Определение № 268 от 13.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4425/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 36/24.06.2021 г. по гр.д. № 99/2021 г., с което Търговищки окръжен съд, потвърждавайки решение № 82/25.02.2021 г. по гр.д. № 900/2020 г. на Търговищки районен съд, е отхвърлил исковете на Ж. К. С. срещу Център за спешна медицинска помощ – гр, Търговище, както следва: · да признае за незаконно и да отмени заповед № РД 10-11-110/25.06.2020 г. на директора на ЦСПМ, с която на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е прекратено трудовото правоотношение (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ); · за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „лекар“ в с място на работа ЦСМП Търговище, ФСМП Търговище (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и · за заплащане на сумата13 418.88 лв. – обезщетение за оставането му без работа поради незаконно уволнение в 6-месечния период по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Решението се обжалва от Ж. К. С. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси: 1. Следва ли съдът по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на незаконно дисциплинарно уволнение да приеме за спазени изискванията по чл. 193, ал. 1 КТ, въпреки че работодателят е поискал обяснения от работника/служителя само за някои, но не за всички нарушения на трудовата дисциплина? 2. Следва ли да се ангажира дисциплинарната отговорност за неизпълнение на трудови задължения, предвидени в заповеди на работодателя, за които по делото липсват категорични доказателства да са сведени до знанието на работника/служителя? 3. Компетентен ли е съдът по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на незаконно дисциплинарно уволнение на лекар да обсъжда приложените методи за спешна медицинска помощ и дадено предписание за хоспитализация на пациент? 4. Допустимо ли е съдът да обсъжда избирателно и тенденциозно (изопачено) гласните доказателства, събрани чрез свидетелски показания? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК), а доколкото не се позовава на конкретни решения на ВС, респ. ВКС и на Конституционния съд или на Съда на европейския съюз, следва да се приеме, че обосновава допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с довод, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение по чл. 193, ал. 2, вр. ал. 1 КТ и по чл. 190, ал. 1, т. 3 ГПК, съществено процесуално нарушение по чл. 236, ал. 2 ГПК и е необосновано (касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК). Претендира разноските по делото. От ответника ЦСМП – Търговище, ответник и по касация, не е постъпил писмен отговор на касационната жалба. Настоящият състав я намира с допустим предмет (арг. от чл. 280, ал. 3, т. 4, пр. 1 ГПК), от процесуално легитимирана страна (касатор е ищецът); при спазен срок по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображения: За да приеме за спазени изискванията по чл. 193, ал. 1 КТ, а да пристъпи към решаване по същество на трудовия спор за законността на дисциплинарното уволнение със заповед № РД 10-11-110/25.06.2020 г. на директора на ЦСПМ – Търговище, въззивният съд е приел за неоснователно оплакването на ищеца да не са му искани обяснения за нарушенията, за които е наказан. Намерил е за установено по делото, че за всяко едно от изброените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина работодателят е поискал и получил обяснения от ищеца. Заключил е, че чл. 193, ал. 1 КТ не изисква преди наложеното дисциплинарно уволнение поради системните нарушения на трудовата дисциплина (чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ) работодателят повторно да поиска обяснения за всичките, за които работникът/служителят е санкциониран. Въззивният съд е приел, че следва да обсъди законността на дисциплинарното уволнение от позицията на онези нарушения, описани в заповедта, и да ги обсъди според изискванията по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, с изключение на нарушението по т. 3. Ищецът е санкциониран след изтеклия срок по чл. 194, ал. 1 КТ, погасил дисциплинарната власт на работодателя за това нарушение. В т. 1 от заповедта е посочено, че в разрез със заповедите на директора на ЦСМП – Търговище ищецът не е предоставял на РКЦ фиш за обслужените спешни пациенти, транспортирани до СО МБАЛ – Търговище. Описани са единадесет случаи в периода 16.01.2020 г. – 05.05.2020 г. Обсъждането на събраните доказателства за 11-те нарушения, въззивният съд е поставил от позицията на това, че ищецът не оспорва издаването на такива заповеди, неизпълнението, а оспорва законността на дисциплинарното уволнение с твърденията да липсва нормативна уредба (законово основание) работодателят да изисква от него това. Намерил е, че задължението да се състави и да се остави екземпляр от фиша работодателят е предвидил като задължение на медицинския персонал от спешната помощ, а тези заповеди, макар и без нормативно основание, е следвало ищецът да изпълни. С издаването им работодателят е целял да създаде оптимална организация, отчетност и контрол на спешната помощ. Въззивният съд е добавил, че по делото е установено, че ищецът не само не е отчитал, но не е и попълвал екземплярите при всичките 11 случая, за които е наказан. В т. 2 от заповедта е посочено, че ищецът не е попълвал рапорти за 10-те нощни дежурства, дадени в периода 01.02.2020 г. – 22.04.2021 г. Обсъждането на събраните доказателства за 10-те нарушения въззивният съд е поставил на същата изходна позиция, съобразявайки сходните доводи в исковата молба по оспорената законност на уволнението и достигайки до сходни правни изводи. В т. 4 и в т. 5 от заповедта ищецът е санкциониран за това, че по време на дежурства на 23/24.05.2020 г. и на 08/09.05.2020 г. е изпратил двама пациенти с предписания за хоспитализация в СО МБАЛ – Търговище, без предварително да се е консултирал с дежурен лекар или с профилиран специалист от МБАЛ Попово. Въззивният съд е установил, че задължението за такава предварителна консултация е в заповед № РД-03-93/13.06.2019 г. на директора на ЦСМП – Търговище, а неизпълнението на извършеното по т. 4 и т. 5 ищецът също не е оспорил. В исковата молба той е охарактеризирал тази заповед като „абсурдна“. Като лекар с дългогодишен стаж, познаващ лекарите в болницата в гр. Попово и техните специалности, ищецът сам е могъл и е преценил необходимостта, че пациентите да бъдат незабавно транспортирани до СО МБАЛ – Търговище. Въззивният съд е пояснил, че не разполага с доказателства, а събирането им би надхвърлило предмета на спора за извършване на преценка какво е професионалното ниво на останалите специалисти в болницата в гр. Попово и конкретно – това на ищеца. Приел е, че заповедта е издадена в пределите на работодателските правомощия и е имала за цел осигуряване на бързо и адекватно лечение, но и то да е възможно най-близко до местоживеенето на пациента. Настоящият състав приема, че тези мотиви на въззивния съд са достатъчни, за да обосноват крайния извод, че ищецът системно по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ е нарушавал трудовите си задължения като лекар в спешното отделение на болницата в гр. Попово, знаейки, но отказвайки да изпълнява (повече от 20 пъти) заповедите на работодателя, издавани с цел създаване на оптимална организация, отчетност и контрол на оказваната спешна медицинска помощ, както и бързо и адекватно лечение при зачетените права и интереси на пациентите. При тези мотиви, с които исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ са отхвърлени, само първият от повдигнатите въпроси обуславя решението. Начинът, по който въззивният съд му е отговорил съответства на решение № 786/18.11.2010 г. по гр.д. № 1528/2009 г. на ВКС, IV-то ГО, а и на много други решения на ВКС. Установената практика приема, че изискванията по чл. 193, ал. 1 КТ са спазени, когато работодателят е поискал, а в случая – и получил обяснения от работника/служителя за всяко от нарушенията, за които му е наложено дисциплинарно наказание. Не е необходимо, когато дисциплинарното наказание е наложено на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ работодателят повторно, преди връчването на заповедта, да иска от работника/служителя нови обяснения. Тази практика настоящият състав споделя и не съзира основание да я променя. Макар по първия въпрос да е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, по него липсва всяка от допълнителните по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК. Повдигнатият въпрос № 2 не обуславя решението. Въззивният съд е намерил, че след като в исковата молба ищецът оспорва нормативното основание и дава характеристика на една от заповедите на работодателя, правилата на човешката логика налагат заключението ищецът да е бил запознат с тези заповеди. Въззивният съд е обсъдил събраните гласни доказателства за този факт – свеждането им до знанието на ищеца, - само за да добави, че показанията на свидетелите са единствен ищецът от целия медицински персонал да е отказвал да ги подпише. Повдигнатият въпрос № 3 също не обуславя решението. Въззивният съд не е обсъдил целесъобразността на приложените методи за спешна медицинска помощ и дадените предписания за хоспитализация на пациентите. Напротив, обсъждайки нарушенията по т. 4 и т. 5, той изрично е пояснил да не разполага с необходимите специални знания за това. Въззивният съд е добавил, че такива специални знания не са необходими за решаването на трудовия спор. Обсъдил е заповедите на работодателя не по целесъобразност, а за да изясни нуждите на създадената организация на работа на медицинския персонал в спешното отделение. Повдигнатият въпрос № 4 също не обуславя решението. Той не притежава необходимата абстрактност. Начинът, по който е формулиран, го свежда до интерпретация на касационното оплакване за превратно обсъждане на гласните доказателства от въззивния съд. В настоящата фаза на селекция на касационната жалба обаче Върховният касационен съд не разглежда касационните основания, а установява или изключва предпоставките по чл. 280, ал. 1 и/или ал. 2 ГПК. Касационният контрол не следва да се допуска и по въпроси № № 2 – 4. За тях е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. При тези мотиви и по аргумент от обратното по чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора остават и разноските, които е извършил за представителството си пред Върховния касационен съд. При тези мотиви, съдът