Определение № 584 от 09.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1557/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу Решение № 8492 от 12.12.2019 г. по в.гр. д. № 8861/2019 г. на Софийски градски съд, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ. Жалбоподателят- „Хюндай Хеви Индръстрис КО Бълггария“ АД, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС.Моли да се допусне касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, намира следното: Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение е уважил предявените от Т. Г. искове и е отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на му, извършено със заповед № 99 от 29.05.2018 г. на изпълнителния директор на „Хюндай Хеви Индъстрис ко България” АД, възстановил го е на заеманата преди уволнението длъжност „експерт снабдяване“ при отдел „Материални ресурси“ в „Хюндай Хеви Индъстрис ко България” АД. Като е потвърдил решението в останалата му час съдът е отхвърлил предявения от Т. В. Г. срещу „Хюндай Хеви Индъстрис ко България” АД иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ-за заплащане на сумата от 10956,18 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за времето от 30.05.2018 г. до 29.10.2018 г. Прието е, че въз основа на трудов договор № 21/05.02.2013 г., в периода от 05.02.2013 г. до 29.05.2018 г., ищецът е заемал длъжността „експерт снабдяване“ в ответното дружество по безсрочно трудово правоотношение при пълно работно време, а съобразно длъжностната характеристика за заеманата от ищеца длъжност „експерт снабдяване“ при отдел „Материални ресурси“ в ответното дружество се установява, че в трудовата функция са включени задължения по самостоятелно подготвяне на договори за доставка на материали (т. 3); проследяване на изпълнението на договорите и поръчките (т. 4); подготовка на необходимите вътрешно-фирмени документи за извършване на плащанията за доставените материали (т. 5); осъществяване на информационен обмен с търговските партньори (т. 9). За страните по делото не е спорно, че със заповед № 99/29.05.2018 г. изпълнителния директор на ответното дружество „Хюндай Хеви Индъстрис Ко България“ АД на основание чл. 187, т.3, т. 9, т.10 вр. чл. 186, чл. 188, т.3 чл. 189 и чл. 192 КТ е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца за изложените в нея нарушения на трудовата дисциплина. За да постанови своето решение и отмени наложеното дисциплинарно наказание уволнение въззивният съд приема, че при проведеното дисциплинарно наказание не е спазено изискването на чл. 193, ал.1 КТ, относно третото нарушение на трудовата дисциплина/системно неспазване на трудовата дисциплина и неуплътняване на работното време/. Въззивният съд е изложил съображения, че при налагането на дисциплинарно наказание и спазване разпоредбата на чл. 193, ал.1 КТ работодателят е длъжен да изслужа работника, да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. В изисканите от работодателя на 28.05.2019 г. писмени обяснения е посочено, че ищеца отсъства перманентно от работното си място в рамките на работния ден, за което е дадена информация на началник отдел „ОМР“ пред месеците април и май 2018 г., но е прието, че не са налице данни работника да е бил запознат с дадените от началник отдел „ОМР“ докладни, а в издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ не са посочени обективните признаци на това нарушение/време, в което работника е отсъствал, действия и бездействия извършени от работника, с които е нарушил трудовата дисциплина, поради това и в дадените писмени обяснения на 28.05.2018 г. (л. 10 от делото на СРС) като отговор на поставените от работодателя въпроси (л. 9 от делото на СРС) ищецът е посочил, че отсъствието му от работното място е свързано основно с осъществени контакти със Счетоводен отдел, а в същите ищецът е признал, че пуши цигари и поглежда телефона си. По изложените съображения въззивният съд е приел, че е нарушено правото на защита на ищеца тъй като същия не е запознат с обективните признаци на нарушението/отсъствие от работното място и системно неуплътняване на работното време/. Въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца се явява незаконно и по отношение на другите две описани нарушения на трудовата дисциплина. Прието е, че закупуването на кабел RV-U 4х с РЕ жило вместо предвидения по проект RV – U 4x2.5 без PE жило по проект TP 17 – 041 Метка, Гана Аманди, съгласно, материални листове12955 и 12957 не се дължи на виновното поведение на ищеца и не представлява нарушение на трудовата дисциплина. Установено е, че ищецът е заявил параметрите на на процесния продукт на база на технически параметри, които са изложени във въпросния материален лист, който е изготвен от трето лице за спора и с оглед на изложеното обстоятелство въззивния съд приема, че ищеца е положил нужната грижа в избора на продукт отговарящ на техническите спецификации заложени за закупуването на продукта от работодателя. По отношение на третото нарушение на трудовата дисциплина – непроявен контрол за банковата сметка на доставчик „Донг Янг спешъл метал Ко“ ЛТД, довела до вреди в размер на 353 912 евро, поради извършен превод към фирма „Идима Импорт и Експорт“, е прието, че посоченото нарушение не е осъществено по вина на ищеца. Прието е, че съобразно длъжностната характеристика за заеманата от ищеца длъжност „екперт снабдяване“ е посочено, че работника следва да „подготвя необходимите вътрешно – фирмени документи за извършване на плащания за доставените материали“, но няма задължението да проверка дали посочената от доставчика банкова сметка е точна. Прието е, че действията по извършване на плащането се осъществяват от служителите на „Счетоводния отдел“ след положителното изявление на Изпълнителния директор на ответника - обстоятелство, което се установява от показанията и на разпитаните пред първата инстанция свидетели, както и от представената по делото пред първата инстанция Заповед № 71 от 23.07.2015 г. на изпълнителния директор на дружеството. В изложението по чл. 284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: 1/ обуславя ли неправилната квалификация дадена в заповедта за уволнение сама по себе си незаконност на уволнението? Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие на Решение № 105/11.07.2014 г. по гр.д. № 4992/2013 г. на III – г.о. и Решение № 476/04.04.2012 г. по гр.д. № 1413/2010 г. на IV – г.о. 2/ кога е налице действие на работника в разрез със задължението му за лоялност и кога е налице неполагане на дължимата грижа от негова страна при изпълнение на служебните си задължения? Какво е значението на вината при злоупотреба с доверието на работодателя? Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие на Решение № 242/21.05.2012 г. по гр.д. № 932/2011 г. на IV – г.о. По първия въпрос не следва да бъде допуснато касационно обжалване на соченото от жалбоподателя основание. В практиката на ВКС, включително и в посочените от жалбоподателя решения на състави на ВКС е застъпена тезата, че „при преценка законността на дисциплинарното уволнение съдът извежда вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение и преценява дали събраните по делото доказателства установяват фактическия състав на визираното в мотивите нарушение, като без значение е посочената в заповедта законова квалификация на дисциплинарното нарушение. Приема се, че при противоречие между тази квалификация като цифрово изражение и посочените в мотивите на заповедта обстоятелства, меродавно е нарушението, което може да се изведе въз основа на тези обстоятелства.“ В настоящия случай не е налице отклонение от застъпеното в посочените решения тълкуване на приложимите правни норми и не е налице противоречие с практиката на ВКС, доколкото решаващия мотив на въззивната инстнация, с който уважава исковата претенция по чл. 344 КТ е, че издадената заповед за уволнение е незаконосъобразна, тъй като не е спазено законовото изискване н чл. 193, ал. 1 от КТ, според което преди налагане на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да изслуша работника, като въззивният съд не е направил извод за основателност на исковете поради неправилна правно квалифициране на основанието, въз основа на което е наложено дисциплинарното наказание. По втория поставен за разглеждане въпрос на жалбоподателя също не следва да бъде допуснато касационно обжалване. В посоченото от самия него практика - решение № 242/21.05.2012 г. по гр.д. № 932/2011 г. на IV – г.о., е застъпена теза, според която „Когато работникът или служителят осъществява материално-отчетнически функции, то изискванията за лоялност към работодателя са свързани и с проявата на поведение за опазване имуществото на работодателя. Възлагането на материално - отчетническа дейност предпоставя една по-висока степен на оказаното от работодателя доверие, поради което осъществяващият тази дейност работник или служител е длъжен при изпълнение на трудовите си задължения да престира поведение, при което да полага съответната на оказаното му доверие, по-голяма грижа за опазване на повереното му имуществото на работодателя. Когато служителят, натоварен с материално-отчетнически функции, възползвайки се от служебното си положение, допуска действия или бездействие в разрез със задължението си за лоялност, то извършеното съставлява тежко дисциплинарно нарушение, за което законът предвижда налагане на наказание дисциплинарно уволнение.“ По настоящото дело въззивния съд съобразно събраните по делото доказателства/сред които и длъжностната характеристика на работника/ приема, че служителят е имал задължението да „подготвя необходимите вътрешно-фирмени документи за извършване на плащанията за доставените материали“, но дисциплинарното наказание не е наложено за неизпълнение на посоченото в трудовата характеристика задължение, а за неизпълнение на задължение за проверка дали посочената от доставчика банкова, което задължение въззивния съд след преценка на доказателствения материал приема, че извършване на така посоченото изследване на съдържанието на длъжностната характеристика не се установява такова задължение по отношение на заемащия длъжността „експерт снабдяване“ в дружеството. С оглед така дадения отговор на поставените за разглеждане въпроси Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Предвид изложените съображения съдът: