Определение № 296 от 06.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 774/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] против въззивно решение № 20-48 от 01.03.2011 год. по гр. дело № 10/2011 год. на Габровски окръжен съд, с което на основание чл. 245 КТ жалбоподателят е осъден да заплати на Х. П. Г. още 1381,05 лв. към присъдените с първоинстанционното решение 2256,76 лв. или общо 3637,81 лв. дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за периода 02.01.2009 г. - 18.05.2010 г. със законна лихва считано от 13.07.2010 г. до окончателно изплащане на сумата, както и 115,92 лв. към присъдените с първоинстанционното решение 214,37 лв. или общо 330,29 лв. лихва върху трудовото възнаграждение и сумата 15,59 лв. към присъдените с първоинстанционното решение 36,69 лв. или общо 52,28 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание чл. 224, ал. 1 КТ и оставил в сила решение № 511 от 29.10.2010 г. по гр. дело № 1442/2010 г. на Габровски районен съд в частта, с която исковете са отхвърлени - по чл. 245 КТ до предявения размер 6398,48 лв. и по чл. 224, ал. 1 КТ до 116 лв. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., намира касационната жалба процесуално недопустима. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове за парични вземания по чл. 245 КТ за сумата 6398,48 лв. и по чл. 224, ал. 1 КТ за сумата 116 лв., които са били уважени частично - по чл. 245 КТ за 2256,76 лв. и по чл. 224, ал. 1 КТ за 36,69 лв. Решението е обжалвано само от ищеца в частта, с която иска по чл. 245 КТ е бил отхвърлен за разликата над 2256,76 лв. до 3637,81 лв. неизплатено трудово възнаграждение, за мораторна лихва над 213,37 лв. до 330,29 лв. и по чл. 224, ал. 1 КТ за разликата над 36,69 лв. до 52,28 лв. Решението в частта, с която иска по чл. 245 КТ е отхвърлен над 3637,81 лв. до предявения размер 6398,48 лв. не е обжалвано и е влязло в сила. Според чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела. В настоящия случай следва да се приеме, че цената на иска по чл. 245 КТ пред въззивния съд е в размер на 3637,81 лв., тъй като първоинстанционното решение е обжалвано от ищеца в отхвърлената част до този размер на иска. Решението в частта, с което иска е бил отхвърлен до предявения размер като необжалвано е влязло в сила, т. е. ищецът е редуцирал цената на иска пред въззивния съд до размера 3637,81 лв., който е под 5000 лв., което прави касационната жалба по иска по чл. 245 КТ процесуално недопустима. Останалите искове за парични вземания са предявени с цена на иска до 5000 лв. Предвид изложеното касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.