш“АД-в несъстоятелност по реда на чл.694 ал.1 ЗЗД, срещу касатора, е признато за установено, че „Анимато Мюзик“ЕООД няма вземане срещу „Телиш“АД-в несъстоятелност в размер на 539 136,95 лева-цена на прехвърлени на „Телиш“АД с договор от 24.10.2014 г. вземания на ответника „Анимато Мюзик“ЕООД срещу КТБ АД/н./,произтичащи от два договора за депозит, както и в частта за разноските. В касационната жалба се излагат доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване от страна на жалбоподателите се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т. и т.3 ГПК. Ответната по КЖ страна не изпраща писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.3 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови решението си, съставът на въззивния съд е изложил следните съображения: От представения списък на неприети вземания, изготвен от синдика на Телиш АД – в несъстоятелност и от вписванията в търговския регистър по партидата на дружеството, се установява, че синдикът не е приел предявените с молба вх. №13684/16.10.2017 г. вземания на кредитора „Анимато мюзик“ЕООД, в размер на 539 136.95 лева - дължима покупна цена по договор за прехвърляне на вземане от 24.10.2014 г.. С определение № 808/12.02.2018 г. по т.д.№ 7340/2015 г. СГС 6-17 състав е уважил възражението на „Анимато мюзик“ЕООД и е включил дружеството в списъка на приетите от синдика вземания с вземане в размер на от 539 136.95 лева, представляващо дължима покупна цена по договор за прехвърляне на вземане от 24.10.2014 г. Представен е договор за прехвърляне на вземане от 24.10.2014 г., по силата на който „Анимато мюзик“ЕООД - в качеството му на цедент прехвърля на „Телиш“АД- в качеството му на цесионер свои вземания към БТК АД / н/ по договор за депозит № 13642/25.08.2011 г. за сумата от 428 700.19 лева и по договор за депозит № 12849/10.06.2013 г. в размер на 87 094 евро срещу задължението на последния да заплати покупна цена в размер на 385 830 лева и 78 384.60 евро /153 306.95 лева/. С допълнително споразумение от 24.10.2014 г. към договора за цесия от 24.10.2014 г., страните по спора са договорили пет хипотези, при които договорът за цесия се прекратява с обратна сила, автоматично, без да е необходимо изявление на някоя от страните за това /чл.1, ал.1/: 1.) до 20.12.2014 г. вкл. Българската народна банка не отнеме лиценза на БТБ АД за извършване на банкова дейност; 2.) началната дата на неплатежоспособността на банката се окаже по-ранна от достоверната дата на придобиването на вземането от цесионера; 3.) прихващането на придобитото от цесионера вземане срещу вземанията на БТБ АД към него по договорите за кредит бъде обявено за недействително на някакво основание или за недействително по отношение не кредиторите на несъстоятелната банка; 4.) банката уведоми писмено цесионера, че е признава последиците от извършеното от цесионера прихващане на вземането, което е придобил с договора за прехвърляне на вземане от 24.10.2014 г. срещу вземането на банката към него, произтичащи от договорите за кредит; 5.) до 31.01.2015 г. банката не е издала на цесионера писмено потвърждение, удостоверение, извлечение от сметки или с друг документ, че смята за погасени задълженията към цесионера, произтичащи от договорите за кредит. Съгласно чл.1, ал.2 от допълнителното споразумение, в случаите по ал.1 цедентът е длъжен незабавно да върне на цесионера всички суми, които е получил от него като част от цената за прехвърляне на вземането. Съгласно чл.1, ал. 3 на допълнителното споразумение, в случаите по ал.1 цесионерът е длъжен незабавно да уведоми Банката за отпадането с обратна сила на прехвърлянето на вземането по договора от 24.10.2014 година, както и да предаде на цедента оригиналът на това уведомление с входящ номер в Банката и да му върне всички документи, които е получил от него въз основа на договора за прехвърляне на вземания от 24.10.2014 г. Съгласно чл.2 на допълнителното споразумение страните са се съгласили, ако не се осъществи никое от прекратителните условия по чл.1 от споразумението и задълженията на цесионера към КТБ АД по договора за кредит бъдат погасени в резултат на извършено от него прихващане, цесионерът се задължава да обезпечи задължението си за плащане на цената по чл.2, ал.1 от договора за прехвърляне на вземането от 24.10.2014 г. чрез учредяване на особен залог върху търговското си предприятие в полза на цедента. С изявление за прихващане вх. № 11279/06.11.2014 г. и вх.№ 11580/11.11.2014 г. „Телиш“ АД е уведомило КТБ АД /н/ за придобитите по договора за цесия от 24.10.2014 г. вземания и е направило изявление за прихващане на вземанията си към КТБ АД /н/ по договори за банков кредит от 20.08.2008 г., от 01.03.2006 г. и от 15.10.2007 г. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена. Съгласно заключението на вещото лице, прихващанията по договора за прехвърляне на вземане на Анимато мюзик ЕООД са осчетоводени в счетоводствата на КТБ АД и на цесионера,извършил прихващането- „Телиш“АД. На 04.01.2016 година в счетоводството на последното е взета обратна операция /връщане на вземането/ поради отменена цесия. Сумите по договора за цесия са погасили суми по договори за кредит от 01.03.2006 г., от 15.10/2007 г. и от 20/08.2007 г. на Телиш АД /н/.. Страните не спорят по обстоятелството, че по т.д. № 9395/2016 г. по описа на СГС, заведено от КТБ АД/н/ срещу Телиш АД /н/ с предмет искове с правно основание чл. 59, ал.3 и ал. 5 ЗБН за обявяване относителна недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на изявлението за прихващане, страните са постигнали спогодба установяваща относителната недействителност на цесията, поради което и на основание чл. 234 ГПК делото е прекратено. Със заявление вх. № 4594/21.11.2017 г. „Телиш“ АД /н/ е уведомило едновременно КТБ АД /н/ и синдика за прекратяването с обратна сила на цесията от 24.10.2014 г.. С Решение № 1804/27.09.2017 г., по т.д.№ 7340/2015 г. на VI-17 с-в на СГС вписано в търговския регистър на 27.09.2017 г., по отношение на „Телиш“ АД е открито производство по несъстоятелност. С публикуваното на 02.10.2018 г. Решение № 1949 на съда по несъстоятелността дружеството е обявено в несъстоятелност, прекратени са дейността и правомощията на органите му. С постановление за възлагане на основание чл.85, ал.5 ЗБН във вр. с чл. 251-253 ДОПК председателят на управителния съвет на фонда за гарантиране на влогове е възложил на Бългериън Уайн Индъстри като част от съвкупност от имуществени права и вземанията на КТБ АД /н/ по сключени с „Телиш“АД /н/ договори за банкови кредити и договори за кредитни карти, вкл. по договори за банков кредит от 20.08.2008 г., от 01.03.2006г. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна следното: По силата на договор за прехвърляне на вземане, сключен на 24.10.2014 г., с нотариална заверка на подписите, между „Анимато Мюзик“ЕООД- в качеството на цедент и „Телиш“АД /н/, в качеството му на цесионер, първият е прехвърлил на ищеца подробно индивидуализираните свои вземания към „КТБ“ /н/, срещу насрещното задължение за заплащане на цена в размер на 539 136.95 лева. Договорът за цесия е съобщен на Банката - длъжник по прехвърленото вземане със съобщение вх. № 11279/06.11.2014 г.. С допълнително споразумение от 24.10.2014 г., страните са постигнали съгласие относно възможността, за прекратяване на договора за прехвърляне на вземане от 24.10.2014 г. с обратна сила автоматично, без да е необходимо изявление на някоя от страните и са определили и посочените в текста на чл. 1 от споразумението условия. Уговорили са, че при настъпването на тези условия, цедентът е длъжен незабавно да върне на цесионера всички суми, които е получил от него като част от цената за прехвърляне на вземането /ал. 2/, както и че цесионерът е длъжен незабавно да уведоми Банката за отпадането с обратна сила на прехвърлянето на вземанията по договора за прехвърляне на вземане от 24.10.2014 г., както и да предостави на цедента оригинала на това уведомление с входящ номер в Банката и да му върне всички документи, които е получил от него въз основа на Договора за прехвърляне на вземане от 24.10.2014 г. /ал. 3/. Спори се относно настъпването на прекратителните условия, договорени по смисъла на чл.1 от Допълнителното споразумение от 05.11.2014 г., респективно – възможността да породят действие клаузите, предвидени в чл. 1, ал. 1, т.1, т. 3 и т. 5 от същото. Лицензът на КТБ АД /н/ е отнет от дата 06.11.2014 г. и следователно условието по чл.1, ал.1, т.1 от допълнителното споразумение не е породило действие. С влязло в сила Решение № 1443/03.07.2015 г. на САС, ТО 3-ти състав, постановено по т. д. № 2216/2015 г., е отменено Решение № 664/22.04.2015 г. по т. д. № 7549/2014 г. на СГС, TO, VI-4 състав, в обжалваната част и вместо него е постановена нова начална дата на неплатежоспособността на КТБ /н/ - 20.06.2014 г. С оглед на това съдът приел, че се е осъществило условието посочено в т. 2 от чл. 1 от Допълнително споразумение: началната дата на неплатежоспособността на КТБ АД/н./ се окаже по-ранна от достоверната дата на придобиването на вземането от цесионера - последната в случая е 24.10.2014 г. С влязла в сила съдебна спогодба по т. д. № 9395/2016 г., по описа на СГС, на основание 59 ал.3 ЗБН, е прогласена относителната недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД/н./ на извършените от „Телиш“ АД /н/ прихващания с насрещни вземания на банката. Следователно, според съда, е настъпило и условието по т. 3 на чл. 1 от Допълнителното споразумение 05.11.2014 г. Характерът и целеният правен резултат на действията, относими към изготвяне и депозиране на искова молба с предмет чл.59 ал.3 ЗБН и тези, касаещи самото приключване на производството по същата с акт, обявяващ относителната недействителност на извършеното от „Телиш“АД прихващане, както и липсата на данни КТБ АД /н/ изрично писмено да е удостоверила погасяване на задълженията в съответствие с изявлението за това, според съда, обосновават извод за настъпване на условията предвидени в текста на т. 5 от чл. 1 на Допълнителното споразумение 05.11.2014 г.. За прекратения договор от 24.10.2014 г., длъжникът КТБ АД /н/ е бил уведомен със заявление вх. № 4594/21.11.2017 г. Считано от датата на уведомлението е настъпило действието на прекратяването на договора за прехвърляне на вземането. / съдът се е позовал Решение № 242/21.03.2019г. постановено по т.д. № 3098/2017г., I-во Т.О. на ВКС/. Според чл.20а ЗЗД договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Разпоредбата е приложима и към договорите за цесия, тъй като законът не е предвидил изключение. Всеки действителен двустранен договор, който не е прекратен на друго основание, включително и възмездният договор за цесия, може да бъде прекратен, съответно - развален. Предвид изложените по-горе и безспорни между страните факти, съдът е приел, че с клаузата в т. 1 от на Допълнителното споразумение 24.10.2014 г., страните са се съгласили действието на договора за прехвърляне на вземания да се постави в зависимост от изрично установените прекратителни условия, като с настъпването на някое от тях, договорът за цесия се прекратява автоматично. Посочената клауза въззивният състав е приел за валидна, уговорена в рамките на признатата от закона свобода на страните да уреждат и изменят своите договорни отношения, както и напълно съответна на нормата на чл.25 ЗЗД, уреждаща правото на страните да поставят действието или прекратяването на договор в зависимост от сбъдването на едно бъдещо несигурно събитие. Съобразно разпоредбата на чл. 1, от Допълнителното споразумение 24.10.2014 г., сбъдването на условието има обратно действие, т.е., цедентът възвръща качеството си на титуляр на вземането си към Банката, като прехвърленото с договора за цесия вземане ще се счита, че е на цедента. Според съда, евентуалното погасяване на цедираното вземане, в това число и чрез прихващане се явява правно значимо за предмета на реституцията - т. е. дали се дължи връщане на същата престация или е дължима нейната парична равностойност, но същото е ирелеванто за възможността да бъде прекратен договора за цесия. Предвид изложеното и с оглед установеното прекратяване на процесния договор за цесия, което има обратно действие поради сбъдване на изрично уговорени от страните прекратителни условия по т. 2, 3, 4 и 5 на чл. 1 от Допълнителното споразумение от 05.11.2014 г., въззивният съдебен състав е счел, че цедентът не разполага с вземане за продажната цена, поради което и предявеният отрицателен установителен иск като основателен следва да бъде уважен. Искането на въззивника-ответник по иска „Анимато Мюзик“ЕООД, при условията на евентуалност, съдът да приеме, че същият има вземане към „Телиш“АД /н./ за сумата 539 136.95 лв. на основание неоснователно обогатяване по съществото е предявяване на насрещен иск, което е недопустимо да става във въззивната инстанция- т.9 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. В мотивите към т.1 от ТР на нормативно тълкуване са разграничени основанията за достъп до касация от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение, поради което поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК не следва да се основават на доводи за неправилност на решението. В случая, в изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК от страна на касатора се формулират като правни въпроси от значене за изхода по спора следните:1.длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими доказателства и твърдения, възражения и доводи на страните и да изложи съображения по тях, 2. ако прихващането с цедирано вземане е настъпило преди прекратяване на действието на договора за цесия, може ли прекратяването да има последици с обратна сила, 3. следва ли в предходната хипотеза да се зачетат последиците на прихващането като се отчете,че цедираното вземане не може да се върне в патримониума на цедента след прекратяване действието на договора и 4. допустимо ли е извънсъдебно прихващане без отправяне на изявление за това. Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в ТР № 1/2009 г., следва да се приеме, че така формулираните от страна на касатора въпроси се отнасят към правилността на въззивното решение: Първият въпрос се предпоставя от допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствоните правила, довели до неправилност на обжалваното решение, което е предмет на преценка основателността на КЖ, а не на основанията за допускане до касация.Последните изискват формулировката на правен въпрос-т.е. такъв по тълкуване на конкретна правна разпоредба, с оглед изясняването на нейното съдържание. Следващите два въпроса са по материалната законосъобразност и обосноваността на изводите на въззивния съд по конкретното спорно материално право и отговорите им предпоставят извършване на същински касационен контрол на въззивното решение, в насока изясняване на съдържанието и развитието на конкретните материално правни отношения между тях. Това не е допустимо да се извършва във фазата по допускане на касационно обжалване, в която ВКС се ръководи стриктно по критериите по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК. Последният въпрос не е обусловил изводите на въззивния съд по отношение на спорното право и същият не се е произнасял по него, което изключва качеството му на обуславящ изхода по спора. Следователно не е налице първата обща предпоставка за допускане до касация: формулиран от страната обуславящ изхода по спора правен въпрос, който да бъде подложен на дискреция по останалите нормативни критерии по чл.280 ал.1 т.т.1 и т. 3 ГПК. На база изложеното, ВКС,Второ т.о.